Засилвайки военната помощ за Киев, Западът попадна в собствения си капан
Няколко часа след формалните известия на Съединени американски щати и европейските страни за доставка на западни танкове в Украйна - немски “Леопард ”, американски “Ейбрамс ”, английски “Чалънджър ” - изданието “Политико ” заяви, че в коридорите към този момент се разисква идната стъпка: даването на Киев на съвременни изтребители.
Източници споделиха пред кореспонденти, че Западът съзнателно усилва последователно военните доставки за Киев, с цел да не " провокира мощна реакция от Русия ". Един неназован посланик изясни, че „ доста страни на Запада считат, че в случай че бяхме доставили на Украйна цялото си съоръжение, което те желаеха от нас на първия стадий от войната, тогава щеше има мощна реакция от страна на Русия, в това число нуклеарна “.
Това значи, че съгласно Запада Русия има разполагаем един единствен инструмент за „ мощна реакция “ – нуклеарното оръжие. Тъй като е съдбовно, се сдържат от използването му - на всички места по света - от съображения за здрав разсъдък. Това в действителност е последният мотив на кралете, чиято приложимост е непокътната до изцяло безнадеждна обстановка. Съответно тактиката на Запада във връзка с Москва е да вари жабата постепенно, т.е. последователно да подвига градуса на борбата, без да основава чувството, че това е краят и че остава единствено да се натисне аления бутон.
Трябва да отдадем длъжното, това е доста способен метод. Но има проблем: Русия също толкоз постепенно готви самия Запад – и реализира съществени триумфи в този развой.
Скандалите и дрязгите в границите на НАТО, които съпътстваха решението за доставка на танкове на Киев, въобще не бяха инсценирани. На Запад има задоволително сили, които осъзнават какъв брой неприятно и рисково е настоящето развиване на събитията за него. Само фразата „ немските танкове ще се бият в Украйна против руснаците “ се задълбава толкоз надълбоко в националната памет (както нашата, по този начин и на европейската), че на равнище подсъзнание разбираемо предава качествените промени, настъпили в спора.
Но не става дума единствено за танковете. Украйна трябваше да се трансформира в идеална хибридна война за Запада – и в един миг изглеждаше, че даже се трансформира в такава. Украинците са отлични бойци, които могат да бъдат избити до последния. Без страдание. В същото време се предполагаше, че те ще се бият на остаряла руска техника, която беше просто планини както в самата Украйна, по този начин и в голям брой други страни, изключително в Източна Европа. От НАТО щеше да бъде предоставено единствено разузнаване и съвременни средства за връзка, както и, в случай че е належащо, попълване с наемници и някои финансови инжекции.
Според първичния проект в Украйна Москва трябваше да се пренапрегне във всички връзки - първо, като понесе големи загуби по време на военните дейности, а по-късно да получи надзор над разрушени и опустошени територии (както от войната, по този начин и от три десетилетия неприятно управление). Освен това, колкото по-на запад, толкоз по-антируско настроено е популацията, то ще желае да бъде хранено и в това време ще стартира непрекъсната саботажна война (също с дейната, само че най-вече неофициална поддръжка на Европа и Съединени щати).
Развитието на СВО направи корекции в тези проекти. Изключително бързият ѝ ход и някои триумфи на ВСУ по време на есенното му нахлуване породиха увереността на западния естаблишмънт, че е допустимо да се нанесе чисто военно проваляне на Русия. И тази концепция беше хваната с две ръце.
Западът заложи всичко на този резултат и в този момент се изправя пред последствията от решението си.
Той беше заставен да вземе Украйна на цялостна прехрана, тъй като тя няма лична стопанска система. На фона на балоните за трилиони долари на международните пазари и печатница на разположение, това не е доста огромен разход, само че въпреки всичко приказваме за доста милиарди - такива огромни разноски явно не са били включени в първичните проекти и в обстановка на възходяща икономическа рецесия те могат да станат чувствителни.
Съветската военна техника и обособени мостри на остарялата непозната техника свършиха. Идеята за доставка на " Леопарди ", " Ейбрамс " и друга съвременна западна техника е неприятна във всяко отношение: и тъй като е скъпа, и тъй като човек би трябвало да изпразни личните си запаси, постоянно към този момент очевидно оголени, и тъй като не е известно дали тази техника може да се покаже съответно против съветските войски и в локалните климатични условия (ако не, това ще бъде мощен удар върху репутацията на производителите и вследствие на това върху техните бизнес перспективи), и тъй като способността за бързо образование на квалифицирани украински екипажи е под въпрос, което значи, че те ще би трябвало да изпратят свои лични " пенсионери " в Украйна. Алтернатива на тези доставки обаче просто няма.
