Няма и не искам да ви отговоря на въпроса къде

„ Няма и не желая да ви отговоря на въпроса къде са тези пари “, декларира Тодор Живков пред сащисаните прокурори, който го разпитват през 1990 година по дело №1 за корист с власт. Тато, който е тикнат в килия в следствения арест на „ Развигор ”, мълчи като болшевик на разпит и ревниво крие астрономическите по това време 1,8 млн. лева (днес тази сума се равнява на към 30 милиона лв.!), получени от възнаграждения за издаване на трудовете му. Има подозрения, че парите са трансферирани в швейцарски банки, твърди „ Уикенд “.

Още преди Десети ноември Живков твърди пред свои съпартийци, че всички възнаграждения е внасял почтително в касата на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Това обаче се оказва неистина. Прокуратурата му показва информация, от която проличава, че нито един лев не е отишъл в партийната каса и че генералният секретар е първият комунист-милионер в България. Нещо повече, Бай Тошо се е скатавал от заплащането на цялостен размер членски импорт в Българска комунистическа партия, като са му удържани единствено 100 лв. месечно върху заплатата от 2500 лева Отделно е получавал 3000 лв. еднократно като на депутат.

„ Уикенд “ прегледа в елементи всички документи в Държавна организация „ Архиви ” и в Комисията по досиетата,  отнасящи се до големите привилегии, които Тодор Живков си е дал на самия себе си и на комунистическата върхушка. Медията ни даже съумя да беседва и с някогашни офицери на Управление V на Държавна сигурност – за сигурност и защита (УБО), наричано персоналната стража на Живков.

Те разясниха, че бюджетите са варирали сред 70 и 90 млн. лв. годишно. Приходите от стопанска активност на УБО  са били минимални – единствено 3 млн. лв.. Всичко друго са пари, взети от хазната. От тези бюджети за издръжката на Първия са отивали към 10%.

Това значи, че скъпият приятел Тодор Живков ни е коствал по 20 бона дневно. През 70-те и 80-те години на предишния век най-голямата сума, която жител на социалистическа България е могъл да завоюва законно е 20 000 лв. от шестица от тотото – даже тя обаче не се изплаща вкупом.

Разходите, които Живков прави, са за конвой, обезопасяване на трасетата, през които минава кортежът на самодържеца, и за западняшкия разкош, в който живеят той и семейството му. Те включват и издръжката на модерния за времето си държавен аероплан „ Ту-154 “, на другата машина – „ Як-40 “, наричана „ летящата лимузина на Политбюро ”, както и на бутиковата яхта „ Балкан “.

През 2011 година „ Ту-154 “ беше потънал в морето на към 2-3 благи от курорта „ Св. Св. Константин и Елена ” край Варна и стана най-големия неестествен риф. Яхтата „ Балкан “, направена ръчно от най-класните майстори в Пиза, пък е купена от страната през 1981 година за 2 млн. $. След 10 ноември тя беше разпродадена за елементи.

Тодор Живков е освен главен мотор, само че и проектант на порочната система, посредством която комунистическата върхушка се облагодетелства изцяло нелегално.

През 1958 година – четири години откакто е оглавил партията, с решение на Секретариата на Централен комитет „ Б-12 ” се основава безотчетния фонд на правоимащите. Оттогава всяка календарна година алената върхушка стартира да получава прикрито от обществото хиляди безотчетни левове, разкриват тайните тетрадки на началника на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Илия Кашев.

Когато през есента на 1986 година генералът се самоубива, ген. Георги Милушев го наследява в  Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Десет дни откакто е назначен, той е извикан при министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Министърът му дава две тетрадки и подрежда ги прибере.

В тях са отразени партиди на всеки един от правоимащите –  имената, годината и сумата. Така да вземем за пример на генералния секретар според новото решение „ Б-13 ” от 1981 година му се изплаща размера на употребената от него и фамилията му храна – 18 000 лв.. Тетрадките са конфискувани от секретната каса на ген. Кашев след гибелта му. Това вършат министър Стоянов и заместника му по Държавна сигурност Григор Шопов. Те уведомяват секретаря на Управление безопасност и охрана (Пето управление н Чавдар Томов, че по разпореждане на Живков би трябвало да отворят касата и да вземат наличните документи. От тетрадките излиза наяве, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми против всяко име.

