Технологиите пренаписват човешката близост
Можете ли да си спомните какъв брой пъти проверихте телефона си през днешния ден? А какъв брой пъти погледнахте индивида до вас? Живеем в най-свързаното общество в историята, а сме по-сами от всеки път. Тази парадоксална истина се оказа в центъра на полемика сред софтуерни специалисти, визионери и бизнесмени на един от най-големите годишни конгреси на софтуерната общественост.
Участниците в срещата обрисуваха свят, в който технологиите умишлено се отдръпват на назад във времето, с цел да освободят пространство за достоверно човешко наличие. Прогнозите включват „ интернет на сетивата “ – среда, която разрешава шерване на страсти посредством биометрия, “тихи ” устройства, които проучват физиологичните ни сигнали, без да усещаме, и даже в близко бъдеще - евентуално непосредствено предаване на мисли.
Ако имаше промпт за реализиране на човешка връзка, какъв би бил той? “ – на този въпрос се опита да отговори Елена Ферсман, вицепрезидент и началник на световния AI Accelerator в Ericsson.
Според нея огромното предизвикателство през днешния ден е по какъв начин да създадем системи, чиято последна цел е да станат невидими - да се оттеглен от напред във времето, с цел да освободят място за достоверната човешка непосредственост. Ферсман е уверена, че изкуственият разсъдък (AI) към този момент трансформира метода, по който се свързваме, само че посоката остава в наши ръце.
Нейната идея за „ Интернет на сетивата “ очерта бъдеще, в което технологиите няма просто да предават текст и видео, а ще разрешават шерване на усети, аромати и тактилни чувства – трансформирайки отдалечената връзка в прекарване, наподобяващо обща вечеря от разстояние. Метафората ѝ за
AI като „ втори водач “
(co‑pilot) се оказа основна. Тя не разказва подмяна на хората, а тяхното увеличаване тъкмо там, където сме незаменими - в емпатията, интуицията и творчеството.
Концепцията на Том Хейл, основен изпълнителен шеф на ŌURA, добавя тази визия посредством концепцията за „ тиха “ технология (quiet technology) – устройства без екрани и натрапчиви вести, които работят дискретно на назад във времето и ни дават „ ситуационна информираност “ за нашето положение и това на околните ни посредством биометрични сигнали.
Продуктът на неговата компания – биометричният пръстен ŌURA, е доказателство за тази философия. Той е прочут с това, че няма екран, трептения или вести. Устройството събира данни за съня, сърдечния темп и физиологичното положение изцяло невидимо, без да изисква нито секунда внимание.
Но същинската гражданска война, която Хейл разказва, не е в самия хардуер, а в обществения капацитет на данните. Представете си свят, в който биометричните носими устройства ни разрешават да разчитаме прочувственото и физиологичното положение на хората към нас, без да се постанова да „ отгатваме “ – свят, в който технологиите безшумно укрепват човешката сензитивност, вместо да я заместват.
Той акцентира, че когато разполагаме с така наречен „ ситуационна информираност “, ние ще знаем по кое време сътрудникът ни е под мощен стрес или че сътрудника ни не е спал добре, още преди да са изрекли и дума. Това познание ще ни разреши да променим личното си държание в символ на поддръжка – да се приберем по‑рано, да поемем домакинска задача или просто да предложим тишина вместо диалог. Така технологията се трансформира в инструмент за увеличаване на фундаментални човешки полезности като благотворителност, добрина и угриженост.
В подтекста на бизнеса изгодите могат да бъдат обилни. В свят, в който мобилните услуги генерират трилиони долари икономическа стойност, биометричните сигнали могат да дадат ранни индикации за прегаряне, преди то да докара до срив.
Визионерите акцентират, че същинската цел е да се понижи софтуерният звук, с цел да остане пространство за „ сигнала “ - за същинско човешко наличие, централизация и креативност.
Да върнем скуката
Ото Плеснер, креативен шеф на изобретателно студио RenaiXance, насочва предизвестие: „ Хората са все по‑малко отегчени. Те към този момент не знаят по какъв начин да се отегчават. “ Скуката, споделя той, е инкубаторът на човешката креативност – моментът, в който мозъкът се освобождава от задания и стартира да „ скита “. Именно в това свободно пространство се раждат непредвидените хрумвания, истинските решения и връзките сред другояче несвързани понятия. Когато всяка микропауза в деня ни се запълва с уведомление, скролване или подкаст, ние не просто се разсейваме, а прекъсваме зареждането на личното си въображение.
Плеснер е на мнение, че би трябвало умишлено да понижаваме софтуерния звук, с цел да оставим пространство за „ сигнала “ – за това същинско човешко наличие, което се ражда единствено в моменти на тишина и покой.
Ако изгубим способността си да бъдем отегчени, рискуваме да изгубим и способността си да водим диалозите, които имат значение “, акцентира той.
В световната мобилна промишленост, която генерира над 7,6 трилиона $ стойност, най‑ценният запас към този момент не е хардуерът, а хората, които могат да му вдъхнат смисъл. Компаниите, които влагат в „ тихи “ офис среди, политики за цифров детокс и срещи без устройства, не понижават продуктивността. Те основават условия за дълбока централизация, креативност и свястно съдействие.
