Все повече хора живеят без дългосрочна перспектива
Проф. доктор Росен Стоянов е учител в Катедра „ Комуникация и аудиовизуална продукция " към Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Автор на книги, студии и публикации и коментатор на настоящи обществено-политически събития. Директор е на „ Политически разбори и прогнози " в „ Галъп Интернешънъл Болкан ".
„ Динамичен, любопитен и цветен е днешният свят на доста благоприятни условия и изкушения. Свят, в който всеки може през своя цифров облик да е това, което си помечтае. Този свят е все по-виртуален и в него може да сме сполучливи единствено в случай че непрекъснато се развиваме. Но може да сме щастливи и даже, когато не вършим нищо. Пускаме се по течението, получаваме някакъв комфорт, фантазиите имат невисок таван и се сбъдват елементарно. И от ден на ден хора живеят без дълготрайни вероятности “, споделя проф. Росен Стоянов. Той припомня известната максима, че
лесните времена
раждат слаби хора, слабите хора раждат сложни времена, сложните времена раждат мощни хора, а мощни хора ни водят към лесни времена: „ Този цикъл непрекъснато се върти. Сега сме във все по-лесните времена, които основават лъжовно чувство, че не си самичък, тъй като си с всички други. Но това е фантазия “.
Ето и различен значим акцент от диалога с проф. Стоянов за измененията в света: „ Хората през днешния ден би трябвало да преодоляват епохалните скокове в развиването - софтуерно и интелектуално. На тях им не им е по никакъв начин елементарно да се ориентират в големия поток от информация и в безбройните благоприятни условия, които се дават. Трябва да се залага повече на образованието като панацея за справяне с „ заболяванията " на съвременността “. Отбелязва още, че
взривът в технологиите
основава комфорт и те ни успиват. Радваме се на възходящите благоприятни условия на изкуствения разсъдък, той ни забавлява и оказва помощ, само че стартира да ни лишава подозрението в нещата. „ Технологиите ни лишават от съзерцанието - дума, която мнозина към този момент не могат даже да дефинират. Когато четем, мозъкът и съзнанието ни творят светове. Но през днешния ден се работи повече с облици - изображения, филми и видеа, а проучвания върху активността на мозъка записват, че центърът на четенето стартира да закърнява за сметка на центровете за нагледно усещане “, счита преподавателят. Той се базира на специалисти, които твърдят, че не сме надалеч от времето, в което хората ще имат доста свободно време, защото
изкуственият разсъдък и роботите
ще поемат голяма част от дейностите на хората през днешния ден. Затова съгласно проф. Стоянов настоящи стават въпросите какво ще вършим тогава, какъв ще бъде финансовият ред, какъв ще е смисълът на живота, кой кого ще управлява - ние изкуствения разсъдък, или той нас. Още нещо за размисъл: „ Доскоро знаещите и мъдрите бяха престижи. Но през днешния ден тези престижи са изтласкани. Сега е времето на инфлуенсърите, което надали е най-радващият факт от развиването на цивилизацията “.
Отваряме диалог за свободата, само че и за това, че тя е отговорност.
А когато става дума за
визията за бъдещето
проф. Стоянов предлага да вземем опит от богатите арабски страни: „ Петролът там е главен източник на приходи, само че в тези страни осъзнават, че това е изчерпаем запас, който бавно свършва. Затова влагат парите от черното злато в обучение и университети, които към този момент изсмукват сиво вещество и от западните страни. С мисъл за идните времена построяват центрове за възобновяване на здравето, основават туристически забележителности, трансформират пустинята във превъзходни градове и пренасочват средствата към действия, които ще са устойчиви и перспективни след края на петрола “. Според нашия събеседник
бизнесът в България
би могъл още по-активно да поръчва или да създава с университетите стратегии за образованието на експерти. Да си сътрудничи с тях в развойната активност, за внедряването на технологии и осигурявайки преподаватели от практиката. „ Необходими са ни още стратегии, поддръжка и тласъци - и от страна на бизнеса, и от страна на страната - за насочването на повече будни млади мозъци към математиката, инженерните и естествените науки, както и към предприемачеството. Пример за влагането на средства с грижа за развиването е Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), основан в границите на Софийския университет. Необходими са ни и други сходни центрове, тъй като се вижда, че този Институт съумява в привличането на висококвалифицирани специалисти от целия свят, както и в задържането на родни дарования ", счита проф. Стоянов. Убеден е, че в случай че в
образованието и науката
влизат повече средства и нашата страна стане магнит за знаещи и можещи хора от разнообразни елементи на света с настройка да бъдат откриватели и основатели, ще имаме вяра за положително развиване.
Но:„ Парите за обучение и просвета са инвестиция, а не разход. Ефектът от вложенията в обучение идва с отсрочено във времето влияние, до момента в който от науката се чака по-бърз положителен резултат върху стопанската система и качеството на живот. У нас има хора, които схващат това. И нека това промени картината, защото средствата за научноизследователска и развойна активност в България към този момент години наред не може да надскочат 1% от Брутният вътрешен продукт. А в Израел те са над 6%, Република Корея - 5%, Тайван - 4%, Съединени американски щати и Япония - 3,4%, Германия - 3,1% “.
