Защо Букурещ не бърза за еврозоната
Протестите против първичния вид на Бюджет 2026 в България бяха подбудени най-малко частично от страхове от вероятен румънски сюжет – т.е., България да задлъжнее прекалено и да би трябвало да вкарва икономии и да подвига налози. В същото време скептиците във връзка с присъединението на България към еврозоната обичат да питат за какво Румъния не бърза да се причисли към нея. За да хвърлим повече светлина по тези въпроси, се свързахме с румънския политически икономист Корнел Бан, който преподава в Копенхагенската бизнес школа.
Корнел Бан стартира диалога с рецензия към румънското държавно управление за използването на ограничения за строги икономии. На първо място, Румъния не е съумяла да приложи основни промени за възстановяване на събирането на доходи от Националната организация за фискална администрация (ANAF). Второ, въведените ограничения за редуциране на разноските са ориентирани непропорционално към браншове като образованието, общественото обезпечаване и културата, без да водят до обилни бюджетни икономии. Трето, държавното управление доста е понижило обществените вложения. Това съществено визира способността на общините да подтикват икономическата интензивност, изключително в строителния бранш, и лимитира заетостта. Според Бан ориста на румънската стопанска система зависи значително от развиването на европейската стопанска система, защото страната е мощно подвластна от индустриалния експорт за Германия.
Корнел Бан - Снимка Личен списък
Въпреки осъществените орязвания на разноските, Румъния остава в рискова фискална зона. Бан обаче отхвърля всевъзможни спекулации за „ срив “ на румънската стопанска система. Той показва, че „ срив “ настава, когато външните кредитори изцяло отхвърлят да отпускат заеми, както се случи в Гърция и Исландия през този век. Всъщност, Румъния към момента има достъп до външни заеми, а пазарът на държавни облигации е релативно постоянен, подсилен от локалните банки и пенсионните фондове. Настоящата обстановка е по-скоро фаза, в която държавното управление би трябвало да убеди кредиторите в своите фискални ограничения. Засега това наподобява е реализирано, след намаляването, въпреки и непретенциозно, на бюджетния недостиг.
Румъния означи най-високия растеж на Брутният вътрешен продукт в Европа - 146 % за 20 години, оставяйки Полша надалеч зад себе си. Този впечатляващ напредък обаче се дължи напоследък основно на потреблението, подхранвано от нарастванията на заплатите и пенсиите, постоянно свързани с предизборни обещания, а не на растежа, учреден на износа, както в предходни години. Румънският модел беше финансиран с заеми, без редом стягане на фискалната политика във връзка с бизнес средата, недвижимите парцели, първокласното ползване или намаляването на сивата стопанска система.
Според Бан Румъния е трябвало да се концентрира повече върху развиването на експортната си промишленост, с цел да реализира по-балансиран напредък, който да е по-малко предразположен на шокове. Ако фискалната дисциплинираност беше на равнището на България, която ползва по-стриктни практики за събиране на налози, и източниците на напредък на пенсиите и заплатите в обществения бранш бяха обезпечени авансово, даже и с по-ниски данъчни ставки, Румъния нямаше да има най-големия бюджетен недостиг в Европейски Съюз през 2024 година
Бан разказва румънския стопански модел като „ рискова игра “ - тактика за интензивен напредък и бързо равнене със Запада, даже и на цената на фискална неустойчивост. Целта е бързо да се преодолее разликата с стопански системи като Португалия и да се изравни със Словакия, Полша и Унгария във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и заплатите. Въпреки неустойчивостта, Бан твърди, че румънският модел за известно време е бил по-добър за средностатистическия жител от българския, защото е довел до по-висок растеж на продуктивността, по-високи заплати и по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Това е била система, в която износът, неговата трудност, продуктивността и потреблението нарастваха повече, в сравнение с в България. Т.е., моделът е бил ефикасен, до момента в който държавното управление не стартира да прекалява с фискалната релаксация преди три години, на фона на понижаване на моторите на растежа, основани на ниски заплати, без да се вкарат ограничения, които да ги заменят.
