Управлението на риска престана да е тема, ограничена до финансовите

Управлението на риска престана да е тематика, лимитирана до финансовите отдели и застрахователните модели. В среда, в която несигурността все по-често идва извън – през геополитика, прекратени вериги на доставки, енергийни разтърсвания, софтуерни промени или регулаторни завои – способността да се планува, да се реагира в точния момент и да се построява резистентност се трансформира в основно изискване за оцеляване и напредък. Светът навлезе в интервал, в който така наречен „ черни лебеди “ към този момент не наподобяват като редки изключения, а като събития, които настъпват внезапно, разпростират се бързо и оставят дълги последствия след себе си.

Новото „ обикновено “ в този подтекст не е непоклатимост, а подготвеност за неустойчивост. Нужно е да се развива дарба да се работи с разнообразни сюжети, да се разчитат ранни сигнали и да вземат решения с по-дълъг небосвод, само че и да се вършат внезапни завои. За фирмите това значи по-добра информация и по-гъвкави модели; за страните – повече предвидимост, институционална резистентност и ръководство, което мисли оттатък настоящия цикъл.

Темата за ръководството на риска е измежду акцентите на броя на сп. " Икономика " през май/юни и по нея беседваме с специалисти, измежду които и Ваня Трендафилова, търговски шеф „ Кредитно обезпечаване “ в „ Кофас България ”.
Госпожо Трендафилова, виждате ли признаци, че бизнесът към момента разчита прекалено много на краткосрочна акомодация, вместо на същинско стратегическо обмисляне?
Да. И то много ясно. В изискванията на 2026 година бизнесът продължава да реагира „ ден за ден “, вместо да гради стратегическа резистентност. Това се дължи на възходящата отмалялост от непрекъснатата неустойчивост - бизнесът безусловно „ привиква “ към несигурността. Наблюдаваме все по-голяма нерешителност от страна на фирмите, изключително при износ към съответни „ горещи “ точки на света, само че в същото време с това те не търсят дълготрайно решение посредством различни пазари.
Кой е рискът, който най-често остава недооценен, до момента в който не стане прекомерно късно?
Най-често подценяваният бизнес риск е оперативната взаимозависимост от един или дребен брой основни снабдители и клиенти. Много постоянно чуваме притежателите на дребни български бизнеси да споделят: „ Работя с едни и същи снабдители и клиенти от години наред, имам им цялостно доверие “. Такъв вид мислене излага даден бизнес на голям риск. Липсата на различни източници на първични материали или на пазари за осъществяване на продукцията при положение на неплатежоспособност на комерсиалните сътрудници може да затвори даден бизнес в границите на месеци, даже и на седмици.
Как се трансформира разбирането за риск в бизнеса в последните години – какво към този момент не може да се ръководи със старите принадлежности?
Разбирането за риск се промени фрапантно – натрупващата се неустановеност и ускоряващите се външни шокове вършат класическите модели на практика безсилни. Новите принадлежности за ръководство на риска към този момент са надалеч от класическите „ таблици със сурови данни и модели “. Бизнесът разчита на по‑динамични системи за ранно предизвестие, интегрирани настоящи разбори на държавните и секторните опасности, както и софтуерни решения, които обработват данни в действително време. Coface развива точно такива подходи посредством задълбочени макроикономически прогнози, секторни оценки и геополитически разбори, които дават по‑ясна картина в нестабилна среда.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
геополитически риск обезпечаване на риск стопански опасности Кофас ръководство на риска