Рисковете растат, когато няма информация
Управлението на риска престана да е тематика, лимитирана до финансовите отдели и застрахователните модели. В среда, в която несигурността все по-често идва извън – през геополитика, прекратени вериги на доставки, енергийни разтърсвания, софтуерни промени или регулаторни завои – способността да се планува, да се реагира в точния момент и да се построява резистентност се трансформира в основно изискване за оцеляване и напредък. Светът навлезе в интервал, в който така наречен „ черни лебеди “ към този момент не наподобяват като редки изключения, а като събития, които настъпват внезапно, разпростират се бързо и оставят дълги последствия след себе си.
Новото „ обикновено “ в този подтекст не е непоклатимост, а подготвеност за неустойчивост. Нужно е да се развива дарба да се работи с разнообразни сюжети, да се разчитат ранни сигнали и да вземат решения с по-дълъг небосвод, само че и да се вършат внезапни завои. За фирмите това значи по-добра информация и по-гъвкави модели; за страните – повече предвидимост, институционална резистентност и ръководство, което мисли оттатък настоящия цикъл.
Темата за ръководството на риска е измежду акцентите на броя на сп. " Икономика " през май/юни и по нея беседваме с специалисти, измежду които и Николай Витанов, професор в Института по механика при Българска академия на науките, експерт по математическо моделиране, динамични системи, разбор на времеви редове и на риска.
Проф. Витанов, по какъв начин ще обясните най-опростено какво е риск?
Риск е опцията някакъв развой или неговите резултати да доведат до непредвидени негативни последици.
По-голям ли е станал рискът, щом непредвидимото стартира да ни наподобява като част от естествения ред?
Рискът зависи от информацията, с която разполагате, само че и по какъв начин реагирате. Ако имате цялата информация и действате бързо, за вас на практика няма опасности. Но „ единствено един “ има тези две качества, а той е доста безмълвен и не се обажда. Всички ние нямаме това предимство и сме изложени на доста опасности. А и към този момент ни залива каква ли не информация за обещано събитие и с това и рисковете порастват.
Как за едно общество или за една система стартира да се натрупва риск, без това да се вижда ясно на повърхността?
Ако не следите информацията, непосредствено се натрупва риск. Нищо не се вижда на повърхността от хората, които нямат съзнанието, че като пропущат информация, натрупват опасности. Затова - нямате ли информация - рисковете порастват.
До каква степен с математическите модели може да се улавят събития, които обществото възприема като изцяло непредвидени?
Зависи и от математическия модел на риска. Неочакваните събития са разпределения с „ тежки опашки “. Очертават се разтърсвания, които наподобяват невероятни, само че в действителност вероятността те да се случат, е доста огромна. Един математически модел може да подскаже какво е разпределението и да си извършите извода, че то не е гаусово, т. е. не е обикновено. Това са малко евентуални събития вид „ черни лебеди “. Забележи ли се такова систематизиране, би трябвало да се търси повече информация за тези събития, с цел да се понижи рискът. Така математическият модел може да подскаже появяването на нещо, което не ни се ще да се появи. Ако имате задоволително добра информация, може да прогнозирате с акуратност по кое време то ще се случи.
Как с математическите моделите може да бъдат планувани така наречен „ черни лебеди “ - тези редки, изненадващи, само че мощно въздействащи събития?
Трябва да знаете по какъв начин вървят траекториите на огромните комплицирани системи и да ги следите. Като разберете по кое време ще се появи отрицателно събитие, да се оглеждате за него. „ Черният лебед “ стартира да се обрисува, когато се наближи положение, в което да се прави избор и има няколко благоприятни условия. Тогава, набирайки информация, излиза наяве „ черният лебед “ ще има ли поява. През 2005 година написах книгата „ Популационна динамичност и национална сигурност “ в нея предсказах, че след 10-15 години огромно количество бежанци ще тръгнат от Азия, ще минат през Турция и Гърция и ще дойдат в Европа. На конференция в Българска академия на науките представихме тези прогнози, които изрично бяха отхвърлени като опция, а на мен ми бе декларирано, че единствено хапвам държавните пари и проучванията ми не би трябвало да бъдат финансирани. Оттогава към този момент 20 години не е финансиран нито един план под мое управление от фонд „ Научни проучвания “, въпреки през 2015 година да се оказа, че „ черният лебед “ от моята прогноза стана факт и стартира огромното преселение към Европа.
Кой употребява вашите умения да улавяте зависимости и да „ предсказвате “ появяването на „ черни лебеди “?
