Българите отказаха да легитимират политическата класа
Очакваше се интензивността на европейски избори 2019 година в България да бъде ниска, само че никой не даваше прогнози да е чак под 35%.
България организира европейски избори от 2007 година насам, като първите (2007) са непълен европейски избор, а идващите през 2009, 2014 и сегашните през 2019 година са постоянни. През 2014 година интензивността на изборите за членове на Европейския парламент е 36%, до момента в който в този момент ЦИК регистрира 33%.
Според 95,20% от обработените протоколи, на сегашните евроизбори: за ГЕРБ са дали своят вот 574 417 души (отливът от 2014 година е 106 421 гласа), за Българска социалистическа партия - 450 005 души (социалистите са единствените, които повишават резултата си по отношение на 2014 година, когато са имали 424 037 гласа), за Движение за права и свободи - 303 714 (отлив - 83 011 гласа), за Вътрешна македонска революционна организация - 137 714 (през 2014 във формат Вътрешна македонска революционна организация - ББЦ взимат 238 629 гласа), за " Демократична България " - 115 750 души (във формат Реформаторски блок през 2014 имат 144 542 гласа).
Официално ЦИК ще разгласи резултатите евентуално на 29 май, когато всички протоколи са обработени и са регистрирани преференциите за обособените претенденти.
За значимостта на европейските избори към този момент сме си говорили. За отвращението на хората към политиката, също. Активността го потвърди и ниският брой хора, които си направиха труда да се разходят до урните, не може да се отдава единствено на това, че имало абитуриентски балове, че са три следващи почивни дни, че били на екскурзии и така нататък Българинът взима най - ниските междинни заплати в Европейски Съюз, получава най - неприятното опазване на здравето, подвигат му се налозите, електрическата енергия, водата и други битови сметки, живее в страната с най - висока смъртност в Европейски Съюз, само че пък ръководещите имат частни асансьори. Кое от изброеното може да стимулира българина да гласоподава? Никое, тъй като той не е малоумен и знае, че при такива корупционни кавги и корист с власт в европейска страна държавното управление от дълго време да е паднало и надали щяха да го изберат отново. Е, само че в България в навечерието на европейските избори, макар сериозните съмнения и обвинявания в корпупция, ръководещата партия не просто печели вота, даже усилва представителите си в Европейския парламент, въпреки гласовете й да са по - малко. Причината е тъкмо в ниската изборна интензивност.
Централна изборна комисия разгласи, че 6 355 633 души имат право да гласоподават. Това значи, че по отношение на % дали своят вот, разгласен досега (33%), 4 258 274,11 български жители не са взели участие в изборите. Реално, те не са показани в Европейския парламент, тъй като не се знае за кого биха дали гласа си и няма по какъв начин да се вършат догатки.
На базата на какво тогава гръмко се афишира победа? Мнозинството българи изрично отхвърля да легитимира политическата уравниловка сега.
Да погледнем и самия избирателен ден. Неотворени в точния момент секционни изборни комисии (СИК - ве), липса на кворум в СИК при приемане на документи, липса на задоволително мастило и хартия за прекопирване на протоколите за покровители и наблюдаващи, неработещи телефони за връзка с Районна изборна комисия, следващ величествен неуспех с машинното гласоподаване, довел до анулацията му въобще в 10 секции. Вяла конюнктура по време на целия избирателен ден рапортуваха наблюдаващите от Института за обществена интеграция, като се изключи ромските секции, където е имало над 50% интензивност. След броене е открит голям брой невалидни бюлетини, а преобладаващите действителни са били за ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Управляващите от ГЕРБ още преди формалния завършек на изборния ден оповестиха победа и отвориха шампанското. Но победа за кого, защо? Та близо 4 милиона и половина от имащите право на глас са отказали да гласоподават - къде е легитимацията от народа на избраниците на народа? Риторични въпроси...
Опозицията от Българска социалистическа партия усилва поддръжката си по отношение на 2014 година с към 25 000 гласа, качва броя на мандатите си в Народното събрание в Брюксел от 4 на 5. В същото време - Столетницата загуби тези избори и тя прелестно го осъзнава. Най - остарялата партия у нас имаше преднина в първите социологически изследвания и в разгара на " Апартаментгейт ", само че очевидно някъде спука гума. Къде - по традиция Българска социалистическа партия ще направи анализ и разбор на загубата на евроизбори 2019 година Не бива обаче да се прибързва с погребването на Българска социалистическа партия. По време на целия преход тя е пращана в небитието от съперници и анализатори, само че това не се е случило в никакъв случай действително. Напротив, има два пъти извоювани парламентарни избори, три пъти президентски и няколко пъти локални. Продължава да бъде опозиционна мощ, макар намеците и предложенията за огромна коалиция отпред на страната. Може би Столетницата заложи прекомерно доста на тези избори, а би трябвало да се има поради, че те са постоянно със слаба активност; също по този начин, алената партия придвижи дебата повече " вътре ", в сравнение с " на открито, в Европа ".
