Д-р Николай Михайлов: Народните маси чакат изтерзани часа на своето помилване
Няма никакво подозрение: необятните национални маси чакат изтерзани часа на своето " опрощение ", с цел да нахлуят назад в привичния свят - в територията на навика , все едно, че нищо не се е случило.
Това разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция психиатърът и теолог доктор Николай Михайлов.
Това " нещо ", наречено пандемия, няма да отмине елементарно, заболяването ще е, по всичко проличава - протяжна, ще се движи на тласъци, " сезонно ".
Моделът на медицинските управляващи за справяне с инфекцията, посредством карантиниране и обществена изолираност, надви навсякъде. Голяма част от хората взеха решение да избавят живот, без спомагателни съображения, какво ще им коства и какво ще последва.
и която упражнява единствено реторически, когато се наложи. Солидарната задача беше: " спасете живот ".
Това благородно " неблагоразумие " подчини всички наранени страни по света, като се изключи Швеция и Беларус, които избраха нюансирано циничния модел на " благоразумния " компромис. Старостта умира, стопанската система е безконечна. Ако стопанската система почине, ще умрат всички. Стоковата борса е храм, предприемачите - клир. Това " безупречно " размишление е афоризъм на икономизма, на господстващата идеология на " праведното статукво " и потребителския императив. Толкова по-приятно изненадващо на този идеологически декор, се оказа безразсъдството да се постъпи " сантиментално ", а не " действително ", макар всички предвидими вреди " за стопанската система ". Причините на този избор? Може би несъразмерен боязън от гибелта, може би нещо друго - още по-дълбоко...
Смъртта лишава всичко. Този живот е по концепция рационално осъществима потребителска " безкрайност ", единствената безкрайност " разполагаем ". Щастието е цялост на виталното ползване. Културата е рафинирана консумация на идеални стойности. Желанието е свято. Медицината подсигурява генералното изискване на тази, разгадана нарцистична стратегия - да отсрочи гибелта, да я " укроти ", да я опакова в кич. Безобразието се назовава гибел. Тоталната готовност да се убие вируса цели да отбрани живота. Патосът е под паника и квазирелигиозен. Секуларизираният човек не може да почине, не знае " по какъв начин и за какво ".
На въпрос дали може да планува съответни (политически, обществени, стопански, културни, информационни...) промени в световен и народен проект доктор Михайлов дава отговор: " Не мога да предвидя, само че се блазня да предположа.
Никой не може да планува размера на провалите, доколкото не познава до дъно естеството на причинителя и потенциала на институциите, на които се разчита. Това, което стана ясно дотук, не обнадеждава. Европейски Съюз се провали зрелищно в първия стадий на рецесията, " федералистите " от Европейска комисия не взеха изпита по европейска взаимност. Тръмп и Чехия пожелаха маските и вентилаторите на " близък ", демонстрираха се като мародери.
Това няма да се не помни. Ще бъдат търсени финансови " обезщетения " за породените " разочарования ". Ще спорят за пари и няма да си имат вяра. Високата изразителност на " водачите " е обезценена изцяло. Може би, веднъж вечно...
Съществува вяра, че оттук насетне ще бъде мъчно, само че търпимо. С някои съкращения на потребителската кошница и разреждане на " карнавалите ". Но кой може да подсигурява такова удобно протичане?
Едно е несъмнено: световната химера на отворените общества, формирани от денационализирани човеци, свободни от всички расови, класови, национални и полови избрания, ще загуби авторитет, за положително или за неприятно. Нейната годност ще се реалокира в областта на демократичния идеал, където й е мястото, строго видяно.
Обществата няма да се отварят, а ще се затварят. Хората се разотиват по " родните места ". Ще потърсят сигурност в противоположната заблуда на националния интерес и твърдите национални граници. Кризата, най-малко в началото, ще провокира боязън от " откритите пространства ", от непроследимия поток на " хора, артикули и капитали ". Пазарът ще се свие и ще " загрубее ".