В момента никой в България не ги употребява, потребен бях по време на пандемията.
Тогава къде е границата сред потребния математически модел и подправеното чувство, че всичко може да бъде планувано и с „ невъоръжено “ око?
Първо, всеки би трябвало да се освободи от това подправено чувство, че може всичко да планува. Никой човек няма цялата информация и правилните прогнози постоянно ще са под 100%. Границата за съответния прогнозист зависи от това по какъв начин той обработва данните и по какъв начин прави прогнозата. Този „ поминък “ се учи с десетилетия. Много добър резултат е, в случай че в 70% от случаите си прав, 80% - моделът на Парето, е още по-добре - само че такива отличници са малко.
Живеем ли в интервал, в който най-големият риск към този момент не е незнайното, а подценяването на известното?
Известното се подценява всеки ден. Огромен риск е, че информацията просто се пренебрегва. Така да вземем за пример, стартира да се натрупва обществено напрежение от ниските приходи и растящите цени. Това може да докара до зоната на „ черните лебеди “, в случай че тази информация се подценява.
Това е директно въздействие от влизането в еврозоната и резултата от войните ли?
Не бих желал да тревожа никого, само че влизането в еврозоната намалява конкурентоспособността на българската стопанска система. Цените тук надминават някои от европейските цени. Заплатите ще порастват, а продуктивността може да остава същата. Задава се отлив на вложения в произвеждане и бизнес в България. Може да избегнем този сюжет, като произвеждаме високотехнологични артикули, и то в области, в които ние имаме преимущество. Нужно е преориентиране на основата на нововъведения, само че иновационната система у нас сега напълно не е на положително равнище.
Какво е значимо да се има поради при ръководството на риска?
За да управлявате риска, би трябвало да имате задоволително информация. Нужно е като Шерлок Холмс непрекъснато да я набавяте, само че и да отсявате потребната част от нея. После би трябвало да се подхващат и бързи дейности за предотвратяването на риска.
Има ли формула за резистентност?
Устойчивост е, когато се върви по дадена траектория, до момента в който не се стигне до точка, в която системата да направи избор. Всяка траектория е устойчива, стига да е надалеч от точките, в които да се вземе решение. Има и опция за ориентирана бифуркация (фазов преход), посредством която системата да бъде направлявана по път, по който желаете.
За какви опасности ще отправите предизвестие?
Предупрежденията за опасности не се одобряват добре. Траекторията на страната не върви нагоре и има огромни опасности да се попадне в област на мощни обществени турбуленции. Това може да се избегне, до момента в който е време.
Текстът е част от бр. 132 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
геополитически риск ръководство на риска
Новото „ обикновено “ в този подтекст не е непоклатимост, а подготвеност за неустойчивост. Нужно е да се развива дарба да се работи с разнообразни сюжети, да се разчитат ранни сигнали и да вземат решения с по-дълъг небосвод, само че и да се вършат внезапни завои. За фирмите това значи по-добра информация и по-гъвкави модели; за страните – повече предвидимост, институционална резистентност и ръководство, което мисли оттатък настоящия цикъл.
Темата за ръководството на риска е измежду акцентите на броя на сп. " Икономика " през май/юни и по нея беседваме с специалисти, измежду които и Николай Витанов, професор в Института по механика при Българска академия на науките, експерт по математическо моделиране, динамични системи, разбор на времеви редове и на риска.
Проф. Витанов, по какъв начин ще обясните най-опростено какво е риск?
Риск е опцията някакъв развой или неговите резултати да доведат до непредвидени негативни последици.
По-голям ли е станал рискът, щом непредвидимото стартира да ни наподобява като част от естествения ред?
Рискът зависи от информацията, с която разполагате, само че и по какъв начин реагирате. Ако имате цялата информация и действате бързо, за вас на практика няма опасности. Но „ единствено един “ има тези две качества, а той е доста безмълвен и не се обажда. Всички ние нямаме това предимство и сме изложени на доста опасности. А и към този момент ни залива каква ли не информация за обещано събитие и с това и рисковете порастват.
Как за едно общество или за една система стартира да се натрупва риск, без това да се вижда ясно на повърхността?
Ако не следите информацията, непосредствено се натрупва риск. Нищо не се вижда на повърхността от хората, които нямат съзнанието, че като пропущат информация, натрупват опасности. Затова - нямате ли информация - рисковете порастват.
До каква степен с математическите модели може да се улавят събития, които обществото възприема като изцяло непредвидени?
