Няма никакъв спор защо записът от НС на ПП изтече

Няма никакъв спор за какво записът от Народно събрание на Политическа партия изтече тъкмо в този миг – с цел да торпилира договарянията за сформиране на постоянно държавно управление. Има основателни съмнения кой тъкмо задейства все-още-депутата от Политическа партия Радостин Василев. Има и с напрежение очакване по какъв начин и по кое време ще приключи играта на котка и мишка сред Политическа партия и ГЕРБ.

Политическа партия първо разгласи записа за операция за дискредитация. После стартира да го популяризира като висша форма на народна власт. Опитът за опрощение на Кирил Петков към Мария Габриел остана някак непълен и непохватен. ГЕРБ изпадна в прочувствен транс, разкъсвана сред верността към Бойко Борисов и потреса от бъдещите си „ сътрудници “.

В този безпорядък на назад във времето остана нещо доста значимо – по какъв начин Политическа партия си показва ръководството на страната, когато пристигна на власт. А там нещата не са по никакъв начин оптимистични. На процедура ръководството на Политическа партия по доста неща ще преповтори и затвърди всички порочни практики от ръководството на ГЕРБ, погазвайки съществени правила на демократичната страна.

1. Имам човек освен в Национална агенция за приходите, и освен в КАТ

Може би най-скандалната част от записа е желанието, изразено от някогашния и евентуално предстоящ финансов министър Асен Василев, да се направи всеобща чистка в държавната администрация. При това освен посредством комфортно прекрояване на закони и устройствени правилници, а напряко посредством погазването им.

Няма никакъв спор, че на доста места в администрацията са назначени партийни фрагменти. И че некадърниците би трябвало да бъдат отстранени. Но въпреки всичко има закон за администрацията, който планува по какъв начин да се освобождават и по какъв начин да се назначават служителите. Той трябваше да подсигурява независимостта на администрацията тъкмо от партийни чистки и израстване единствено съгласно оценка на качествата. Никъде в диалога обаче не става въпрос за оценка на работата на съответните служители.

Никъде не става дума новите фрагменти да се назначават по справедливи критерии – с конкурс или съгласно качествата им. Просто се споделя, че едни хора ще бъдат сменени с други хора – този път комфортни на Политическа партия. Самите Политическа партия нямат изключително позитивен опит с подбора на фрагменти. Историята до момента сподели, че на доста позиции те назначават противоречиви хора с спорна биография. Фактът, че „ разобличителят “ Радостин Василев се оказа лидер на тяхна листа на два вота, макар дългата си история от кавги тъкмо с скрито направени записи, е задоволително сладкодумен за това.

По същия метод стоят нещата със службите. И там никой не отваря дума за самостоятелност и коренна смяна в работата им. Говори се за преодоляването им. За подмяна на едни хора с други, с цел да се приключи въздействието на президента. За надзор върху Министерство на вътрешните работи и подчинените му структури в името на спечелването на изборите – нещо, което хвърля сянка изобщо върху доверието в изборния развой. Кой е експерт, кой не е – това няма значение. Хората на един би трябвало да бъдат сменени с хората на различен.

2. Дискретност всякаква тук зарежете

Няма проблем във обстоятелството, че партийни водачи си приказват с задгранични представители на всевъзможни институции. Даже е добре. Проблемите стартират, когато мечтаното се приема за реалност и думите на виновните фактори се интерпретират обществено. Особено в случай че съответните лица категорично са подчертали: „ Не ме цитирай… “ Това най-малкото демонстрира пренебрежение към събеседника. А когато той е задграничен върховен служител, има заплаха и по-тежки провали върху доверието освен към съответната персона, само че и към страната по принцип.

Факт е, че по този начин прави години наред и възмутеният през днешния ден до дъното на душата си Бойко Борисов, който на лягане и на ставане изяснява с кого къде и защо се е видял, какво са му споделили, по какъв начин е бягал от европейски съвещания, с цел да гледа мач с Ангела Меркел в кухнята. Това обаче ни минимум не оправдава претендиращите за нов морал в политиката.

В записа се приказва за авансово утвърждение от „ посолството “. Няма евроатлантически и партньорски правила и полезности, които да изискват такова утвърждение. Най-вероятно водачите на Политическа партия ненужно си придават значимост пред елита на партията, само че каквато и да повода за такова говорене – то е жестоко, нетактично, отвън разпоредбите на обикновената дипломация.

3. И с Дявола ще се съюзим, с цел да дойдем на власт

Реклама

Целият запис демонстрира, че Политическа партия няма никакви илюзии, че ще се окаже с врага в едно легло. И ГЕРБ, и номинираната за министър председател Мария Габриел, и водачът Бойко Борисов са разказани в най-черни краски, гарнирани с обидни квалификации. Тази част провокира най-бурно утвърждение измежду последователите на Политическа партия. Фактът, че си даваш сметка за бъдещия си сътрудник, е окуражителен.