Трябва да се регистрира изключителния резултат на Вътрешна македонска революционна организация. През 2014 година те се явиха в коалиция с " България без цензура " на Николай Бареков и завоюваха две места в Европейския парламент. През 2019 година се явиха сами и печелят един мандат (а може би и два, чакаме формалните резултати на 100% на ЦИК). Фактът, че лидерът на листата им Ангел Джамбазки излезе като най - работещия български евродепутат в еврокласации, премереният националистически привкус на акцията, отбраната на родното и избраното привличане на младежи доведоха до доста добър резултат за партията. Особено на фона на представянето на съдружните им сътрудници НФСБ (21 347 гласа) и АТАКА (19 964 гласа).
Обединението сред " Да, България " и ДСБ се оказа успешно и Радан Кънев отпътува за Брюксел. Градската десница обичайно се показва добре на европейски избори, като несъмнено, се има поради, че нейната тежест в обществото от дълго време е минала златните си години. Прибързани са обаче похвалите на водачите й, че към този момент е опция на ГЕРБ. Все отново, до напълно скоро, множеството от тях бяха министри на Борисов.
АБВ на Георги Първанов, въпреки и под името " Коалиция за България " (което Българска социалистическа партия ползваше повече от 10 години), не просто не реализира добър резултат, а даже фрапантно понижи този от 2014 година Днес основаната от някогашния президент партия има 16 096 гласа, до момента в който през 2014 е привлякла 90 061 българи да гласоподават за нея.
България ще изпрати своите 17 представители в Европейския парламент. Тези хора ще би трябвало да работят за националния интерес в границите на общоевропейското семейство. Важно за тях е да помислят деликатно за какво 67% от имащите право на глас са отказали да вземат участие в изборите. Т.е., за какво са отказали да ги легитимират с гласа си.
Милена Милошева, news.bg
България организира европейски избори от 2007 година насам, като първите (2007) са непълен европейски избор, а идващите през 2009, 2014 и сегашните през 2019 година са постоянни. През 2014 година интензивността на изборите за членове на Европейския парламент е 36%, до момента в който в този момент ЦИК регистрира 33%.
Според 95,20% от обработените протоколи, на сегашните евроизбори: за ГЕРБ са дали своят вот 574 417 души (отливът от 2014 година е 106 421 гласа), за Българска социалистическа партия - 450 005 души (социалистите са единствените, които повишават резултата си по отношение на 2014 година, когато са имали 424 037 гласа), за Движение за права и свободи - 303 714 (отлив - 83 011 гласа), за Вътрешна македонска революционна организация - 137 714 (през 2014 във формат Вътрешна македонска революционна организация - ББЦ взимат 238 629 гласа), за " Демократична България " - 115 750 души (във формат Реформаторски блок през 2014 имат 144 542 гласа).
Официално ЦИК ще разгласи резултатите евентуално на 29 май, когато всички протоколи са обработени и са регистрирани преференциите за обособените претенденти.
За значимостта на европейските избори към този момент сме си говорили. За отвращението на хората към политиката, също. Активността го потвърди и ниският брой хора, които си направиха труда да се разходят до урните, не може да се отдава единствено на това, че имало абитуриентски балове, че са три следващи почивни дни, че били на екскурзии и така нататък Българинът взима най - ниските междинни заплати в Европейски Съюз, получава най - неприятното опазване на здравето, подвигат му се налозите, електрическата енергия, водата и други битови сметки, живее в страната с най - висока смъртност в Европейски Съюз, само че пък ръководещите имат частни асансьори. Кое от изброеното може да стимулира българина да гласоподава? Никое, тъй като той не е малоумен и знае, че при такива корупционни кавги и корист с власт в европейска страна държавното управление от дълго време да е паднало и надали щяха да го изберат отново. Е, само че в България в навечерието на европейските избори, макар сериозните съмнения и обвинявания в корпупция, ръководещата партия не просто печели вота, даже усилва представителите си в Европейския парламент, въпреки гласовете й да са по - малко. Причината е тъкмо в ниската изборна интензивност.