„ Живков ми подреди: „ Тетрадките да се унищожат! “, спомня си ген. Милушев. Той обаче се съветва с министър Стоянов, който му споделя: „ По-добре ги задръж и ги пази! “ Така е съхранен архивът за парите на правоимащите в интервала 1981-1989 година Огромните суми са раздавани при започване на годината и след подписа на всеки правоимащ в партидата му шефът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н и основният счетоводител са изготвяли протокол, слагали са подписи под него и унищожавали касовите ордери. Така ритуалът на заплащанията оставал в загадка.

Парите за храна не са единствените, които членовете на Политбюро и на Централен комитет получават. Живков раздава и спомагателни средства по друго перо – за представителни потребности. На членовете на Политбюро да вземем за пример дава по 12 000, а на себе си – 25 000 лева

Пари са набирани и в черната каса на отдел „ Специален “ към финансовото министерство, основана още в края на 50-те години на предишния век. Тя съставлява извънбюджетна сметка. Ревизията, направена след 1990 година, открива, че в нея най-вече преводи са постъпили от оръжейната компания „ Кинтекс ” – над 70 млн. лева

Една информация по дело №4/1990 година за икономическата злополука на Българска комунистическа партия открива, че за интервала 1976-1989 година от издателствата „ Партиздат ”, на Български земеделски народен съюз, на Отечествен фронт,  „ Народна юноша “, „ Народна култура “ и организация „ София прес “ Тодор Живков е получил възнаграждения в размер на 1 895 009 лв.. От тях е удържан налог общ приход 729 356 лв.. Чистата сума е 1 165 652 лева В справката не влизат авторските му възнаграждения в интервала 1956-1976 година, защото документи не са непокътнати. Най-вероятно стана въпрос за сходни фрапиращи числа.

Астрономическите суми мъчно се вписват в пропагандното факсимиле на  Българска комунистическа партия за социалистическо тъждество. За съпоставяне през тези 13 година междинната месечна заплата се движи от 148,08  до 274,33 лв..

Историята стартира през 1960 година Тогава е публикуван алманах, в който са включени приветствените речи и конференциите на Живков, както и други материали от 15-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Първоначално събраните съчинения са издадени в шест, а по-късно допълнени в осем тома.

Реклама

Само доникъде на 70-те години на предишния век са отпечатани общо 23 тома съчинения на Тодор Живков. Милко Балев е записан като съставител. Макар последните шест тома да са издадени без негово присъединяване, той обаче получава хонорар.

С решение №179 от 16 май 1975 година Политбюро утвърждава издаването на нови съчиненията на Живков. Става въпрос за най-мащабното издание на „ Събрани съчинения ” на генералния секретар в 39 тома. То е отдадено на 20-годишнината от Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия и е по самодейност на Секретариата на Централен комитет. Издателство „ Партиздат ” е дотирано с държавни пари, защото цената на томовете не покрива себестойността им.

През 1982 година да вземем за пример за книга „ Отечественият фронт – наше историческо завладяване ” на Живков е изплатен хонорар от 30 000 лева като създател. Всяка една от 50-те коли е оценена по 600 лева Милко Балев прибира 2240 лева, без да е съставител и редактор. 20 000 лева (15 700 чисто) e хонорарът за книгата за културата и изкуството на Живков. През 1986 година на генералния секретар е изплатен хонорар от 25 816 лв. за второто издание на книгата „ Тодор Живков – строител на нова България “. „ Аз не съм писал такава книга ”, признава пред прокурорите някогашният общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия – Трябва да има някакво неразбирателство ”.

Съчиненията на Тодор Живков прескачат българските граници. Агенция „ София прес ” отпечатва няколко издания на непознати езици. В тази връзка Балев посещава Англия, Франция, Федерална Република Германия, Гърция  и Швейцария. Разходите за тези командировки покрива Централен комитет, а откакто става секретар на Централен комитет и член на Политбюро, парите идват от Управление безопасност и охрана (Пето управление н.

Произведенията са издавани и от братските партии в соцстраните. Само че Живков от тях не е получавал хонорар. Единствено руските приятели вършат изключение – те изплащат на Тато хонорар като създател, а на Балев – като съставител.

Гигантските суми са получавани от Тодор Живков посредством приемането на  специфична заповед за цената за възнаграждения на издания на членовете на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Решението за нея е взето от Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководен от самия Живков. Заповедта е под №VІ-1301 от 20 октомври 1971 година на Комитета за изкуство и просвета с ръководител поета Павел Матев. Цялата комунистическата върхушка към Живков се облажва от тази заповед.

