Фесовете на родните патриоти лесно се клатят
Някои политици в действителност нямат мярка. Ежедневно разиграват ролята на кардинални и идейни хора, които търсят властта, с цел да пазят ползите на народа. А в това време правят неща, от които всеки естествен, честен човек се погнусява - освен това още веднъж в името на народа.
От тази порода са водачите на "Обединени патриоти " - Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров. Две са нещата, които сплотяват тази екзотична троица. Първото е шумно заявената, само че другояче дрънчаща на кухо лоялност към националистическата концепция. Защото до каква степен откровена може да бъде патриотичната им ревнивост, откакто са били един до друг с ГЕРБ, която е по този начин близка до омразното им Движение за права и свободи? И второто - готовността им
да вкарат в приложимост всяка допустима и невъзможна политическа врътка
в името на своето политическо оцеляване.
Вождът на "Атака " Волен Сидеров да вземем за пример изпадна от "Обединени патриоти " след голям скандал в края на 2019 година Зарече се - обществено пред цяла България, че такава коалиция към този момент няма, откакто той не взе участие в нея. А в този момент напълно внезапно освен призна съюза си с Каракачанов и Симеонов, само че изиска и да се върне в него - единствено и единствено да получи опцията да излъчи свои представители в секционните и районните изборни комисии, на каквито присъединяване в обединението му дава право. Сметката му е елементарна, само че вярна - тези, които имат свои хора в изборната администрация на ниско и приблизително равнище, внезапно повишават възможностите си за по-добри резултати при гласуването. Ясно е за какво – едно е, когато политическите ти врагове броят бюлетините и попълнят протоколите с резултатите, а напълно друго, когато и твоите поддръжници вземат участие в тази работа.
Лукавите му някогашни сътрудници обаче за малко щяха да му издърпат това неоценимо преимущество от ръцете. През януари 2021 година Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ - партиите на Каракачанов и Симеонов, желаеха от Централната изборна комисия (ЦИК) публично да извади „ Атака” от състава на обединението „ Обединени патриоти”, с която трите партии влязоха в Народното събрание. Това беше
добре обмислен удар със съществени последствия.
Според Изборния кодекс партиите и обединенията, които се показани в българския и европейския парламенти, си разпределят местата в изборните комисии. С други думи, в случай че „ Атака” е отвън „ Обединени патриоти”, щеше да остане без представители в комисиите. А двамата някогашни сътрудници на Сидеров щяха да оберат последните плодове от разпадналата се националистическа коалиция.
Членовете на ЦИК преждевременно и безгрижно утвърдиха настояването на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Сидеров надуши заплахата и неотложно се обърна към съда, който се произнесе в негова изгода. От правосъдното решение се разбра, че всичко в „ Обединени патриоти” се приема с единогласие от трите партии. Напускането на „ Атака” било поискано от Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, а хората на Сидеров по този начин и не са го удостоверили. Следователно, атакистите не престават и до момента да са публично в редовете на „ Обединени патриоти”. Тоест, ЦИК освен е нарушила закона, само че и го е направила в полза на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ.
Какво се оказва? През 2017 година "Атака " влезе в Народното събрание в коалиция с Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Сидеров оглави групата на патриотите в Народното събрание, дори излъчи министър (бившият началник на икономическото ведомство Емил Николов, който беше уволнен, наред с Владислав Горанов и Младен Маринов, за връзки с Движение за права и свободи!). В края на 2019 година Каракачанов и Симеонов го изхвърлиха с гръм и тропот от групата. Всички връзки посред им изглеждаха прекратени. И в този момент Сидеров се обърна към съда и се примоли – апелирам, потвърдете, че съм дружно с тях, тъй като другояче няма да си получа местенцата в изборните комисии.
Цялата история става напълно шантава,
когато вземем поради, че "Обединени патриоти " не престават да действат като коалиция в границите на Народното събрание и държавното управление, само че всяка от съставните елементи на съюза е поела в друга посока за изборите. Сидеров никой не го желае за сътрудник и той се прави, че не желае никого. От Вътрешна македонска революционна организация си повярваха, че 143 000 гласа, които получиха на евроизборите през 2019 година, ще се възпроизведат в още по-голям размер на парламентарния избор на 4 април и горделиво поеха сами. А Валери Симеонов, останал сам с тъжните мемоари за нищожните си 22 000 гласа на евровота, незабавно се разтършува за нов съдружник. И за всеобщо слисване стисна ръката на водача на "Воля " Веселин Марешки. Същият, който през 2019 година пренебрежително и гръмогласно обясняваше пред медиите, че няма да стъпи на парламентарната естрада, която Симеонов "осквернил " със своето наличие.
Сега обаче
старите обети са забравени, а се изричат нови,
все едно предните не са били. Но надали би трябвало да се учудваме толкоз. Сидеров - някогашният „ златен пръст”, е правил всевъзможни главозамайващи обрати. Най-напред поддържаше първото държавно управление на Бойко Борисов, по-късно се преориентира към кабинета „ Орешарски”, съшит от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи (дето сякаш всички националисти го ненавиждат), а през 2017 година още веднъж се обвърза с Борисов. Симеонов пък на всеки няколко години се събира с вожда на "Атака " - единствено с цел да се разделят по-късно с проливен дъжд обиди и клюки, а от време на време и физически конфликти. Що се отнася до Каракачанов, той угризения няма - единствено да си напомним какъв брой бързо се обвърза и заряза "България без цензура " на Николай Бареков.
