Огнян Стамболиев: Преводът за мен е родство по избор…
Огнян Стамболиев е роден през 1947 година в Русе. Завършил е българска и италианска лингвистика в Софийския университет. Специализирал е румънски език в Букурещкия университет. Критик, публицист, преводач. Автор е на книгите: " Несравнимият Кирил Кръстев ", " Слънчевият тенор Николай Здравков ", " Нова книга за операта " в два тома, " Книга за оперетата и мюзикъла ". Издал е доста книги с преводи от Йон Лука Караджале, Лучиан Блага, Никита Станеску, Григоре Виеру, Захария Станку, Емил Чоран, Жан-Пол Сартр, Клаудио Магрис, Мирча Динеску и други Превел е към 70 пиеси от румънски, френски и италиански създатели. Сътрудничи интензивно на огромните периодически и ежедневни издания у нас. Член на СПБ. Носител на награди от наши и непознати литературни фестивали, на Съюза на преводачите в България, Министерство на културата на България, Министерство на културата на Румъния, Съюза на румънските писатели, Румънската академия, „ Златната лира “ за музикална рецензия и журналистика и други
Член на редколегията на алманаха „ Света гора “.
Уважаеми господин Стамболиев, бихте ли споделили, какъв искахте да станете като дребен?
- Трудно ми е да Ви отговоря на този въпрос. нямал съм несъмнено предпочитание още като дете. Четях доста, слушах класическа музика, гледах кино, опера, спектакъл от шестгодишен. Първата опера, която видях, беше „ Трубадур “ на великия Верди. Първият филм, който помня, беше „ Хамлет “ с Лорънс Оливие. Първият сценичен театър беше „ Дванайста нощ “ с гастрол на великия Константин Кисимов на сцената на русенския спектакъл.
Завършили сте българска и италианска лингвистика в СУ, по-късно специализирате румънски в Букурещ, също по този начин знаете и френски. От това разбирам, че имате увлечение към романската езикова група. Как решихте да изучавате тези езици и култури?
- През 1973 година приключих СУ – българска и италианска лингвистика и лектората по румънски език там, учих независимо френски, татко ми беше приключил френски лицей в Русе. Междувременно се занимавах и с британски, „ латинския “ на ХХ век. За страдание, не можах да го обикна! Обикнах румънския, италианския и съветския. Те ми стигат! След години започнах да чета и испански. Харесвам на първо място романските езици и част от славянските – съветски, полски и нашия език, несъмнено. Не одобрявам британския, макар че си послужвам и с него. Първата ми компетентност – българска лингвистика, тогава преподаваха светилата – от Динеков и Андрейчин до Никола Георгиев. В италианска лингвистика – Маргерита Бертоли, Мария Кавалето и Иван Петканов. Започнах да превеждам, когато бях драматург на русенската опера – основно текстовете на оперни либрета, което е много сложен тип превод, тъй като изисква и избрана благозвучност и по-широка просвета. Преведох опери на Верди, Умберто Джордано, Перголези и други създатели. Редактирах остарели преводи, започнах да пиша музикална рецензия за списанията „ Българска музика “ и „ Музикални хоризонти “. Второто оцеля и пиша постоянно за него и през днешния ден!
Първият ми превод за книга (1979) беше дребен алманах стихове на огромния румънски стихотворец на ХХ век Никита Станесу (1933- 1983), който излезе в фамозната поредност на „ Народна просвета “ " Поетичен глобус ". Беше оценен високо и бях признат за член на Съюза на в България, който имаше огромен авторитет. После започнах да превеждам и други огромни създатели като преводачите Захария Станку, Лучиан Блага, Ана Бландиана, Мирча Елиаде, Емил Чоран Марин Сореску…от италианскси преведох пиеси, както и прозаичност на Клаудио Магрис, Пазолини, Пирандело, Ландолфи и други
Букурещ, румънската столица. Град наоколо до вашия роден град. Това ли е една от аргументите да специализирате там? Какви са останалите?
