2026: Още от същото, но да не забравяме предизвикателствата
2026 година ще е година на акомодация, а не на агресия. Глобалната стопанска система може да излезе от етапа на шокове (пандемия, войни, инфлация, енергийна криза), само че няма да влезе в резистентен висок напредък. Основната характерност ще е фрагментация - на пазари, вериги за доставки и геополитически блокове.
Растежът ще се води от Съединени американски щати и елементи от Азия, до момента в който Европа ще продължи да се движи по-бавно поради неприятна демография, енергийна промяна и регулаторна тежест. Инфлацията може да бъде овладяна, само че цените няма да се върнат на старите равнища, което ще поддържа обществено напрежение.
Изкуственият разсъдък, автоматизацията и роботизацията ще преминат от фаза „ очакване “ към действително внедряване, изключително в промишлеността, логистиката и услугите. Това ще усили продуктивността, само че и ще задълбочи неравенствата сред готови и неподготвени стопански системи и хора.
В несигурни времена е най-трудно да се вършат прогнози. Особено в такива моменти животът и стопанската система нямат никакъв „ почит “ към нашите упования и проекти.
Списание " Икономика " предлага в рубриката си " Барометър 2026 " три гледни точки към годината, която към този момент стартира. Една от тях е на Георги Ангелов, старши икономист в Институт „ Отворено общество “.
На пръв взор всичко наподобява отлично. България регистрира рекордни продажби на коли, рекордни продажби на дребно, рекордно повишаване на жилищата, рекордно ниска безработица, стабилен стопански напредък. Малко са страните в Европа, които може да се похвалят с сходни резултати. Обаче, доста добре не е на добре.
Има структурни
аргументи стопанската система да се усъвършенства
- въпреки всичко влязохме в Шенген и еврозоната и това има своите преимущества, които занапред ще се демонстрират. Особено в случай че можем да построим и съответната инфраструктура, която да ни свързва със западните пазари. Дефицитът на фрагменти подвига заплатите и това също е структурна смяна след години на недооценен труд. Така че тези структурни промени са потребни и положителни и уголемяват капацитета и опциите на стопанската система, стига да успеем да се възползваме от тях.
Обаче имаме и някои
циклични фактори
които са по-скоро притеснителни. От една страна, бюджетният недостиг и държавният дълг порастват бързо. В същото време кредитирането пораства с астрономически темпове – изключително ипотечните заеми порастват с близо 30% годишно, което не сме го виждали от близо 17 година Бюджетът и банките изливат големи средства в стопанската система, които се наливат в потреблението и имотния пазар и основават изкуствено повишено търсене. В резултат стопанската система прегрява. Ясни индикации за прегряване са растежът на комерсиалния недостиг (който доближава рекордни стойности), скокът в цените на парцелите, инфлационният напън. Просто стопанската система не може да поеме толкоз доста пари, колкото се насочват в нея. Въпреки това няма изгледи тази обстановка скоро да се промени, защото банките не дават индикации, че ще понижат темповете на кредитиране. С други думи, през 2026 година можем да чакаме още от същото.
Разбира се,
рисковете се усилват
- от една страна, имаме поредна политическа неустойчивост, надлежно няма признат държавен бюджет. От друга страна, предходният интервал на раздуване на заема и балон на парцелите не приключи добре. Спомняме си какъв брой тежко беше след 2009 година когато кредитирането спря и цените на парцелите се сринаха. Затова би било добре този път да се вземат ограничения в точния момент, с цел да не стигаме до такива проблеми.
През 2026 година се отварят и редица благоприятни условия. На първо място, опитът на Хърватия демонстрира мощно положителни резултати от първите години на участието в Шенген и еврозоната. На второ място, опитите да се вдигнат налозите и осигуровките удариха в стена от гражданските митинги, което е доста положително за бизнес средата. На трето място, през 2026-а ще получим и
доста средства от еврофондовете
Въпросът е до каква степен можем да ги усвоим.