Румъния не бърза да се причисли към еврозоната, до момента в който България е с валутен ръб и се причислява през 2026 година Според Бан, тази румънска принуда за участие в еврозоната се дължи на неналичието на коалиция от участници (както в страната, по този начин и в средите на бизнеса), които да имат експлицитен стопански интерес от дисциплината, идваща дружно с еврозоната.
Румъния и Полша, като огромни потребителски стопански системи със обилни вътрешни пазари, смятат, че фискалната еластичност, от която се употребяват отвън еврозоната, е по-удобна. Въпреки че успеваемостта на този вид понижава, най-малко в тази ситуация на Румъния, румънският експортен бранш към момента има научен интерес от опцията за обезценка на валутата в интервали на стопански усложнения, което би повишило конкурентоспособността. Румъния употребява този механизъм през 2010-2011 година, с цел да възвърне износа и да премине от стопанска система, учредена на потреблението, към стопанска система, насочена към износа. Впоследствие, през 2015-2018 година, Румъния вкара специфични ставки на Данък добавена стойност за хранителни артикули и други артикули, което бе съчетано с повишаване на приходите и по този метод имаше завръщане към потреблението като главен мотор на икономическия напредък.
Българският стопански модел е по-скоро сходен на този на дребните, насочени към експорт стопански системи - като балтийските страни, за които паричният съюз е от изгода. Внезапна обезценка на валутата би направила веригата на цената по-скъпа за подвластната от външната търговия българска стопанска система, която внася съставни елементи за сглобяване и следващ експорт. Освен това, при актуалните фискални условия, присъединението на Румъния към еврозоната би изисквало толкоз висока степен на строги икономии, че би навредило на цялата държавна администрация. Ето за какво през интервала 2010-2020 година Румъния избра рисковата, само че до момента по-успешна в няколко аспекта фискална тактика за по-бърз стопански напредък, вместо фискалната дисциплинираност, която би била наложена от присъединението към еврозоната. Настоящата рецесия слага съществени въпроси по отношение на този метод.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
въвеждане на еврото евро Румъния
Корнел Бан стартира диалога с рецензия към румънското държавно управление за използването на ограничения за строги икономии. На първо място, Румъния не е съумяла да приложи основни промени за възстановяване на събирането на доходи от Националната организация за фискална администрация (ANAF). Второ, въведените ограничения за редуциране на разноските са ориентирани непропорционално към браншове като образованието, общественото обезпечаване и културата, без да водят до обилни бюджетни икономии. Трето, държавното управление доста е понижило обществените вложения. Това съществено визира способността на общините да подтикват икономическата интензивност, изключително в строителния бранш, и лимитира заетостта. Според Бан ориста на румънската стопанска система зависи значително от развиването на европейската стопанска система, защото страната е мощно подвластна от индустриалния експорт за Германия.
Корнел Бан - Снимка Личен списък Въпреки осъществените орязвания на разноските, Румъния остава в рискова фискална зона. Бан обаче отхвърля всевъзможни спекулации за „ срив “ на румънската стопанска система. Той показва, че „ срив “ настава, когато външните кредитори изцяло отхвърлят да отпускат заеми, както се случи в Гърция и Исландия през този век. Всъщност, Румъния към момента има достъп до външни заеми, а пазарът на държавни облигации е релативно постоянен, подсилен от локалните банки и пенсионните фондове. Настоящата обстановка е по-скоро фаза, в която държавното управление би трябвало да убеди кредиторите в своите фискални ограничения. Засега това наподобява е реализирано, след намаляването, въпреки и непретенциозно, на бюджетния недостиг.