- Букурещ, Париж на Източна Европа, е прелестен град – по-голям, по-красив, и по-европейски от София. Слушах от дете доста прелестното букурещко радио, втората, културната му стратегия и това ме вкара по-сериозно в езика. После четири лета бях на курсовете на букурещкия университет, водени от първите им професори. Влязох в огромната румънска литература, която у нас, заради непознаване и тъй като сме съседи, сме склонни да подценяваме, за разлика от по-далечни, само че западни литератури, които са по-неинтересни от нея. Реших да я разпространявам. Първо – основно посредством изявления в печата. Преди мен имаше отлични преводачи като Гергана Стратиева и Спаска Кануркова, само че те превеждаха единствено за издаването на книги и тези книги не стигаха постоянно до културната аудитория.
Имате голям брой оценки и награди. Вие сте първият и единственият български лауреат на Румънската академия. Наскоро Ви отличиха и в родния ви град. Какво място заема това в сърцето ви?
- Първото ми лауреатство беше през 1997 година във връзка преводите на Никита Станеску, второто – през 2014 година също за този създател, за втория по-голям алманах с преводи на неговата забележителна лирика. През 2017 година станах лауреат и на Академията на Република Молдова за преводите си на класика Михай Еминеску. премиите ми от България, Румъния и Молдова са към този момент повече от 15 и ме радват, за музикалната си рецензия и журналистика получих „ Златната лира “, а като критик и преводач „ Златен век “ на културното министерство. Но повече ме радва фактът, че съумях да показва моите обичани румънски създатели почтено и да се заприказва у нас за Никита Станеску, Марин Сореску, Лучиан Блага, Григоре Виеру, Ана Бландиана, Матей Вишниек и още редица други, които разпространявах и в печата…
Защо решихте да станете преводач, а не преподавател или академични учител / за какъвто сте били поканен/, да вземем за пример?
- Отказах се от постове, като да вземем за пример шеф на огромната библиотека или операта в Русе, с цел да имам време и сили за превода, за моите обичани създатели и за активността ми в региона на литературната и музикална рецензия. Написах няколко книги с музикална тема. Получих „ Златната лира “ за музикална рецензия и журналистика.
Все отново, кой превод на книга Ви е бил най-предизвикателен?
- Преводите на 9 от книгите на драматурга, поета и новелиста Матей Вишниек, (1956), фамозния румънски отстъпник от Париж.
С кой превод се чувствате най-удовлетворен? Защо?
- Третия алманах стихове на Никита Станеску от 1913 година. Това беше един мой огромен триумф. Какво бих споделил за този огромен стихотворец? Беше поет-философ с непрестанно търсещ разум, подготвен да преоткрие безконечните секрети на живота, да разтълкува самичък, освен това до дъно, неизменимите форми на нещата от него. Необикновената натегнатост и плътност на тази изключителна лирика, нейният обсег и дълбочина, утвърдиха Никита Станеску измежду огромните поети на нашето време. След Хердеровата премия през 1974 година и тази в Струга през 1980, беше номиниран и за Нобел, преведен на доста езици в света, а в родината му бе провъзгласен за народен стихотворец от ранга на класика Михай Еминеску.
Какво е за вас превода?
-Казвал съм го и в други изявленията: РОДСТВО Пожарна охрана ИЗБОР, Ако мога да си послужа с този израз, в действителност заглавието на фамозния разказ на Гьоте. Почти не превеждам по поръчка. Винаги предпочитам и предлагам създателите и творбите, които желая да пресътворя на български. Моите създатели са моите пристрастия: огромните румънски и международни поети Ниита Станеску, Марин Сореску, Ана Бландиана, Мирча Динеску и още: огромната румънска триада: Йонеско, Чоран, Елиаде, Матей Вишниек или Новия Йонеско… Списъкът е дълъг.
Предвид присъединяване Ви в културни събития в Русе, а и освен, бих желал да ви попитам. Какво е за Вас културата? Защо е значима за хората?
- Може ли да живеем без нея? Културата е избавила България, претърпяла едно варварско, разрушително иго, без казус в Европа! А съветският академик акад. Дмитрий Лихачов с право назова България „ Държава на духа “, нищо, че кремълският деспот сподели друго…
Преводачите способстват извънредно със своя труд, само че малко на брой се вземат решение да станат такива. Защо е по този начин, съгласно Вас?