Най-важното развиване е възможен мир в Украйна. Траен мир в региона освен ще понижи инфлацията, само че и внезапно ще усъвършенства трендовете в европейската стопанска система и най-много в Източна Европа. По-гъвкавите бизнеси от България и района ще може да се възползват от отварянето на нови пазарни ниши при следвоенното възобновяване.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
българска стопанска система Георги Ангелов икономическа прогноза Институт Отворено общество
Растежът ще се води от Съединени американски щати и елементи от Азия, до момента в който Европа ще продължи да се движи по-бавно поради неприятна демография, енергийна промяна и регулаторна тежест. Инфлацията може да бъде овладяна, само че цените няма да се върнат на старите равнища, което ще поддържа обществено напрежение.
Изкуственият разсъдък, автоматизацията и роботизацията ще преминат от фаза „ очакване “ към действително внедряване, изключително в промишлеността, логистиката и услугите. Това ще усили продуктивността, само че и ще задълбочи неравенствата сред готови и неподготвени стопански системи и хора.
В несигурни времена е най-трудно да се вършат прогнози. Особено в такива моменти животът и стопанската система нямат никакъв „ почит “ към нашите упования и проекти.
Списание " Икономика " предлага в рубриката си " Барометър 2026 " три гледни точки към годината, която към този момент стартира. Една от тях е на Георги Ангелов, старши икономист в Институт „ Отворено общество “.
На пръв взор всичко наподобява отлично. България регистрира рекордни продажби на коли, рекордни продажби на дребно, рекордно повишаване на жилищата, рекордно ниска безработица, стабилен стопански напредък. Малко са страните в Европа, които може да се похвалят с сходни резултати. Обаче, доста добре не е на добре.
Има структурни
аргументи стопанската система да се усъвършенства
- въпреки всичко влязохме в Шенген и еврозоната и това има своите преимущества, които занапред ще се демонстрират. Особено в случай че можем да построим и съответната инфраструктура, която да ни свързва със западните пазари. Дефицитът на фрагменти подвига заплатите и това също е структурна смяна след години на недооценен труд. Така че тези структурни промени са потребни и положителни и уголемяват капацитета и опциите на стопанската система, стига да успеем да се възползваме от тях.
Обаче имаме и някои
циклични фактори
които са по-скоро притеснителни. От една страна, бюджетният недостиг и държавният дълг порастват бързо. В същото време кредитирането пораства с астрономически темпове – изключително ипотечните заеми порастват с близо 30% годишно, което не сме го виждали от близо 17 година Бюджетът и банките изливат големи средства в стопанската система, които се наливат в потреблението и имотния пазар и основават изкуствено повишено търсене. В резултат стопанската система прегрява. Ясни индикации за прегряване са растежът на комерсиалния недостиг (който доближава рекордни стойности), скокът в цените на парцелите, инфлационният напън. Просто стопанската система не може да поеме толкоз доста пари, колкото се насочват в нея. Въпреки това няма изгледи тази обстановка скоро да се промени, защото банките не дават индикации, че ще понижат темповете на кредитиране. С други думи, през 2026 година можем да чакаме още от същото.
Разбира се,
рисковете се усилват
- от една страна, имаме поредна политическа неустойчивост, надлежно няма признат държавен бюджет. От друга страна, предходният интервал на раздуване на заема и балон на парцелите не приключи добре. Спомняме си какъв брой тежко беше след 2009 година когато кредитирането спря и цените на парцелите се сринаха. Затова би било добре този път да се вземат ограничения в точния момент, с цел да не стигаме до такива проблеми.
През 2026 година се отварят и редица благоприятни условия. На първо място, опитът на Хърватия демонстрира мощно положителни резултати от първите години на участието в Шенген и еврозоната. На второ място, опитите да се вдигнат налозите и осигуровките удариха в стена от гражданските митинги, което е доста положително за бизнес средата. На трето място, през 2026-а ще получим и
доста средства от еврофондовете
Въпросът е до каква степен можем да ги усвоим.
Най-важното развиване е възможен мир в Украйна. Траен мир в региона освен ще понижи инфлацията, само че и внезапно ще усъвършенства трендовете в европейската стопанска система и най-много в Източна Европа. По-гъвкавите бизнеси от България и района ще може да се възползват от отварянето на нови пазарни ниши при следвоенното възобновяване.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
българска стопанска система Георги Ангелов икономическа прогноза Институт Отворено общество
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