Управлението на риска престана да е тема, ограничена до финансовите

Управлението на риска престана да е тематика, лимитирана до финансовите отдели и застрахователните модели. В среда, в която несигурността все по-често идва извън – през геополитика, прекратени вериги на доставки, енергийни разтърсвания, софтуерни промени или регулаторни завои – способността да се планува, да се реагира в точния момент и да се построява резистентност се трансформира в основно изискване за оцеляване и напредък.

Светът навлезе в интервал, в който така наречен „ черни лебеди “ към този момент не наподобяват като редки изключения, а като събития, които настъпват внезапно, разпростират се бързо и оставят дълги последствия след себе си. Новото „ обикновено “ в този подтекст не е непоклатимост, а подготвеност за неустойчивост. Нужно е да се развива дарба да се работи с разнообразни сюжети, да се разчитат ранни сигнали и да вземат решения с по-дълъг небосвод, само че и да се вършат внезапни завои. За фирмите това значи по-добра информация и по-гъвкави модели; за страните – повече предвидимост, институционална резистентност и ръководство, което мисли оттатък настоящия цикъл.

Темата за ръководството на риска е измежду акцентите на броя на сп. " Икономика " през май/юни и по нея беседваме с специалисти, измежду които и Веселин Стоянов, шеф на TRANSPRESS, защото секторът на превоза и логистиката са измежду най-засегнатите от петролната рецесия в последните месеци.
Господин Стоянов, логистиката постоянно усеща първа напрежението в света, само че по кое време една интернационална рецесия стартира да се трансформира в действителен действен риск за бизнеса?
Да, логистиката е измежду първите браншове, които „ усещат “ напрежението, тъй като работим в действително време и в директна връзка с световните потоци. Един риск стартира да става действен сега, в който се наруши предвидимостта - забавяния по граници, смяна в директни направления, внезапно повишаване на горива или стеснен достъп до основни коридори. Това, което за други промишлености е вест, за нас доста бързо се трансформира в ежедневна оперативна действителност.
Как се ръководи предвидимостта в бранш, в който един геополитически спор може за часове да промени направления, цени и периоди?
Днес предвидимостта не значи „ да знаеш какво ще се случи “, а да си квалифициран за разнообразни сюжети. Управляваме това посредством композиция от данни, опит и еластичност - различни направления, диверсификация на сътрудници, цифрови принадлежности за следене и бързо пренастройване на интервенциите. Компаниите, които влагат в бистрота и надзор върху процесите си, съумяват да запазят непоклатимост даже в нестабилна среда.
Когато проблемите идват ненадейно, кое се оказва по-важно - бързата реакция или авансово построеният авариен проект?
Истината е, че едното без другото не работи. Резервният проект дава рамката, само че бързата реакция е това, което прави разликата в сериозния миг. Компаниите, които минават по-леко през рецесии, са тези, които имат построени сюжети, само че и просвета на бързо взимане на решения.
До каква степен клиентите към този момент схващат, че цената на логистиката включва и цената на световната неустановеност?
Все повече клиенти стартират да осъзнават това, изключително след последните години, в които видяхме поредност от рецесии - пандемия, геополитически спорове, енергийна неустойчивост. Днес диалогът към този момент не е единствено за цена, а за надеждност, резистентност и дарба за реакция. Логистиката се трансформира от разход в стратегически фактор за бизнеса. В същото време  в интервали на неустановеност и динамично изменящи се цени на ресурсите, все по-голямо значение получават връзките сред сътрудниците. Дългосрочното доверие, което сме построили с нашите клиенти през годините, ни разрешава да прекосяваме по-лесно през сходни интервали - с открит разговор, еластичност и взаимна поддръжка. Именно това партньорство постоянно се оказва основният фактор за непоклатимост, когато средата е непредвидима.
В среда, в която външните разтърсвания се появяват все по-често и от разнообразни направления, по какъв начин бизнесът може да резервира способността си да възнамерява дълготрайно?
Като одобри, че несигурността към този момент е част от естествената среда. Дългосрочното обмисляне не изчезва, само че става по-гъвкаво - с повече сюжети, по-кратки цикли на преразглеждане и ясни цели. Инвестициите в технологии, хора и устойчиви процеси са това, което дава непоклатимост в дълготраен проект.
Когато несигурността става непрекъсната, какво е значимо да прави бизнесът, страната?
Бизнесът би трябвало да влага в успеваемост, цифровизация и резистентност, само че и да построява партньорства, тъй като в рецесии никой не се оправя самичък. Ролята на страната е да основава предвидима среда и да ползва поредност в политиките - ясни правила, работеща инфраструктура и политики, които подкрепят конкурентоспособността на локалните компании, изключително в браншове като превоза, които са гръбнак на стопанската система. Облекчаването на административните процеси и действителна поддръжка за вложения в зелени и цифрови решения биха имали пряк резултат върху конкурентоспособността на българските компании.
Назовете един риск, който логистиката вижда по-рано от останалите браншове.
Ранните сигнали за нарушение на веригите на доставки. Промени в товаропотоците, забавяния по основни направления или липса на потенциал са знаци, че предстоят по-широки стопански резултати.
Има ли риск, който към момента остава отвън фокуса на ръководството, само че може да стартира директно да въздейства върху бизнеса и стопанската система?
Недостигът на фрагменти в композиция с ускорена цифровизация. Технологиите се развиват бързо, само че в случай че няма задоволително готови хора, които да ги ръководят, това може да се трансформира в съществено ограничаване за растежа.
Как да се вземат стратегически решения, когато външната среда се трансформира по-бързо, в сравнение с бизнес проектите може да бъдат обновени?
Като се премине от статично към адаптивно мислене. Стратегията към този момент не е закрепен документ, а развой с непрекъснат мониторинг, бърза противоположна връзка и подготвеност за промяна. Важното е да има ясна посока, само че и еластичност в метода, по който се стига до нея.
Има рецесии, които връхлитат ненадейно – кое отличава фирмите, които минават през тях без обилни разтърсвания?
Подготовката и културата на ръководство. Компаниите, които влагат в процеси, хора и технологии и които имат ясна вътрешна връзка, реагират по-бързо и по-адекватно. Те не просто оцеляват, а постоянно излизат по-силни от рецесиите.
На какво ви учи следващият „ черен лебед “?
Че устойчивостта не е еднократно изпитание, а непрекъснат развой. Всеки „ черен лебед “ ни припомня, че би трябвало да мислим в сюжети, да построяваме буфери и да оставаме гъвкави. В последна сметка, не най-големите, а най-адаптивните компании се оправят най-добре.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
световни опасности логистика интернационален превоз Транспрес ръководство на риска