- Изисква се труд, време, жертви, сериозна езикова и обща културна подготовка, а заплащането у нас е мизерно. Държавата не прави съвсем нищо за книгата, за разлика от северната ни съседка.
Един паралел – през 2021 година България не е субсидирала нито една книга от български създател, преведена и издадена в чужбина, до момента в който Румъния субсидира през същата година „ единствено “ 118 книги на румънски създатели, издадени в целия свят!
Бюджетът за просвета у нас е четири пъти по-нисък от този в Румъния…
Член на редколегията на алманаха „ Света гора “.
Уважаеми господин Стамболиев, бихте ли споделили, какъв искахте да станете като дребен?
- Трудно ми е да Ви отговоря на този въпрос. нямал съм несъмнено предпочитание още като дете. Четях доста, слушах класическа музика, гледах кино, опера, спектакъл от шестгодишен. Първата опера, която видях, беше „ Трубадур “ на великия Верди. Първият филм, който помня, беше „ Хамлет “ с Лорънс Оливие. Първият сценичен театър беше „ Дванайста нощ “ с гастрол на великия Константин Кисимов на сцената на русенския спектакъл.
Завършили сте българска и италианска лингвистика в СУ, по-късно специализирате румънски в Букурещ, също по този начин знаете и френски. От това разбирам, че имате увлечение към романската езикова група. Как решихте да изучавате тези езици и култури?
- През 1973 година приключих СУ – българска и италианска лингвистика и лектората по румънски език там, учих независимо френски, татко ми беше приключил френски лицей в Русе. Междувременно се занимавах и с британски, „ латинския “ на ХХ век. За страдание, не можах да го обикна! Обикнах румънския, италианския и съветския. Те ми стигат! След години започнах да чета и испански. Харесвам на първо място романските езици и част от славянските – съветски, полски и нашия език, несъмнено. Не одобрявам британския, макар че си послужвам и с него. Първата ми компетентност – българска лингвистика, тогава преподаваха светилата – от Динеков и Андрейчин до Никола Георгиев. В италианска лингвистика – Маргерита Бертоли, Мария Кавалето и Иван Петканов. Започнах да превеждам, когато бях драматург на русенската опера – основно текстовете на оперни либрета, което е много сложен тип превод, тъй като изисква и избрана благозвучност и по-широка просвета. Преведох опери на Верди, Умберто Джордано, Перголези и други създатели. Редактирах остарели преводи, започнах да пиша музикална рецензия за списанията „ Българска музика “ и „ Музикални хоризонти “. Второто оцеля и пиша постоянно за него и през днешния ден!
Първият ми превод за книга (1979) беше дребен алманах стихове на огромния румънски стихотворец на ХХ век Никита Станесу (1933- 1983), който излезе в фамозната поредност на „ Народна просвета “ " Поетичен глобус ". Беше оценен високо и бях признат за член на Съюза на в България, който имаше огромен авторитет. После започнах да превеждам и други огромни създатели като преводачите Захария Станку, Лучиан Блага, Ана Бландиана, Мирча Елиаде, Емил Чоран Марин Сореску…от италианскси преведох пиеси, както и прозаичност на Клаудио Магрис, Пазолини, Пирандело, Ландолфи и други
Букурещ, румънската столица. Град наоколо до вашия роден град. Това ли е една от аргументите да специализирате там? Какви са останалите?
- Букурещ, Париж на Източна Европа, е прелестен град – по-голям, по-красив, и по-европейски от София. Слушах от дете доста прелестното букурещко радио, втората, културната му стратегия и това ме вкара по-сериозно в езика. После четири лета бях на курсовете на букурещкия университет, водени от първите им професори. Влязох в огромната румънска литература, която у нас, заради непознаване и тъй като сме съседи, сме склонни да подценяваме, за разлика от по-далечни, само че западни литератури, които са по-неинтересни от нея. Реших да я разпространявам. Първо – основно посредством изявления в печата. Преди мен имаше отлични преводачи като Гергана Стратиева и Спаска Кануркова, само че те превеждаха единствено за издаването на книги и тези книги не стигаха постоянно до културната аудитория.
