Огнян Минчев*Агресията на Кремъл срещу Украйна възобнови дебата за същността

Огнян Минчев*

Агресията на Кремъл против Украйна възобнови дебата за същността на режима на Владимир Путин, ръководещ РФ към този момент повече от две десетилетия. Режимът на Путин все по-често е сравняван с нацисткия режим в Германия - изключително във връзка на безочливото отменяне на всевъзможни интернационалните правила и правила, както и по отношение на " политиката на омиротворяване " на Путин, която избрани западни водачи водиха в продължение на години по сходство на " Мюнхенската политика " на Чембърлейн и Даладие.

Но приликите сред нацисткия режим и режима на Путин към този момент се преглеждат като повърхностни аналогии, доколкото - считат редица откриватели - въпреки и жесток и властнически, режимът на Путин не разполага с тоталитарна идеология, която да го направи съпоставим с тоталитарните режими както в нацистка Германия, по този начин и в Съветския съюз. За страдание обаче в последните години - и изключително в последните месеци режимът в Кремъл все по-отчетливо приспособява към своите пропагандни и идеологически потребности

неоимперската - неофашистка теория на Александър Дугин, позната като неоевразийство

През 90-те години на 20 век и през първото десетилетие на сегашния век Дугин бе плодотворен консервативен мъдрец, чието идейно завещание и идващите го политически позиции бяха по-скоро маргинални във връзка с властовата пирамида в Кремъл. Дугин е създател на монография от над 2000 страници - доктрина на геополитиката, както и поредност други обемни проучвания. Неговите възгледи се образуват на основата на най-реакционните школи на религиозното, историческото и социологическото знание - в Русия и Европа. Неговият татко е военачалник от ГРУ, което дава опция на Дугин още от края на 80-те години да работи в архива на тази шпионска централа и да се запознае с творбите на Рене Генон, Юлиус Евола и други представители на крайния традиционализъм, черпещи част от своите възгледи от тези школи на окултизма, които стоят в основата и на други ретроградни идеологически школи и посоки - като обществото Туле, един от идейните източници на нацизма.

Възгледите и творчеството на Дугин не оставят и сянка на подозрение, че при избрани политически условия неоевразийството може доста бързо да се трансформира в тоталитарна идеология на един триумфален съветски империализъм и нападателен милитаризъм. Днес наподобява, че стоим на самата граница на сходна трансформация. Дугин довежда до екстремум възгледа за " особения път " на Русия, като трансформира концепцията за самостойна съветска - евразийска цивилизация в концептуална основа за световен дуел -

" светът на сушата " (Евразия) против " морския свят "

Този научен мироглед не е нов - негови систематични изразители са мислители от 19 и 20 век като Макиндър и Хаусхофер - само че в интерпретацията на Дугин той бива екстремизиран като нова версия на остарялата марксистко-ленинска доктрина за битката сред света на капитализма и социализма като справедлив развой на " класова битка ", в който неизбежно ще победи " социализма " - даже и с цената на самоунищожителна нуклеарна война. Мао Цзедун споделяше, че в тази нуклеарна война може да загине 2/3 от китайския народ, само че останалите ще живеят щастливо при " комунизма ".

Евразийската теория на Ал. Дугин е функционална идеологическа имитация на руската доктрина за " битката на двата свята ". " Обективните закони " на Дугиновата геополитика неизбежно водят до същия резултат - до нуждата от безсърдечен конфликт с " атлантическия свят ", в който Евразия (новата " прогресивна мощ " ) ще бъде победител. Но този път не като " прогресивна ", а като " очарователно " ретроградна инкарнация на съветската имперска традиция и " цивилизационна задача ".

След поредицата актове на жесток великодържавен империализъм против Грузия (2008), Украйна (2014) и през днешния ден, Дугин и неговата теория все по-плътно се доближават към Кремъл в качеството си както на идеологическа основа на великодържавната имперска агитация, по този начин и на тоталитаризираща легитимация на империалистическа експанзия - през днешния ден против Украйна, на следващия ден - против Източна Европа, а след това - против омразния свят на атлантизма. A самият Дугин дава все по-уверено съответни политически препоръки и упътвания - явно на Кремъл, само че и на съветската общност като цяло.

През 2014 година Дугин приветства основаването на " Новорусия " на територията на цяла източна Украйна, като изрази едва подозрение, че западна Украйна би могла да бъде " интегрирана " безболезнено " на този стадий ". Днес Дугин към този момент обществено недоумява за какво Путин е пропуснал шанса да сътвори тази " Новорусия " преди 8 години и изрично декларира, че през днешния ден това към този момент непременно ще се случи.

" Аз мисля, че не остава дълго да чакаме – някои последния си призрачен сън, някой - най-голяма наслада ",

твърди Дугин на 19. февруари т.г.

През десетилетията на развиване на режима на Путин в така наречен " вертикала на властта " имперският реваншизъм и имперските проекции на обичайно официализираното в съветската империя Православие бяха единствените квази-идеологически основи на режима. Причина за това бе и събитието, че самият Путин реализираше своята власт на първо място посредством ходатайство сред разнообразни фракции във " вертикалата на властта ", всяка от които бе незадоволително мощна с цел да откри владичество над останалите.

Днес ние следим резултатите на едно все по-значимо доближаване на режима до най-ретроградните фундаменти на великодържавна и нападателна имперска легитимация, които Дугин и неоевразийството могат да предложат като все по-необходима система на тоталитарна идеологическа операция върху едно все по-обезверено, обедняващо и дезориентирано общество на днешна Русия.

* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.