Ще набират авторитет " социалистическите решения ", редом с капиталистическите акции, въображаеми и практикувани " паравоенно ", в термините на удар, плячка, война и " заравяне " (в всеобщ гроб, действителен или символичен). Кампаниите за анексия и преразпределение на територии (след " мор " ) ще бъдат описвани по остарял табиет като филантропични интервенции и " въздържане ".
Ще набира известност концепцията за автархия, за самозадоволяване, в режим на общонационална " спестовност " и строга дисциплинираност. Тези процеси ще бъдат интерпретирани като националистически декаданс и властнически уклон - и най-после - като рискова игра с категорията " почва " (фашисткото изкушение). Идеята за солидарно справяне с световните провокации при посредничеството на интернационалните институции ще живее само в реториката на прекраснодушни бюрократи и върли демагози - " реалистите " ще чупят кости в " почтено " капиталистическо състезание.
Америка ще преследва Китай, претендентът за хегемон и " контейнер на прилепите ", с всички неприемливи средства, на които арогантния " талант " на Тръмп е без подозрение изцяло кадърен. Китай ще е този Картаген, който Рим ще унищожава, след това ще пристигна редът на Русия. Едновременно е непрактично...
Човечеството е непоправимо по своя воля и със лични средства. Да оставим Бог да реши въпроса за човешкото избавление. Държавите не се каят, техните водачи са " захласнати ", трагикомедията е нашия род, сълзите и смехът - поредно и по едно и също време.
Който мисли иначе, е безкрупулен оптимист, некадърен да забележи, че всички огромни произшествия (политически и технологически) са произвеждане на " обнадеждени " хора, на така наречен идеалисти. На влюбените в " бъдещето ", адепти на прогресистката разкол. Песимистите са реалисти, избират съответното. Нямат упования и нямат разочарования. Позиция, несъвместима с упоритостта...
Няма по-красива панорама от развеселения " черноглед ", който има вяра, и от ведрия ценител на историческите уроци. Вера Мутафчиева разказваше за някой си старшина, който заран рано в зимен ден обичал да се провиква фронтално против строената рота: " Гледай бодро вашта м...ма ". Чудя се, дали Борисов (Бойко) да не опита същото? Може би от автомагистрала? Пред камината? Под портрета на Брандо?...
Това разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция психиатърът и теолог доктор Николай Михайлов.
Това " нещо ", наречено пандемия, няма да отмине елементарно, заболяването ще е, по всичко проличава - протяжна, ще се движи на тласъци, " сезонно ".
Моделът на медицинските управляващи за справяне с инфекцията, посредством карантиниране и обществена изолираност, надви навсякъде. Голяма част от хората взеха решение да избавят живот, без спомагателни съображения, какво ще им коства и какво ще последва.
и която упражнява единствено реторически, когато се наложи. Солидарната задача беше: " спасете живот ".
Това благородно " неблагоразумие " подчини всички наранени страни по света, като се изключи Швеция и Беларус, които избраха нюансирано циничния модел на " благоразумния " компромис. Старостта умира, стопанската система е безконечна. Ако стопанската система почине, ще умрат всички. Стоковата борса е храм, предприемачите - клир. Това " безупречно " размишление е афоризъм на икономизма, на господстващата идеология на " праведното статукво " и потребителския императив. Толкова по-приятно изненадващо на този идеологически декор, се оказа безразсъдството да се постъпи " сантиментално ", а не " действително ", макар всички предвидими вреди " за стопанската система ". Причините на този избор? Може би несъразмерен боязън от гибелта, може би нещо друго - още по-дълбоко...
Смъртта лишава всичко. Този живот е по концепция рационално осъществима потребителска " безкрайност ", единствената безкрайност " разполагаем ". Щастието е цялост на виталното ползване. Културата е рафинирана консумация на идеални стойности. Желанието е свято. Медицината подсигурява генералното изискване на тази, разгадана нарцистична стратегия - да отсрочи гибелта, да я " укроти ", да я опакова в кич. Безобразието се назовава гибел. Тоталната готовност да се убие вируса цели да отбрани живота. Патосът е под паника и квазирелигиозен. Секуларизираният човек не може да почине, не знае " по какъв начин и за какво ".