Имате голям брой оценки и награди. Вие сте първият и единственият български лауреат на Румънската академия. Наскоро Ви отличиха и в родния ви град. Какво място заема това в сърцето ви?
- Първото ми лауреатство беше през 1997 година във връзка преводите на Никита Станеску, второто – през 2014 година също за този създател, за втория по-голям алманах с преводи на неговата забележителна лирика. През 2017 година станах лауреат и на Академията на Република Молдова за преводите си на класика Михай Еминеску. премиите ми от България, Румъния и Молдова са към този момент повече от 15 и ме радват, за музикалната си рецензия и журналистика получих „ Златната лира “, а като критик и преводач „ Златен век “ на културното министерство. Но повече ме радва фактът, че съумях да показва моите обичани румънски създатели почтено и да се заприказва у нас за Никита Станеску, Марин Сореску, Лучиан Блага, Григоре Виеру, Ана Бландиана, Матей Вишниек и още редица други, които разпространявах и в печата…
Защо решихте да станете преводач, а не преподавател или академични учител / за какъвто сте били поканен/, да вземем за пример?
- Отказах се от постове, като да вземем за пример шеф на огромната библиотека или операта в Русе, с цел да имам време и сили за превода, за моите обичани създатели и за активността ми в региона на литературната и музикална рецензия. Написах няколко книги с музикална тема. Получих „ Златната лира “ за музикална рецензия и журналистика.
Все отново, кой превод на книга Ви е бил най-предизвикателен?
- Преводите на 9 от книгите на драматурга, поета и новелиста Матей Вишниек, (1956), фамозния румънски отстъпник от Париж.
С кой превод се чувствате най-удовлетворен? Защо?
- Третия алманах стихове на Никита Станеску от 1913 година. Това беше един мой огромен триумф. Какво бих споделил за този огромен стихотворец? Беше поет-философ с непрестанно търсещ разум, подготвен да преоткрие безконечните секрети на живота, да разтълкува самичък, освен това до дъно, неизменимите форми на нещата от него. Необикновената натегнатост и плътност на тази изключителна лирика, нейният обсег и дълбочина, утвърдиха Никита Станеску измежду огромните поети на нашето време. След Хердеровата премия през 1974 година и тази в Струга през 1980, беше номиниран и за Нобел, преведен на доста езици в света, а в родината му бе провъзгласен за народен стихотворец от ранга на класика Михай Еминеску.
Какво е за вас превода?
-Казвал съм го и в други изявленията: РОДСТВО Пожарна охрана ИЗБОР, Ако мога да си послужа с този израз, в действителност заглавието на фамозния разказ на Гьоте. Почти не превеждам по поръчка. Винаги предпочитам и предлагам създателите и творбите, които желая да пресътворя на български. Моите създатели са моите пристрастия: огромните румънски и международни поети Ниита Станеску, Марин Сореску, Ана Бландиана, Мирча Динеску и още: огромната румънска триада: Йонеско, Чоран, Елиаде, Матей Вишниек или Новия Йонеско… Списъкът е дълъг.
Предвид присъединяване Ви в културни събития в Русе, а и освен, бих желал да ви попитам. Какво е за Вас културата? Защо е значима за хората?
- Може ли да живеем без нея? Културата е избавила България, претърпяла едно варварско, разрушително иго, без казус в Европа! А съветският академик акад. Дмитрий Лихачов с право назова България „ Държава на духа “, нищо, че кремълският деспот сподели друго…
Преводачите способстват извънредно със своя труд, само че малко на брой се вземат решение да станат такива. Защо е по този начин, съгласно Вас?
- Изисква се труд, време, жертви, сериозна езикова и обща културна подготовка, а заплащането у нас е мизерно. Държавата не прави съвсем нищо за книгата, за разлика от северната ни съседка.
Един паралел – през 2021 година България не е субсидирала нито една книга от български създател, преведена и издадена в чужбина, до момента в който Румъния субсидира през същата година „ единствено “ 118 книги на румънски създатели, издадени в целия свят!
Бюджетът за просвета у нас е четири пъти по-нисък от този в Румъния…
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