Румъния означи най-високия растеж на Брутният вътрешен продукт в Европа - 146 % за 20 години, оставяйки Полша надалеч зад себе си. Този впечатляващ напредък обаче се дължи напоследък основно на потреблението, подхранвано от нарастванията на заплатите и пенсиите, постоянно свързани с предизборни обещания, а не на растежа, учреден на износа, както в предходни години. Румънският модел беше финансиран с заеми, без редом стягане на фискалната политика във връзка с бизнес средата, недвижимите парцели, първокласното ползване или намаляването на сивата стопанска система.
Според Бан Румъния е трябвало да се концентрира повече върху развиването на експортната си промишленост, с цел да реализира по-балансиран напредък, който да е по-малко предразположен на шокове. Ако фискалната дисциплинираност беше на равнището на България, която ползва по-стриктни практики за събиране на налози, и източниците на напредък на пенсиите и заплатите в обществения бранш бяха обезпечени авансово, даже и с по-ниски данъчни ставки, Румъния нямаше да има най-големия бюджетен недостиг в Европейски Съюз през 2024 година
Бан разказва румънския стопански модел като „ рискова игра “ - тактика за интензивен напредък и бързо равнене със Запада, даже и на цената на фискална неустойчивост. Целта е бързо да се преодолее разликата с стопански системи като Португалия и да се изравни със Словакия, Полша и Унгария във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и заплатите. Въпреки неустойчивостта, Бан твърди, че румънският модел за известно време е бил по-добър за средностатистическия жител от българския, защото е довел до по-висок растеж на продуктивността, по-високи заплати и по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Това е била система, в която износът, неговата трудност, продуктивността и потреблението нарастваха повече, в сравнение с в България. Т.е., моделът е бил ефикасен, до момента в който държавното управление не стартира да прекалява с фискалната релаксация преди три години, на фона на понижаване на моторите на растежа, основани на ниски заплати, без да се вкарат ограничения, които да ги заменят.
Румъния не бърза да се причисли към еврозоната, до момента в който България е с валутен ръб и се причислява през 2026 година Според Бан, тази румънска принуда за участие в еврозоната се дължи на неналичието на коалиция от участници (както в страната, по този начин и в средите на бизнеса), които да имат експлицитен стопански интерес от дисциплината, идваща дружно с еврозоната.
Румъния и Полша, като огромни потребителски стопански системи със обилни вътрешни пазари, смятат, че фискалната еластичност, от която се употребяват отвън еврозоната, е по-удобна. Въпреки че успеваемостта на този вид понижава, най-малко в тази ситуация на Румъния, румънският експортен бранш към момента има научен интерес от опцията за обезценка на валутата в интервали на стопански усложнения, което би повишило конкурентоспособността. Румъния употребява този механизъм през 2010-2011 година, с цел да възвърне износа и да премине от стопанска система, учредена на потреблението, към стопанска система, насочена към износа. Впоследствие, през 2015-2018 година, Румъния вкара специфични ставки на Данък добавена стойност за хранителни артикули и други артикули, което бе съчетано с повишаване на приходите и по този метод имаше завръщане към потреблението като главен мотор на икономическия напредък.
Българският стопански модел е по-скоро сходен на този на дребните, насочени към експорт стопански системи - като балтийските страни, за които паричният съюз е от изгода. Внезапна обезценка на валутата би направила веригата на цената по-скъпа за подвластната от външната търговия българска стопанска система, която внася съставни елементи за сглобяване и следващ експорт. Освен това, при актуалните фискални условия, присъединението на Румъния към еврозоната би изисквало толкоз висока степен на строги икономии, че би навредило на цялата държавна администрация. Ето за какво през интервала 2010-2020 година Румъния избра рисковата, само че до момента по-успешна в няколко аспекта фискална тактика за по-бърз стопански напредък, вместо фискалната дисциплинираност, която би била наложена от присъединението към еврозоната. Настоящата рецесия слага съществени въпроси по отношение на този метод.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
въвеждане на еврото евро Румъния
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