Но в този момент друго главоболие се изостря: Западът стартира да остава без украинци. От цяла Украйна идва информация за провеждането на следващата вълна на готовност, и то по доста по-строги способи от преди. Мобилизационният запас на страната е пред привършване. Експертите единомислещо считат, че евентуално ще съумеят да се съберат още 200-300 хиляди души, само че това е всичко. Абсолютно всичко.
Това значи, че след няколко месеца (до лятото или есента) Западът ще се изправи пред казуса в цялостния му растеж: просто няма да има с кого да се бори. И той ще би трябвало да вземе доста по-трудно решение от настоящето с танковете: или да признае провалянето си, като изостави Украйна, както Афганистан преди година и половина, или публично да изпрати личните си армии на война с Русия.
Проблемът е, че Западът не може да признае своя неуспех и успеха на Москва без пагубни последствия за себе си.
Многократно сме заявявали, в това число и на най-високо държавно равнище, че за Русия настоящето опълчване има екзистенциален темперамент, на карта е заложено самото битие на страната ни.
Западът обаче е в сходна позиция. Неговата обстановка е доста по-сложна от разрушаването на еднополюсния свят или даже от рецесията на световната доларова система. Петвековната система на западно владичество над света е покрай окончателното си привършване (предимно ресурсно и икономическо). Половин хилядолетие Западът е в статута на цар на планината - най-развитата, най-богатата, най-могъщата, най-проспериращата, най-свободната, въобще, най-частта от планетата. И всичко това се изплъзва сред пръстите му.
Какво ли ще направи Западът, с цел да резервира и удължи нормалното статукво? Има съмнение, че всичко.
Той избра военната победа над Русия като инструмент за своето избавление. Сега Западът се търкаля по определения коловоз и става все по-нервен, тъй като събитията не се развиват по този начин, както очакваше, планираше и искаше. Скоро той ще би трябвало да отговори на въпроса дали е подготвен за среща лице в лице на украинското полесражение на Вермахта, т.е., извинете, Бундесвера и другите въоръжени сили на НАТО с съветската войска.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източници споделиха пред кореспонденти, че Западът съзнателно усилва последователно военните доставки за Киев, с цел да не " провокира мощна реакция от Русия ". Един неназован посланик изясни, че „ доста страни на Запада считат, че в случай че бяхме доставили на Украйна цялото си съоръжение, което те желаеха от нас на първия стадий от войната, тогава щеше има мощна реакция от страна на Русия, в това число нуклеарна “.
Това значи, че съгласно Запада Русия има разполагаем един единствен инструмент за „ мощна реакция “ – нуклеарното оръжие. Тъй като е съдбовно, се сдържат от използването му - на всички места по света - от съображения за здрав разсъдък. Това в действителност е последният мотив на кралете, чиято приложимост е непокътната до изцяло безнадеждна обстановка. Съответно тактиката на Запада във връзка с Москва е да вари жабата постепенно, т.е. последователно да подвига градуса на борбата, без да основава чувството, че това е краят и че остава единствено да се натисне аления бутон.
Трябва да отдадем длъжното, това е доста способен метод. Но има проблем: Русия също толкоз постепенно готви самия Запад – и реализира съществени триумфи в този развой.
Скандалите и дрязгите в границите на НАТО, които съпътстваха решението за доставка на танкове на Киев, въобще не бяха инсценирани. На Запад има задоволително сили, които осъзнават какъв брой неприятно и рисково е настоящето развиване на събитията за него. Само фразата „ немските танкове ще се бият в Украйна против руснаците “ се задълбава толкоз надълбоко в националната памет (както нашата, по този начин и на европейската), че на равнище подсъзнание разбираемо предава качествените промени, настъпили в спора.
Но не става дума единствено за танковете. Украйна трябваше да се трансформира в идеална хибридна война за Запада – и в един миг изглеждаше, че даже се трансформира в такава. Украинците са отлични бойци, които могат да бъдат избити до последния. Без страдание. В същото време се предполагаше, че те ще се бият на остаряла руска техника, която беше просто планини както в самата Украйна, по този начин и в голям брой други страни, изключително в Източна Европа. От НАТО щеше да бъде предоставено единствено разузнаване и съвременни средства за връзка, както и, в случай че е належащо, попълване с наемници и някои финансови инжекции.