Централна изборна комисия разгласи, че 6 355 633 души имат право да гласоподават. Това значи, че по отношение на % дали своят вот, разгласен досега (33%), 4 258 274,11 български жители не са взели участие в изборите. Реално, те не са показани в Европейския парламент, тъй като не се знае за кого биха дали гласа си и няма по какъв начин да се вършат догатки.
На базата на какво тогава гръмко се афишира победа? Мнозинството българи изрично отхвърля да легитимира политическата уравниловка сега.
Да погледнем и самия избирателен ден. Неотворени в точния момент секционни изборни комисии (СИК - ве), липса на кворум в СИК при приемане на документи, липса на задоволително мастило и хартия за прекопирване на протоколите за покровители и наблюдаващи, неработещи телефони за връзка с Районна изборна комисия, следващ величествен неуспех с машинното гласоподаване, довел до анулацията му въобще в 10 секции. Вяла конюнктура по време на целия избирателен ден рапортуваха наблюдаващите от Института за обществена интеграция, като се изключи ромските секции, където е имало над 50% интензивност. След броене е открит голям брой невалидни бюлетини, а преобладаващите действителни са били за ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Управляващите от ГЕРБ още преди формалния завършек на изборния ден оповестиха победа и отвориха шампанското. Но победа за кого, защо? Та близо 4 милиона и половина от имащите право на глас са отказали да гласоподават - къде е легитимацията от народа на избраниците на народа? Риторични въпроси...
Опозицията от Българска социалистическа партия усилва поддръжката си по отношение на 2014 година с към 25 000 гласа, качва броя на мандатите си в Народното събрание в Брюксел от 4 на 5. В същото време - Столетницата загуби тези избори и тя прелестно го осъзнава. Най - остарялата партия у нас имаше преднина в първите социологически изследвания и в разгара на " Апартаментгейт ", само че очевидно някъде спука гума. Къде - по традиция Българска социалистическа партия ще направи анализ и разбор на загубата на евроизбори 2019 година Не бива обаче да се прибързва с погребването на Българска социалистическа партия. По време на целия преход тя е пращана в небитието от съперници и анализатори, само че това не се е случило в никакъв случай действително. Напротив, има два пъти извоювани парламентарни избори, три пъти президентски и няколко пъти локални. Продължава да бъде опозиционна мощ, макар намеците и предложенията за огромна коалиция отпред на страната. Може би Столетницата заложи прекомерно доста на тези избори, а би трябвало да се има поради, че те са постоянно със слаба активност; също по този начин, алената партия придвижи дебата повече " вътре ", в сравнение с " на открито, в Европа ".
Трябва да се регистрира изключителния резултат на Вътрешна македонска революционна организация. През 2014 година те се явиха в коалиция с " България без цензура " на Николай Бареков и завоюваха две места в Европейския парламент. През 2019 година се явиха сами и печелят един мандат (а може би и два, чакаме формалните резултати на 100% на ЦИК). Фактът, че лидерът на листата им Ангел Джамбазки излезе като най - работещия български евродепутат в еврокласации, премереният националистически привкус на акцията, отбраната на родното и избраното привличане на младежи доведоха до доста добър резултат за партията. Особено на фона на представянето на съдружните им сътрудници НФСБ (21 347 гласа) и АТАКА (19 964 гласа).
Обединението сред " Да, България " и ДСБ се оказа успешно и Радан Кънев отпътува за Брюксел. Градската десница обичайно се показва добре на европейски избори, като несъмнено, се има поради, че нейната тежест в обществото от дълго време е минала златните си години. Прибързани са обаче похвалите на водачите й, че към този момент е опция на ГЕРБ. Все отново, до напълно скоро, множеството от тях бяха министри на Борисов.
АБВ на Георги Първанов, въпреки и под името " Коалиция за България " (което Българска социалистическа партия ползваше повече от 10 години), не просто не реализира добър резултат, а даже фрапантно понижи този от 2014 година Днес основаната от някогашния президент партия има 16 096 гласа, до момента в който през 2014 е привлякла 90 061 българи да гласоподават за нея.
България ще изпрати своите 17 представители в Европейския парламент. Тези хора ще би трябвало да работят за националния интерес в границите на общоевропейското семейство. Важно за тях е да помислят деликатно за какво 67% от имащите право на глас са отказали да вземат участие в изборите. Т.е., за какво са отказали да ги легитимират с гласа си.
Милена Милошева, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