Тази процедура шокира някогашните партизани, приети от режима за дейните борци. Те нямат сходни лъвски привилегии. Могат да вземат жилище и лека кола без ред, само че сходна покупка им излиза към 18 000 лв. и те би трябвало да теглят заем от ДСК. „ За това ли се борехме, някои да са по-равни от други?! “, декларира един от дейните борци. Те, както и жители, прашат сигнали до Централен комитет на Българска комунистическа партия, в които изричат отвращение от тази процедура.

Новият шеф на кабинета на Живков Никола Стефанов персонално рапортува тези сигнали на Първия. „ Уведомих го в резюме от какво е негодуванието. От държанието на Живков останах с убеждението, че той изобщо не се изненада, че е получавал възнаграждения по специфична цена. Само ми сподели да не се занимавам с хонорарите, а да предам на Георги Йорданов да анулира тази заповед и отсега нататък да няма специфична цена. Лично разговарях с Георги Йорданов и му предадох разпореждането на Живков ”, разяснява Стефанов.

На 4 август 1986 година шефът на Комитета за изкуство и просвета Георги Йорданов със заповед №353 от 4 август 1986 година анулира специфичната цена.

След Десети ноември персоналната здравна сестра на Живков Ани Младенова – майор от Управление безопасност и охрана (Пето управление н на Държавна сигурност, разказваше пред прокурорите по какъв начин е кърпила чорапите му. Това се оказа подсказано от юрист Рени Цанова, защитничка на Първия по дело №1. Самата Младенова си призна пред „ Уикенд ” за този адвокатски трик, само че разясни, че Живков е давал за промяна износените яки на ризите и обувките си за корекция.

Тези обстоятелства трябваше да му изградят облик на рационален, непретенциозен и спестовен човек, който най-после останал единствено с едно одеяло. Нещо повече, биографите му от Института по история на Българска комунистическа партия към Централен комитет на Българска комунистическа партия ни внушаваха по какъв начин Човекът от народа живеел преди 9 септември като безпаричен печатарски служащ, напълно посветил се на революционната битка.

Разсекретеното полицейско досие на Живков, за което „ Уикенд ” ще ви опише в навечерието на датата на комунистическия прелом, обаче разрушава на пух и прахуляк този мит. Тодор Живков през 1937 година е наблюдаван от хората на страшилището за комунистите Никола Гешев – шеф на поделение „ А “ на Обществена сигурност в Дирекцията на полицията.

Разузнавач с агентурен № 3252, подписан като Б. Янков, е изпратил доклад до Гешев. По подигравка на ориста фамилното име на служителя на реда, съответствува частично с бойното име на Бай Тошо – Янко. В рапорта е записано, че Живков  всеки божи ден като букволеяр от Държавната печатница обядва и вечеря в гостилница „ Средец ” на улица „ Бенковски ” №12 в центъра на София, където през днешния ден се намира ресторант  „ Скара бар ”. Още по-унищожително е заключението в рапорта: „ лицето е болшевик, в предишното е бил деен,  само че от следенето не се откри да демонстрира такава активност ”.

Екип написа съчиненията, Тато не драснал и ред

Кабинетът, който Тодор Живков образува и построява в Централен комитет на Българска комунистическа партия, няма аналог в историята ни. Той е център на партийната и държавната власт. Показателно е, че се намира в Партийния дом, където е Централен комитет на Българска комунистическа партия и Живков избира да ръководи оттова, даже когато заема поста министър-председател в интервала 1962-1971 година

Началото е през 1950 година, когато Тато е определен за секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Първият помощник, който притегля, е Нисим (Нико) Яхиел. Той е партиен функционер от Русе, който следва философия, а след това се издига до професор. Яхиел от своя страна предлага Милко Малев, който по това време работи в отдел „ Пропаганда и пропаганда ” на Централен комитет. В идващите години Милко Балев се утвърждава като първи асистент, а от 1954 година, когато Тодор Живков е определен за първи секретар на Българска комунистическа партия, става шеф на кабинета му до 1986 година

Кабинетът се трансформира в център, в който се изготвят и издават десетки томове от името на Живков. След 1956 година, когато се утвърждава като едноличен водач на Българска комунистическа партия, партийния водач вкарва практиката на така наречен утринно „ кафе ”. Диктува съществени тези и насоки, които екипът му назовава „ канава ”, и ги трансформира в пространни отчети и изявления от негово име. В края на ръководството си – някъде след 1985 година, Живков не търпи непознато мнение, тъй като се счита за безгрешен.

Забранява на екипа да споделя по какъв начин му оказва помощ. Сътрудниците на Тодор Живков обаче не са видели и един ред, написан от него, а единствено по какъв начин поставя автограф под направените от тях документи.