Влизаме в година с много неизвестни
В несигурни времена е най-трудно да се вършат прогнози. Особено в такива моменти животът и стопанската система нямат никакъв „ почит “ към нашите упования и проекти. „ Черни лебеди “ постоянно може да долетят и по собствен метод да пренаредят всичко. Но и бели лястовици може да кацнат. Затова оставаме внимателни оптимисти в огромната промяна, която продължава.
Списание " Икономика " предлага в рубриката си " Барометър 2026 " три гледни точки към годината, която към този момент стартира. Първата от тях е на доктор Боян Николаев, заместител изпълнителен шеф на КРИБ.
Икономистите са хора, които се чудят дали работещото в действителния живот би работило и на доктрина, е споделил Роналд Рейгън. Горе-долу през днешния ден сме в същата обстановка при прогнозите за стопанската система на България тази година - знаем какво работи, само че се чудим дали би траяло да работи и в случай че го облечем в държавен бюджет и държавна политика.
С приемането на така наречен „ удължителен закон за бюджета “, който стъпва на Бюджет 2025 и работи до приемането на Бюджет 2026, евентуално от новоизбрания парламент през април-май, то първата половина на идната година ще премине през
продължаващ растеж на цените
на недвижимите парцели и туристическите услуги, забавяща се промишленост и експорт, и надлежно висока инфлация. Банковото кредитиране ще резервира високия си ритъм, само че според от дейностите на ЕЦБ е допустимо към края на 2026 година гладко да се премине към по-високи лихви. Влизането в еврозоната ще освободи обилни банкови запаси в България, само че и ще улесни местенето на капитал от българските банки към техните банки майки. Следователно и продължаващото жилищно кредитиране на двойно и тройно по-ниски лихви у нас по отношение на Западна Европа едва ли ще продължи.
Излизането от практиката към теорията на Бюджет 2026 крие доста незнайни заради задаващите се избори.
Ключът
към философията на идващия държавен бюджет се държи от две партии, които се лутат сред консервативното и демократичното ръководство на обществените финанси – сред стимулирането на потреблението със заеми и стимулирането на вложенията с балансиране на обществените разноски и мъдро контролиране. Ако идващият бюджет се ориентира към стимулиране на потреблението, то предвижданата инфлация от към 4% ще приближи и евентуално ще надмине 5% през идната година, а частните вложения и износът ще продължат да понижават. Ако ли пък бюджетът спре автоматизмите в обществения бранш и удари спирачка на растежа на дълга, то може да чакаме усмиряване на инфлацията и
лек напредък
на вложенията в промишлеността и IТ – въпреки всичко според от регулациите на пазара на труда и енергетиката.
Българската стопанска система би трябвало по натурален метод да реорганизира своя профил, защото преимуществото на относително евтината ни работна ръка е изгубено. Общите разноски за труд на работодателя за средно- и високоплатените чиновници у нас скоро ще приближат и надвишават равнищата в Румъния и Унгария, изключително при продължаващи валутни проблеми там. В същото време финансовата и просветителната система у нас не подготвят към рисково предприемачество - кредитирането на цифрови бизнеси и развиване на интелектуална благосъстоятелност е съвсем невероятно, а академични акселератори и инкубатори де факто няма. Така
последователно губим прелест
за аутсорсинг на индустриално произвеждане и ИКТ създаване и услуги, само че стои въпросът дали изгубеното ще бъде заместено от по-висок клас интернационалните корпорации или от локални бизнесмени.
Нуждата да се откри отговор на този въпрос се отсрочва от агресивното жилищно кредитиране и добре развиващия се туризъм. Ако сме оптимисти, можем да си пожелаем през 2026 година да забележим най-малко зараждаща се посока. Ако сме песимисти, то можем да чакаме година на заметени проблеми под килима на високата инфлация и стихийно ползване.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Боян Николаев българска стопанска система бюджет стопанска система икономическа прогноза КРИБ
Списание " Икономика " предлага в рубриката си " Барометър 2026 " три гледни точки към годината, която към този момент стартира. Първата от тях е на доктор Боян Николаев, заместител изпълнителен шеф на КРИБ.
Икономистите са хора, които се чудят дали работещото в действителния живот би работило и на доктрина, е споделил Роналд Рейгън. Горе-долу през днешния ден сме в същата обстановка при прогнозите за стопанската система на България тази година - знаем какво работи, само че се чудим дали би траяло да работи и в случай че го облечем в държавен бюджет и държавна политика.
С приемането на така наречен „ удължителен закон за бюджета “, който стъпва на Бюджет 2025 и работи до приемането на Бюджет 2026, евентуално от новоизбрания парламент през април-май, то първата половина на идната година ще премине през
продължаващ растеж на цените
на недвижимите парцели и туристическите услуги, забавяща се промишленост и експорт, и надлежно висока инфлация. Банковото кредитиране ще резервира високия си ритъм, само че според от дейностите на ЕЦБ е допустимо към края на 2026 година гладко да се премине към по-високи лихви. Влизането в еврозоната ще освободи обилни банкови запаси в България, само че и ще улесни местенето на капитал от българските банки към техните банки майки. Следователно и продължаващото жилищно кредитиране на двойно и тройно по-ниски лихви у нас по отношение на Западна Европа едва ли ще продължи.
Излизането от практиката към теорията на Бюджет 2026 крие доста незнайни заради задаващите се избори.
Ключът
към философията на идващия държавен бюджет се държи от две партии, които се лутат сред консервативното и демократичното ръководство на обществените финанси – сред стимулирането на потреблението със заеми и стимулирането на вложенията с балансиране на обществените разноски и мъдро контролиране. Ако идващият бюджет се ориентира към стимулиране на потреблението, то предвижданата инфлация от към 4% ще приближи и евентуално ще надмине 5% през идната година, а частните вложения и износът ще продължат да понижават. Ако ли пък бюджетът спре автоматизмите в обществения бранш и удари спирачка на растежа на дълга, то може да чакаме усмиряване на инфлацията и
лек напредък
на вложенията в промишлеността и IТ – въпреки всичко според от регулациите на пазара на труда и енергетиката.
Българската стопанска система би трябвало по натурален метод да реорганизира своя профил, защото преимуществото на относително евтината ни работна ръка е изгубено. Общите разноски за труд на работодателя за средно- и високоплатените чиновници у нас скоро ще приближат и надвишават равнищата в Румъния и Унгария, изключително при продължаващи валутни проблеми там. В същото време финансовата и просветителната система у нас не подготвят към рисково предприемачество - кредитирането на цифрови бизнеси и развиване на интелектуална благосъстоятелност е съвсем невероятно, а академични акселератори и инкубатори де факто няма. Така
последователно губим прелест
за аутсорсинг на индустриално произвеждане и ИКТ създаване и услуги, само че стои въпросът дали изгубеното ще бъде заместено от по-висок клас интернационалните корпорации или от локални бизнесмени.
Нуждата да се откри отговор на този въпрос се отсрочва от агресивното жилищно кредитиране и добре развиващия се туризъм. Ако сме оптимисти, можем да си пожелаем през 2026 година да забележим най-малко зараждаща се посока. Ако сме песимисти, то можем да чакаме година на заметени проблеми под килима на високата инфлация и стихийно ползване.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Боян Николаев българска стопанска система бюджет стопанска система икономическа прогноза КРИБ
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