Видове кръстове
Някои назовават кръста знака на знаците, който е бил набожен знак още от праисторическо време. И най-древните култури са вярвали, че този знак ще ги защищава. Приема се, че северната страна на кръста символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, само че също по този начин въплъщава интелекта.
Южната страна ознаменува южния вятър — огън и възприятие, само че и изгаряне. Източната страна - надлежно източния вятър и сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край показва мекия западен вятър, приближаващ от страната на духовете, знак е и на гибелта.
Алхимиците са разбирали кръста като знак на четирите детайла - въздух, земя, вода и огън.
По-късно християните са приели знака на кръста като знак на Христос, неговото разпятие и популярност — знак на християнската религия и църквата. С това си тълкуване кръстът е получил най-голямо разпространяване.
И въпреки всичко кръстът има доста разновидности. Кои са те и какво значат, ще се опитаме да проследим в актуалната публикация:
Анх е един от най-значимите знаци на античните египтяни. Известен е също като crux ansata или ansate - " кръст с дръжка ". Този тип кръст въплъщава два признака — кръстът като знак на живота и кръгът - на вечността. Събрани в този си тип въплъщават безсмъртието.
Погледнато въпреки това, този кръст символизира съвкуплението на мъжкото провидение Озирис и женската богиня Изида - съюза на земното и небесното. Йероглифът анх значи живот. Египтяните вярвали, че този знак ще удължи живота им и по тази причина го рисували върху амулети. С тези амулети били погребвани, считайки, че това ще им обезпечи живот и след гибелта. Египтяните вярвали още, че ключът, който отваря вратата на гибелта е анх. Те рисували признака и върху стените на каналите, надявайки се, че ще ги защищити от наводнения.
В съвремието ни този знак се употребява в окултните ритуали.
Гръцкият кръст е с най-опростена форма - всичките му страни са с равни дължини. Използвал се е с друго значение - знак на бога на слънцето, бога на дъжда или олицетворяващ четирите детайла - въздух, земя, огън, вода. В зората на християнството този кръст символизира Христос.
Понякога назовават Келтския кръст кръст на Йона или кръговиден кръст. Той въплъщава както слънцето, по този начин и вечността. Някои тези сочат, че този кръст се е появил за първи път в Ирландия преди VІІІ в. Вероятно произлиза от " Хи-Ро " - монограм от буквите на Христос, написани на гръцки.
Константиновият кръст е монограм, прочут като " Хи-Ро ", състоящ се от Х (гръцката писмен знак " хи " ) и Р ( " ро " ) — първите две букви от името на Христос на гръцки език. Историята споделя, че император Константин е видял тъкмо този кръст в небето пътувайки към Рим при своя съперник Максентий. С кръста императорът видял и надпис: In hoc vinces - " с този ще победиш ".
Легендата споделя още, че тъкмо това предсказване е трансформирало светогледа на Константин, с цел да се обърне към християнството. Той направил монограма своя емблема и заменил орела, поставяйки я върху държавното знаме на Рим. Последвалата победа и Константин станал единствен император. От този миг нататък християнската религия била позволена и този кръст, който допреди това миряните употребявали скрито, станал първият общопризнат знак на християнството. Също по този начин, той се разбирал като емблема за победа и избавление.
Кръст във формата на котва са изобразявали ранните християни върху стените на катакомбите. В християнската символика, котвата се възприемала като знак на сигурност, резистентност и вяра. Кръстът-котва, който носи в себе си и двата признака въплъщава раждането на Христос от тялото на Мария.
Кръстът на кръстоносците е изобразяван с пет златни кръста на сребърен декор. Наричан още ерусалимски кръст, той постоянно бил употребен като християнски знак върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, а четирите по-малки — писателите на четирите Евангелия, които разпространявали християнството в четирите направления на света.
Папският кръст се назовава още и " троен " кръст, а трите кръстосани линии символизират властта и Дървото на живота.
Диагоналният кръст в хералдиката се е наричал още " салтир ". Формата му припомня буквата " Х ", първата писмен знак от името на Христос, написано на гръцки език и според от цвета си символизира разнообразни светии. Златен — Свети Албан - първият английски великомъченик, наследник или бял — Свети Андрей, черен — Свети Озмунд, червен — Свети Патрик.