Въобще фесовете на родните патриоти се клатят елементарно. Само да се появи подобаващият интерес.
Людмил Илиев, "Сега "
От тази порода са водачите на "Обединени патриоти " - Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров. Две са нещата, които сплотяват тази екзотична троица. Първото е шумно заявената, само че другояче дрънчаща на кухо лоялност към националистическата концепция. Защото до каква степен откровена може да бъде патриотичната им ревнивост, откакто са били един до друг с ГЕРБ, която е по този начин близка до омразното им Движение за права и свободи? И второто - готовността им
да вкарат в приложимост всяка допустима и невъзможна политическа врътка
в името на своето политическо оцеляване.
Вождът на "Атака " Волен Сидеров да вземем за пример изпадна от "Обединени патриоти " след голям скандал в края на 2019 година Зарече се - обществено пред цяла България, че такава коалиция към този момент няма, откакто той не взе участие в нея. А в този момент напълно внезапно освен призна съюза си с Каракачанов и Симеонов, само че изиска и да се върне в него - единствено и единствено да получи опцията да излъчи свои представители в секционните и районните изборни комисии, на каквито присъединяване в обединението му дава право. Сметката му е елементарна, само че вярна - тези, които имат свои хора в изборната администрация на ниско и приблизително равнище, внезапно повишават възможностите си за по-добри резултати при гласуването. Ясно е за какво – едно е, когато политическите ти врагове броят бюлетините и попълнят протоколите с резултатите, а напълно друго, когато и твоите поддръжници вземат участие в тази работа.
Лукавите му някогашни сътрудници обаче за малко щяха да му издърпат това неоценимо преимущество от ръцете. През януари 2021 година Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ - партиите на Каракачанов и Симеонов, желаеха от Централната изборна комисия (ЦИК) публично да извади „ Атака” от състава на обединението „ Обединени патриоти”, с която трите партии влязоха в Народното събрание. Това беше
добре обмислен удар със съществени последствия.
Според Изборния кодекс партиите и обединенията, които се показани в българския и европейския парламенти, си разпределят местата в изборните комисии. С други думи, в случай че „ Атака” е отвън „ Обединени патриоти”, щеше да остане без представители в комисиите. А двамата някогашни сътрудници на Сидеров щяха да оберат последните плодове от разпадналата се националистическа коалиция.
Членовете на ЦИК преждевременно и безгрижно утвърдиха настояването на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Сидеров надуши заплахата и неотложно се обърна към съда, който се произнесе в негова изгода. От правосъдното решение се разбра, че всичко в „ Обединени патриоти” се приема с единогласие от трите партии. Напускането на „ Атака” било поискано от Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, а хората на Сидеров по този начин и не са го удостоверили. Следователно, атакистите не престават и до момента да са публично в редовете на „ Обединени патриоти”. Тоест, ЦИК освен е нарушила закона, само че и го е направила в полза на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ.
Какво се оказва? През 2017 година "Атака " влезе в Народното събрание в коалиция с Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Сидеров оглави групата на патриотите в Народното събрание, дори излъчи министър (бившият началник на икономическото ведомство Емил Николов, който беше уволнен, наред с Владислав Горанов и Младен Маринов, за връзки с Движение за права и свободи!). В края на 2019 година Каракачанов и Симеонов го изхвърлиха с гръм и тропот от групата. Всички връзки посред им изглеждаха прекратени. И в този момент Сидеров се обърна към съда и се примоли – апелирам, потвърдете, че съм дружно с тях, тъй като другояче няма да си получа местенцата в изборните комисии.
Цялата история става напълно шантава,
когато вземем поради, че "Обединени патриоти " не престават да действат като коалиция в границите на Народното събрание и държавното управление, само че всяка от съставните елементи на съюза е поела в друга посока за изборите. Сидеров никой не го желае за сътрудник и той се прави, че не желае никого. От Вътрешна македонска революционна организация си повярваха, че 143 000 гласа, които получиха на евроизборите през 2019 година, ще се възпроизведат в още по-голям размер на парламентарния избор на 4 април и горделиво поеха сами. А Валери Симеонов, останал сам с тъжните мемоари за нищожните си 22 000 гласа на евровота, незабавно се разтършува за нов съдружник. И за всеобщо слисване стисна ръката на водача на "Воля " Веселин Марешки. Същият, който през 2019 година пренебрежително и гръмогласно обясняваше пред медиите, че няма да стъпи на парламентарната естрада, която Симеонов "осквернил " със своето наличие.
Сега обаче
старите обети са забравени, а се изричат нови,
все едно предните не са били. Но надали би трябвало да се учудваме толкоз. Сидеров - някогашният „ златен пръст”, е правил всевъзможни главозамайващи обрати. Най-напред поддържаше първото държавно управление на Бойко Борисов, по-късно се преориентира към кабинета „ Орешарски”, съшит от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи (дето сякаш всички националисти го ненавиждат), а през 2017 година още веднъж се обвърза с Борисов. Симеонов пък на всеки няколко години се събира с вожда на "Атака " - единствено с цел да се разделят по-късно с проливен дъжд обиди и клюки, а от време на време и физически конфликти. Що се отнася до Каракачанов, той угризения няма - единствено да си напомним какъв брой бързо се обвърза и заряза "България без цензура " на Николай Бареков.
Въобще фесовете на родните патриоти се клатят елементарно. Само да се появи подобаващият интерес.
Людмил Илиев, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