Зависи и от математическия модел на риска. Неочакваните събития са разпределения с „ тежки опашки “. Очертават се разтърсвания, които наподобяват невероятни, само че в действителност вероятността те да се случат, е доста огромна. Един математически модел може да подскаже какво е разпределението и да си извършите извода, че то не е гаусово, т. е. не е обикновено. Това са малко евентуални събития вид „ черни лебеди “. Забележи ли се такова систематизиране, би трябвало да се търси повече информация за тези събития, с цел да се понижи рискът. Така математическият модел може да подскаже появяването на нещо, което не ни се ще да се появи. Ако имате задоволително добра информация, може да прогнозирате с акуратност по кое време то ще се случи.
Как с математическите моделите може да бъдат планувани така наречен „ черни лебеди “ - тези редки, изненадващи, само че мощно въздействащи събития?
Трябва да знаете по какъв начин вървят траекториите на огромните комплицирани системи и да ги следите. Като разберете по кое време ще се появи отрицателно събитие, да се оглеждате за него. „ Черният лебед “ стартира да се обрисува, когато се наближи положение, в което да се прави избор и има няколко благоприятни условия. Тогава, набирайки информация, излиза наяве „ черният лебед “ ще има ли поява. През 2005 година написах книгата „ Популационна динамичност и национална сигурност “ в нея предсказах, че след 10-15 години огромно количество бежанци ще тръгнат от Азия, ще минат през Турция и Гърция и ще дойдат в Европа. На конференция в Българска академия на науките представихме тези прогнози, които изрично бяха отхвърлени като опция, а на мен ми бе декларирано, че единствено хапвам държавните пари и проучванията ми не би трябвало да бъдат финансирани. Оттогава към този момент 20 години не е финансиран нито един план под мое управление от фонд „ Научни проучвания “, въпреки през 2015 година да се оказа, че „ черният лебед “ от моята прогноза стана факт и стартира огромното преселение към Европа.
Кой употребява вашите умения да улавяте зависимости и да „ предсказвате “ появяването на „ черни лебеди “?
В момента никой в България не ги употребява, потребен бях по време на пандемията.
Тогава къде е границата сред потребния математически модел и подправеното чувство, че всичко може да бъде планувано и с „ невъоръжено “ око?
Първо, всеки би трябвало да се освободи от това подправено чувство, че може всичко да планува. Никой човек няма цялата информация и правилните прогнози постоянно ще са под 100%. Границата за съответния прогнозист зависи от това по какъв начин той обработва данните и по какъв начин прави прогнозата. Този „ поминък “ се учи с десетилетия. Много добър резултат е, в случай че в 70% от случаите си прав, 80% - моделът на Парето, е още по-добре - само че такива отличници са малко.
Живеем ли в интервал, в който най-големият риск към този момент не е незнайното, а подценяването на известното?
Известното се подценява всеки ден. Огромен риск е, че информацията просто се пренебрегва. Така да вземем за пример, стартира да се натрупва обществено напрежение от ниските приходи и растящите цени. Това може да докара до зоната на „ черните лебеди “, в случай че тази информация се подценява.
Това е директно въздействие от влизането в еврозоната и резултата от войните ли?
Не бих желал да тревожа никого, само че влизането в еврозоната намалява конкурентоспособността на българската стопанска система. Цените тук надминават някои от европейските цени. Заплатите ще порастват, а продуктивността може да остава същата. Задава се отлив на вложения в произвеждане и бизнес в България. Може да избегнем този сюжет, като произвеждаме високотехнологични артикули, и то в области, в които ние имаме преимущество. Нужно е преориентиране на основата на нововъведения, само че иновационната система у нас сега напълно не е на положително равнище.
Какво е значимо да се има поради при ръководството на риска?
За да управлявате риска, би трябвало да имате задоволително информация. Нужно е като Шерлок Холмс непрекъснато да я набавяте, само че и да отсявате потребната част от нея. После би трябвало да се подхващат и бързи дейности за предотвратяването на риска.
Има ли формула за резистентност?
Устойчивост е, когато се върви по дадена траектория, до момента в който не се стигне до точка, в която системата да направи избор. Всяка траектория е устойчива, стига да е надалеч от точките, в които да се вземе решение. Има и опция за ориентирана бифуркация (фазов преход), посредством която системата да бъде направлявана по път, по който желаете.
За какви опасности ще отправите предизвестие?
Предупрежденията за опасности не се одобряват добре. Траекторията на страната не върви нагоре и има огромни опасности да се попадне в област на мощни обществени турбуленции. Това може да се избегне, до момента в който е време.
Текстът е част от бр. 132 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
геополитически риск ръководство на риска
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