Според първичния проект в Украйна Москва трябваше да се пренапрегне във всички връзки - първо, като понесе големи загуби по време на военните дейности, а по-късно да получи надзор над разрушени и опустошени територии (както от войната, по този начин и от три десетилетия неприятно управление). Освен това, колкото по-на запад, толкоз по-антируско настроено е популацията, то ще желае да бъде хранено и в това време ще стартира непрекъсната саботажна война (също с дейната, само че най-вече неофициална поддръжка на Европа и Съединени щати).
Развитието на СВО направи корекции в тези проекти. Изключително бързият ѝ ход и някои триумфи на ВСУ по време на есенното му нахлуване породиха увереността на западния естаблишмънт, че е допустимо да се нанесе чисто военно проваляне на Русия. И тази концепция беше хваната с две ръце.
Западът заложи всичко на този резултат и в този момент се изправя пред последствията от решението си.
Той беше заставен да вземе Украйна на цялостна прехрана, тъй като тя няма лична стопанска система. На фона на балоните за трилиони долари на международните пазари и печатница на разположение, това не е доста огромен разход, само че въпреки всичко приказваме за доста милиарди - такива огромни разноски явно не са били включени в първичните проекти и в обстановка на възходяща икономическа рецесия те могат да станат чувствителни.
Съветската военна техника и обособени мостри на остарялата непозната техника свършиха. Идеята за доставка на " Леопарди ", " Ейбрамс " и друга съвременна западна техника е неприятна във всяко отношение: и тъй като е скъпа, и тъй като човек би трябвало да изпразни личните си запаси, постоянно към този момент очевидно оголени, и тъй като не е известно дали тази техника може да се покаже съответно против съветските войски и в локалните климатични условия (ако не, това ще бъде мощен удар върху репутацията на производителите и вследствие на това върху техните бизнес перспективи), и тъй като способността за бързо образование на квалифицирани украински екипажи е под въпрос, което значи, че те ще би трябвало да изпратят свои лични " пенсионери " в Украйна. Алтернатива на тези доставки обаче просто няма.
Но в този момент друго главоболие се изостря: Западът стартира да остава без украинци. От цяла Украйна идва информация за провеждането на следващата вълна на готовност, и то по доста по-строги способи от преди. Мобилизационният запас на страната е пред привършване. Експертите единомислещо считат, че евентуално ще съумеят да се съберат още 200-300 хиляди души, само че това е всичко. Абсолютно всичко.
Това значи, че след няколко месеца (до лятото или есента) Западът ще се изправи пред казуса в цялостния му растеж: просто няма да има с кого да се бори. И той ще би трябвало да вземе доста по-трудно решение от настоящето с танковете: или да признае провалянето си, като изостави Украйна, както Афганистан преди година и половина, или публично да изпрати личните си армии на война с Русия.
Проблемът е, че Западът не може да признае своя неуспех и успеха на Москва без пагубни последствия за себе си.
Многократно сме заявявали, в това число и на най-високо държавно равнище, че за Русия настоящето опълчване има екзистенциален темперамент, на карта е заложено самото битие на страната ни.
Западът обаче е в сходна позиция. Неговата обстановка е доста по-сложна от разрушаването на еднополюсния свят или даже от рецесията на световната доларова система. Петвековната система на западно владичество над света е покрай окончателното си привършване (предимно ресурсно и икономическо). Половин хилядолетие Западът е в статута на цар на планината - най-развитата, най-богатата, най-могъщата, най-проспериращата, най-свободната, въобще, най-частта от планетата. И всичко това се изплъзва сред пръстите му.
Какво ли ще направи Западът, с цел да резервира и удължи нормалното статукво? Има съмнение, че всичко.
Той избра военната победа над Русия като инструмент за своето избавление. Сега Западът се търкаля по определения коловоз и става все по-нервен, тъй като събитията не се развиват по този начин, както очакваше, планираше и искаше. Скоро той ще би трябвало да отговори на въпроса дали е подготвен за среща лице в лице на украинското полесражение на Вермахта, т.е., извинете, Бундесвера и другите въоръжени сили на НАТО с съветската войска.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