Проф. Стоянов прибавя, че отвореният свят ни подтиква да бъдем смели, да влагаме и да не ограничаваме взора си единствено в България. „ Всяка рецесия е опция и тази мисъл в никакъв случай не трябва да ни напуща “, заключава той.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
просвета и нововъведения обучение политолог
„ Динамичен, любопитен и цветен е днешният свят на доста благоприятни условия и изкушения. Свят, в който всеки може през своя цифров облик да е това, което си помечтае. Този свят е все по-виртуален и в него може да сме сполучливи единствено в случай че непрекъснато се развиваме. Но може да сме щастливи и даже, когато не вършим нищо. Пускаме се по течението, получаваме някакъв комфорт, фантазиите имат невисок таван и се сбъдват елементарно. И от ден на ден хора живеят без дълготрайни вероятности “, споделя проф. Росен Стоянов. Той припомня известната максима, че
лесните времена
раждат слаби хора, слабите хора раждат сложни времена, сложните времена раждат мощни хора, а мощни хора ни водят към лесни времена: „ Този цикъл непрекъснато се върти. Сега сме във все по-лесните времена, които основават лъжовно чувство, че не си самичък, тъй като си с всички други. Но това е фантазия “.
Ето и различен значим акцент от диалога с проф. Стоянов за измененията в света: „ Хората през днешния ден би трябвало да преодоляват епохалните скокове в развиването - софтуерно и интелектуално. На тях им не им е по никакъв начин елементарно да се ориентират в големия поток от информация и в безбройните благоприятни условия, които се дават. Трябва да се залага повече на образованието като панацея за справяне с „ заболяванията " на съвременността “. Отбелязва още, че
взривът в технологиите
основава комфорт и те ни успиват. Радваме се на възходящите благоприятни условия на изкуствения разсъдък, той ни забавлява и оказва помощ, само че стартира да ни лишава подозрението в нещата. „ Технологиите ни лишават от съзерцанието - дума, която мнозина към този момент не могат даже да дефинират. Когато четем, мозъкът и съзнанието ни творят светове. Но през днешния ден се работи повече с облици - изображения, филми и видеа, а проучвания върху активността на мозъка записват, че центърът на четенето стартира да закърнява за сметка на центровете за нагледно усещане “, счита преподавателят. Той се базира на специалисти, които твърдят, че не сме надалеч от времето, в което хората ще имат доста свободно време, защото
изкуственият разсъдък и роботите
ще поемат голяма част от дейностите на хората през днешния ден. Затова съгласно проф. Стоянов настоящи стават въпросите какво ще вършим тогава, какъв ще бъде финансовият ред, какъв ще е смисълът на живота, кой кого ще управлява - ние изкуствения разсъдък, или той нас. Още нещо за размисъл: „ Доскоро знаещите и мъдрите бяха престижи. Но през днешния ден тези престижи са изтласкани. Сега е времето на инфлуенсърите, което надали е най-радващият факт от развиването на цивилизацията “.
Отваряме диалог за свободата, само че и за това, че тя е отговорност.
А когато става дума за
визията за бъдещето
проф. Стоянов предлага да вземем опит от богатите арабски страни: „ Петролът там е главен източник на приходи, само че в тези страни осъзнават, че това е изчерпаем запас, който бавно свършва. Затова влагат парите от черното злато в обучение и университети, които към този момент изсмукват сиво вещество и от западните страни. С мисъл за идните времена построяват центрове за възобновяване на здравето, основават туристически забележителности, трансформират пустинята във превъзходни градове и пренасочват средствата към действия, които ще са устойчиви и перспективни след края на петрола “. Според нашия събеседник
бизнесът в България
би могъл още по-активно да поръчва или да създава с университетите стратегии за образованието на експерти. Да си сътрудничи с тях в развойната активност, за внедряването на технологии и осигурявайки преподаватели от практиката. „ Необходими са ни още стратегии, поддръжка и тласъци - и от страна на бизнеса, и от страна на страната - за насочването на повече будни млади мозъци към математиката, инженерните и естествените науки, както и към предприемачеството. Пример за влагането на средства с грижа за развиването е Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), основан в границите на Софийския университет. Необходими са ни и други сходни центрове, тъй като се вижда, че този Институт съумява в привличането на висококвалифицирани специалисти от целия свят, както и в задържането на родни дарования ", счита проф. Стоянов. Убеден е, че в случай че в
образованието и науката
влизат повече средства и нашата страна стане магнит за знаещи и можещи хора от разнообразни елементи на света с настройка да бъдат откриватели и основатели, ще имаме вяра за положително развиване.
Но:„ Парите за обучение и просвета са инвестиция, а не разход. Ефектът от вложенията в обучение идва с отсрочено във времето влияние, до момента в който от науката се чака по-бърз положителен резултат върху стопанската система и качеството на живот. У нас има хора, които схващат това. И нека това промени картината, защото средствата за научноизследователска и развойна активност в България към този момент години наред не може да надскочат 1% от Брутният вътрешен продукт. А в Израел те са над 6%, Република Корея - 5%, Тайван - 4%, Съединени американски щати и Япония - 3,4%, Германия - 3,1% “.
Проф. Стоянов прибавя, че отвореният свят ни подтиква да бъдем смели, да влагаме и да не ограничаваме взора си единствено в България. „ Всяка рецесия е опция и тази мисъл в никакъв случай не трябва да ни напуща “, заключава той.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
просвета и нововъведения обучение политолог
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