За България 2026 г. ще бъде година на принудителна трансформация.

За България 2026 година ще бъде година на насилствена промяна. Основните мотори няма да са тактика или визия, а нуждата. Тежест ще имат фактори като дефицитът на хора, растящите разноски и външният напън. Индустрията и логистиката се чака да ускорят автоматизацията не толкоз по собствен избор, а по наложителност. Заплатите ще продължат да порастват, само че продуктивността ще изостава, в случай че няма вложения в технологии. Малките и междинните предприятия ще са под мощна преса - една част ще се модернизират, други вероятно ще излязат от пазара. Обществото ще усеща напрежение сред „ растящи приходи “ и „ високи цени “, което ще поддържа политическа неустойчивост. В същото време България има действителен късмет да се нарежда по-добре в ниши с висока добавена стойност - IТ, инженеринг, автоматизация, профилирано произвеждане, само че в случай че успее да задържа и да притегля гении.

2026-а няма да е година на сполучливи пробиви, а на по-скоро на игра под напора на събитията. Държави, компании и хора, които влагат в умения, технологии и адаптивност, ще излязат по-силни. Останалите ще бъдат изтласкани по-бързите и по-гъвкавите.

Влизането в еврозоната ще работи като външен стабилизатор на българската стопанска система. Положителните резултати са: Отпада валутният риск, което носи по-ниска цена на финансиране за страната и бизнеса; Повишено доверие от задгранични инвеститори; По-лесен достъп до капитал и европейски финансови пазари; По-строг контрол върху банковия бранш.

Ограниченията имат своето измерение: Еврозоната не компенсира неналичието на реформи; Политическата неустойчивост ще задържи част от инвестициите; Административната неефективност ще остане съществена спирачка. Икономиката се чака да е по-стабилна, само че няма автоматизирано да стане по-конкурентна.

Най-важното: Еврозоната не води механично до по-високи заплати. Но дано хората да не чакат внезапно обедняване. Няма да има и внезапно замогване. Цените ще се закръглят нагоре. Заплатите ще порастват по-бавно, само че при тези турбуленции, няма по какъв начин да останат на сегашните равнища.

Списание " Икономика " предлага в рубриката си " Барометър 2026 " три гледни точки към годината, която към този момент стартира. Една от тях е на Илия Кръстев, ръководител на Българската работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ):

Трябва ясно да виждаме какво се случва в страната и да имаме волята за смяна там, където е нужна. Бизнесът има дълг към обществото. За да има чувство за непоклатимост в страната, той би трябвало да излъчва водачество и да води диалог, посредством който да основава настройки за нужните промени. Обществото обича да има своите герои, само че същинските патриоти са тези, които остават тук, основават среда, усъвършенстват я, откриват работни места и влагат в България.

Влизането в еврозоната не трябва да се приема като универсално пояснение за всички стопански проблеми. Еврозоната не е отговорна за инфлацията през тези години, нито за това, че не сме задоволително добре готови за присъединението. Повишаването на обществените разноски обаче ще усили дълга, както и цената на този дълг.
Рискът
е да се окажем първата страна, която, влизайки в еврозоната, действително не извлича стопански изгоди от това. Еврозоната е доверие. Тя дава сигнал към вложителите и участниците в икономическите процеси, че страната е сигурна за вложения. Ако обаче страната прави придвижвания, които дават противоположния сигнал, това обезсилва всички евентуални плюсове.

През последните няколко години България е измежду водачите в Европейски Съюз по растеж на Брутният вътрешен продукт. Причина за това е и повишеното вътрешно ползване, задвижено от нарасналите обществени разноски. Тази серпантина не води към резистентен резултат. В същото време България е „ рекордьор “ по спад на задграничните вложения, на индустриалното произвеждане и на износа. Има какво да се направи, само че е нужна визия за няколко години напред и храброст тя да бъде осъществена.

За множеството политически партии е ясно
какво е нужно да се направи
само че има боязън да се подхващат дейности. Затова съществена цел на бизнеса би трябвало да е основаването на среда, в която огромните стъпки да не може да бъдат отлагани. Пълен консенсус е неосъществим. Решенията, които водят до осезателен резултат, нормално са свързани и с жертви. Колкото повече се отсрочват, толкоз по-висока става цената.

Факт е, че разговор сред политическите партии съвсем липсва. Не се водят диалози с бизнеса и с външни стопански субекти. Така неналичието на разговор последователно се трансформира в стандарт. Все по-тежка ще става обстановката за хората с ниски приходи, без подготовка и без достъп до положително обучение и до здравната система. Време е да се разбере, че
посоката на измененията
е към: редуциране на обществените разноски, прекъсване на растежа на бюджетния недостиг и използване на механизми за повишение успеваемостта на публичните системи. Нужен е явен проект за деяние, който води до увеличение на вложенията – по този начин ще се основат работни места и ще се усъвършенства инфраструктурата. Икономиката ни може да се развива посредством конкуренция, отворен пазар и идентични правила за всички.

През 2026 година чакам растеж на Брутният вътрешен продукт. Инвестициите надали ще скочат внезапно, макар че има няколко задгранични вложители, чието влизане би било значимо. Политическата неустойчивост води до отмалялост. Въпреки това съм оптимист за 2026 година, тъй като в обществото има доста сила, която може да бъде трансформирана в положителни цели.

Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
БРАИТ българска стопанска система икономическа прогноза Илия Кръстев