Фактът, че планираш по какъв начин да го преметнеш, с цел да си правиш каквото поискаш, макар предварителните сделки, обаче не приказва добре за съдружната просвета. Едно партньорство може да е сполучливо единствено в случай че се гради на взаимно доверие. Особено в случай че се възнамеряват или най-малко дават обещание огромни промени, за които е нужна необятна поддръжка. Тук излиза наяве, че идва партньорство, градено на взаимната ненавист, което е чист политически нонсенс.

Факт е, че нито ГЕРБ, нито Бойко Борисов са партия, на чиято дума може да се разчита. Обратите при гласуването на измененията в закона за правосъдната власт го демонстрираха. Но използването на същата тактичност и от страна на Политическа партия авансово минира всяка опция за продуктивна работа на бъдещия кабинет. Освен в случай че не считат ГЕРБ за цялостни идиоти, които няма да се усетят по какъв начин ги премятат. Каквито те не са – 12 години ръководство и оцеляване на политическия терен, макар всички кавги за корупция, демонстрират, че те са тарикати, които могат да извърнат съвсем всяка обстановка в своя изгода.

4. Коалицията си е коалиция, само че сиренето е с пари

Още по-големият проблем е, че Политическа партия не демонстрират по-различно отношение и към своите публични съдружни сътрудници – Демократична България и ДСБ. Целият диалог е изпълнен с пренебрежителни забележки и обидни оценки към тях. Съдебната промяна се разяснява като някаква волност на водача на Демократична България Христо Иванов и се иронизира желанието му да приказва даже с Движение за права и свободи, с цел да се реализира нужното конституционно болшинство. Обсъжда се иронично по какъв начин Демократична България и ДСБ организират политика единствено на оцеляване. Как въобще не е несъмнено дали ще са дружно на локалните избори. А отношението на сътрудниците им към евентуалното общо ръководство с ГЕРБ се изчерпва с няколко фрази – че държат министрите да са специалисти, а не политически лица.

Всъщност, процесът на договаряния за възможен кабинет в този парламент демонстрира цялостно неуважение към Демократична България, ДСБ и Зелените. През цялото време се регистрират само и единствено желанията на Политическа партия, а останалите се загатват апропо. Елементарната съдружна просвета изисква сходен тип договаряния да се водят не поотделно, както вършат Политическа партия с ГЕРБ, а дружно – т.е. в тях да се включват наложително и на всички места Демократична България и Зелените. Едва ли е инцидентно, че водачите на Демократична България са извънредно сбити в мненията си за кабинет с ГЕРБ и очевидно се дистанцират от някои от решенията на Политическа партия.

Нежеланието на Политическа партия да регистрира ползите на други партии, без значение дали са стратегически или тактически сътрудници, е една от най-големите им недостатъци, която докара до рухването на предходния кабинет, несъставянето на нов кабинет с техен мандат в предходния парламент и минира евентуалното ръководство в този парламент.

5. Демокрацията, народна власт, но гласувайте както се желае

Гласуването на решението за кабинет с ГЕРБ затвърждава убеждението, че толерантността на управлението на Политическа партия в лицето на Кирил Петков съществува единствено когато се поддържа мнението му. Всъщност една от приятните изненади в записа е, че полемиката в действителност е доста смислена. Участниците в нея задават разумни въпроси за съблюдаване на правила и предизборни обещания. Притесняват се от реакцията на гласоподавателите, които няма да се вържат на еквилибристиките за влизане в обединението с ГЕРБ.

И са възмутени от множеството порочни практики, които управление счита да приложи по пътя към огромната цел. Точно от тях идват забележките, че с изключение на преодоляването на „ кранчетата на страната “, би трябвало да се обърне внимание и на изборния кодекс, и на конституцията, и на локалния избор. Повечето от тези терзания се неглижират или отхвърлят с лека ръка от Асен Василев и Кирил Петков. Вижда се, че те са отписали локалните избори („ в 90% от местата ни няма “) и нямат илюзии какъв ще е резултатът на идващия парламентарен избор („ интелектуалците са 7-8%, може да са трета, дори четвърта сила). И считат, че това е може би единственият късмет Политическа партия да вземе властта, поради скромния по отношение на упованията си резултат.

Все отново членовете на Политическа партия демонстрират за какво партията към момента е прекомерно друга от ГЕРБ – те отстояват мнението си и по време на гласуването. Което пък кара Кирил Петков най-после да си изпусне нервите, да заплашва – „ на следващия ден да тегля една майна “ и да изиска прегласуване. Дори и при него обаче поддръжката за проектите на управлението минава с 1 глас. Т.е. – в Политическа партия има задоволително хора, които схващат, че има проблем.

Не е ясно дали тази нежна разлика няма да се окаже огромна спънка при по-нататъшни тежки решения, които Политическа партия би трябвало да взема – примерно при вероятно гласоподаване за свалянето на имунитета на Бойко Борисов или различен върховен кадър от ГЕРБ.

Не е ясно и дали няма да се стигне до по-голямо разединение, изключително в случай че управлението продължи да постанова своето мнение по сходен метод.

Публикация на в. „ Сега “