Текстът е част от бр. 132 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
AI AI технологии списание Икономика
Участниците в срещата обрисуваха свят, в който технологиите умишлено се отдръпват на назад във времето, с цел да освободят пространство за достоверно човешко наличие. Прогнозите включват „ интернет на сетивата “ – среда, която разрешава шерване на страсти посредством биометрия, “тихи ” устройства, които проучват физиологичните ни сигнали, без да усещаме, и даже в близко бъдеще - евентуално непосредствено предаване на мисли.
Ако имаше промпт за реализиране на човешка връзка, какъв би бил той? “ – на този въпрос се опита да отговори Елена Ферсман, вицепрезидент и началник на световния AI Accelerator в Ericsson.
Според нея огромното предизвикателство през днешния ден е по какъв начин да създадем системи, чиято последна цел е да станат невидими - да се оттеглен от напред във времето, с цел да освободят място за достоверната човешка непосредственост. Ферсман е уверена, че изкуственият разсъдък (AI) към този момент трансформира метода, по който се свързваме, само че посоката остава в наши ръце.
Нейната идея за „ Интернет на сетивата “ очерта бъдеще, в което технологиите няма просто да предават текст и видео, а ще разрешават шерване на усети, аромати и тактилни чувства – трансформирайки отдалечената връзка в прекарване, наподобяващо обща вечеря от разстояние. Метафората ѝ за
AI като „ втори водач “
(co‑pilot) се оказа основна. Тя не разказва подмяна на хората, а тяхното увеличаване тъкмо там, където сме незаменими - в емпатията, интуицията и творчеството.
Концепцията на Том Хейл, основен изпълнителен шеф на ŌURA, добавя тази визия посредством концепцията за „ тиха “ технология (quiet technology) – устройства без екрани и натрапчиви вести, които работят дискретно на назад във времето и ни дават „ ситуационна информираност “ за нашето положение и това на околните ни посредством биометрични сигнали.
Продуктът на неговата компания – биометричният пръстен ŌURA, е доказателство за тази философия. Той е прочут с това, че няма екран, трептения или вести. Устройството събира данни за съня, сърдечния темп и физиологичното положение изцяло невидимо, без да изисква нито секунда внимание.
Но същинската гражданска война, която Хейл разказва, не е в самия хардуер, а в обществения капацитет на данните. Представете си свят, в който биометричните носими устройства ни разрешават да разчитаме прочувственото и физиологичното положение на хората към нас, без да се постанова да „ отгатваме “ – свят, в който технологиите безшумно укрепват човешката сензитивност, вместо да я заместват.
Той акцентира, че когато разполагаме с така наречен „ ситуационна информираност “, ние ще знаем по кое време сътрудникът ни е под мощен стрес или че сътрудника ни не е спал добре, още преди да са изрекли и дума. Това познание ще ни разреши да променим личното си държание в символ на поддръжка – да се приберем по‑рано, да поемем домакинска задача или просто да предложим тишина вместо диалог. Така технологията се трансформира в инструмент за увеличаване на фундаментални човешки полезности като благотворителност, добрина и угриженост.
В подтекста на бизнеса изгодите могат да бъдат обилни. В свят, в който мобилните услуги генерират трилиони долари икономическа стойност, биометричните сигнали могат да дадат ранни индикации за прегаряне, преди то да докара до срив.
Визионерите акцентират, че същинската цел е да се понижи софтуерният звук, с цел да остане пространство за „ сигнала “ - за същинско човешко наличие, централизация и креативност.
Да върнем скуката
Ото Плеснер, креативен шеф на изобретателно студио RenaiXance, насочва предизвестие: „ Хората са все по‑малко отегчени. Те към този момент не знаят по какъв начин да се отегчават. “ Скуката, споделя той, е инкубаторът на човешката креативност – моментът, в който мозъкът се освобождава от задания и стартира да „ скита “. Именно в това свободно пространство се раждат непредвидените хрумвания, истинските решения и връзките сред другояче несвързани понятия. Когато всяка микропауза в деня ни се запълва с уведомление, скролване или подкаст, ние не просто се разсейваме, а прекъсваме зареждането на личното си въображение.
Плеснер е на мнение, че би трябвало умишлено да понижаваме софтуерния звук, с цел да оставим пространство за „ сигнала “ – за това същинско човешко наличие, което се ражда единствено в моменти на тишина и покой.
Ако изгубим способността си да бъдем отегчени, рискуваме да изгубим и способността си да водим диалозите, които имат значение “, акцентира той.
В световната мобилна промишленост, която генерира над 7,6 трилиона $ стойност, най‑ценният запас към този момент не е хардуерът, а хората, които могат да му вдъхнат смисъл. Компаниите, които влагат в „ тихи “ офис среди, политики за цифров детокс и срещи без устройства, не понижават продуктивността. Те основават условия за дълбока централизация, креативност и свястно съдействие.
Текстът е част от бр. 132 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
AI AI технологии списание Икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