На въпрос дали може да планува съответни (политически, обществени, стопански, културни, информационни...) промени в световен и народен проект доктор Михайлов дава отговор: " Не мога да предвидя, само че се блазня да предположа.
Никой не може да планува размера на провалите, доколкото не познава до дъно естеството на причинителя и потенциала на институциите, на които се разчита. Това, което стана ясно дотук, не обнадеждава. Европейски Съюз се провали зрелищно в първия стадий на рецесията, " федералистите " от Европейска комисия не взеха изпита по европейска взаимност. Тръмп и Чехия пожелаха маските и вентилаторите на " близък ", демонстрираха се като мародери.
Това няма да се не помни. Ще бъдат търсени финансови " обезщетения " за породените " разочарования ". Ще спорят за пари и няма да си имат вяра. Високата изразителност на " водачите " е обезценена изцяло. Може би, веднъж вечно...
Съществува вяра, че оттук насетне ще бъде мъчно, само че търпимо. С някои съкращения на потребителската кошница и разреждане на " карнавалите ". Но кой може да подсигурява такова удобно протичане?
Едно е несъмнено: световната химера на отворените общества, формирани от денационализирани човеци, свободни от всички расови, класови, национални и полови избрания, ще загуби авторитет, за положително или за неприятно. Нейната годност ще се реалокира в областта на демократичния идеал, където й е мястото, строго видяно.
Обществата няма да се отварят, а ще се затварят. Хората се разотиват по " родните места ". Ще потърсят сигурност в противоположната заблуда на националния интерес и твърдите национални граници. Кризата, най-малко в началото, ще провокира боязън от " откритите пространства ", от непроследимия поток на " хора, артикули и капитали ". Пазарът ще се свие и ще " загрубее ".
Ще набират авторитет " социалистическите решения ", редом с капиталистическите акции, въображаеми и практикувани " паравоенно ", в термините на удар, плячка, война и " заравяне " (в всеобщ гроб, действителен или символичен). Кампаниите за анексия и преразпределение на територии (след " мор " ) ще бъдат описвани по остарял табиет като филантропични интервенции и " въздържане ".
Ще набира известност концепцията за автархия, за самозадоволяване, в режим на общонационална " спестовност " и строга дисциплинираност. Тези процеси ще бъдат интерпретирани като националистически декаданс и властнически уклон - и най-после - като рискова игра с категорията " почва " (фашисткото изкушение). Идеята за солидарно справяне с световните провокации при посредничеството на интернационалните институции ще живее само в реториката на прекраснодушни бюрократи и върли демагози - " реалистите " ще чупят кости в " почтено " капиталистическо състезание.
Америка ще преследва Китай, претендентът за хегемон и " контейнер на прилепите ", с всички неприемливи средства, на които арогантния " талант " на Тръмп е без подозрение изцяло кадърен. Китай ще е този Картаген, който Рим ще унищожава, след това ще пристигна редът на Русия. Едновременно е непрактично...
Човечеството е непоправимо по своя воля и със лични средства. Да оставим Бог да реши въпроса за човешкото избавление. Държавите не се каят, техните водачи са " захласнати ", трагикомедията е нашия род, сълзите и смехът - поредно и по едно и също време.
Който мисли иначе, е безкрупулен оптимист, некадърен да забележи, че всички огромни произшествия (политически и технологически) са произвеждане на " обнадеждени " хора, на така наречен идеалисти. На влюбените в " бъдещето ", адепти на прогресистката разкол. Песимистите са реалисти, избират съответното. Нямат упования и нямат разочарования. Позиция, несъвместима с упоритостта...
Няма по-красива панорама от развеселения " черноглед ", който има вяра, и от ведрия ценител на историческите уроци. Вера Мутафчиева разказваше за някой си старшина, който заран рано в зимен ден обичал да се провиква фронтално против строената рота: " Гледай бодро вашта м...ма ". Чудя се, дали Борисов (Бойко) да не опита същото? Може би от автомагистрала? Пред камината? Под портрета на Брандо?...
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