НСИ: Трудоспособното население у нас намалява, пенсионерите се увеличават
Новите пенсионери у нас отварят дупка от 30% в българската стопанска система. Това излиза наяве от доклада за 2019-2020 година за осъществяване на Националната тактика за деен живот на възрастните хора в България, предава Монитор.
Според данните у нас едвам 67 младежи заместват 100 души, които излизат в пенсия. За съпоставяне, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи. Най-висока е цената на коефициента в областите Сливен – 90, София (столица) – 79 лица, и Варна – 78. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян – 41, Кърджали – 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едвам 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Населението на България продължава да понижава и застарява, като остават ниски равнищата на раждаемост и високи тези на смъртност у нас, са изводите в доклада. Задълбочава се несъответствието в териториалното систематизиране на популацията. В края на 2020 година хората на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или близо 22 на 100 от цялото население. В съпоставяне с 2019 година, делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта.
Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40,4 години през 2001 година нараства до 44 години в края на 2020 година. Средната възраст на популацията в България е измежду най-високите освен в Европейския съюз, само че и в света, написа още в документа. Процесът на застаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете. Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 25,3%, а на мъжете – 17,9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях. Най-висок е делът на хората над 65 навършени години в областите Видин и Габрово, където всеки трети е в тази категория. Общо в двадесет области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17,7%, и Варна – 19,4%.
Друга тревожна наклонност, посочена в доклада, е, че трудоспособното население продължава да понижава. Населението в трудоспособна възраст към края на 2020 година е малко над 4,1 млн. души, или 59,8% от популацията на страната. През 2020 година броят на трудоспособното население понижава със 17 хиляди души, или с 0,4%, по отношение на 2019 година Към края на 2020 година над трудоспособна възраст са 1,7 млн. души, или 24,8%.
Като позитивни трендове през 2020 година могат да бъдат маркирани намаляването на детската смъртност, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на равнище, близо до междинното за страните-членки на Европейския съюз, намаляването на броя на разводите, увеличение на механичния приръст на популацията, подобряването на виталния стандарт и качеството на живот на популацията, показва се в документа.
Междувременно статистиката на Евростат демонстрира, че сме в топ 5 на Европейски Съюз по липса на работна ръка. Коефициентът на взаимозависимост в преклонна възраст в Европейски Съюз се е нараснал доста през последните 20 години. През 2001 година той е бил 25,9%, което значи, че по-малко от четирима души в трудоспособна възраст (20-64) устоят един човек на възраст 65 или повече години.
Към 1 януари 2020 година съотношението се усили до 34,8%, което значи, че по-малко от трима възрастни в трудоспособна възраст заместват един пенсионер, демонстрират последните данни на Евростат. Към 1 януари 2020 година някои от най-високите съотношения са съсредоточени в Източна Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Португалия и Финландия. Повечето от тези райони са били най-вече селски, планински или релативно отдалечени, където е евентуално по-млади хора да са напуснали района, с цел да продължат образованието си или да търсят работа.
Сред районите на Европейски Съюз Евритания, планински регион в централна Гърция, записва най-високия коефициент на взаимозависимост в преклонна възраст (78,3%). Този район е последван от северозападният регион на Белгия (64,6%) и немския район Зул (61,3%). За разлика от тях, най-ниските съотношения в Европейски Съюз са регистрирани в най-отдалечения френски район Майот (6,1%) и Гаяне (11,7%) и испанския район Фуертевентура (16,5%).
Според данните у нас едвам 67 младежи заместват 100 души, които излизат в пенсия. За съпоставяне, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи. Най-висока е цената на коефициента в областите Сливен – 90, София (столица) – 79 лица, и Варна – 78. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян – 41, Кърджали – 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едвам 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Населението на България продължава да понижава и застарява, като остават ниски равнищата на раждаемост и високи тези на смъртност у нас, са изводите в доклада. Задълбочава се несъответствието в териториалното систематизиране на популацията. В края на 2020 година хората на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или близо 22 на 100 от цялото население. В съпоставяне с 2019 година, делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта.
Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40,4 години през 2001 година нараства до 44 години в края на 2020 година. Средната възраст на популацията в България е измежду най-високите освен в Европейския съюз, само че и в света, написа още в документа. Процесът на застаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете. Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 25,3%, а на мъжете – 17,9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях. Най-висок е делът на хората над 65 навършени години в областите Видин и Габрово, където всеки трети е в тази категория. Общо в двадесет области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17,7%, и Варна – 19,4%.
Друга тревожна наклонност, посочена в доклада, е, че трудоспособното население продължава да понижава. Населението в трудоспособна възраст към края на 2020 година е малко над 4,1 млн. души, или 59,8% от популацията на страната. През 2020 година броят на трудоспособното население понижава със 17 хиляди души, или с 0,4%, по отношение на 2019 година Към края на 2020 година над трудоспособна възраст са 1,7 млн. души, или 24,8%.
Като позитивни трендове през 2020 година могат да бъдат маркирани намаляването на детската смъртност, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на равнище, близо до междинното за страните-членки на Европейския съюз, намаляването на броя на разводите, увеличение на механичния приръст на популацията, подобряването на виталния стандарт и качеството на живот на популацията, показва се в документа.
Междувременно статистиката на Евростат демонстрира, че сме в топ 5 на Европейски Съюз по липса на работна ръка. Коефициентът на взаимозависимост в преклонна възраст в Европейски Съюз се е нараснал доста през последните 20 години. През 2001 година той е бил 25,9%, което значи, че по-малко от четирима души в трудоспособна възраст (20-64) устоят един човек на възраст 65 или повече години.
Към 1 януари 2020 година съотношението се усили до 34,8%, което значи, че по-малко от трима възрастни в трудоспособна възраст заместват един пенсионер, демонстрират последните данни на Евростат. Към 1 януари 2020 година някои от най-високите съотношения са съсредоточени в Източна Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Португалия и Финландия. Повечето от тези райони са били най-вече селски, планински или релативно отдалечени, където е евентуално по-млади хора да са напуснали района, с цел да продължат образованието си или да търсят работа.
Сред районите на Европейски Съюз Евритания, планински регион в централна Гърция, записва най-високия коефициент на взаимозависимост в преклонна възраст (78,3%). Този район е последван от северозападният регион на Белгия (64,6%) и немския район Зул (61,3%). За разлика от тях, най-ниските съотношения в Европейски Съюз са регистрирани в най-отдалечения френски район Майот (6,1%) и Гаяне (11,7%) и испанския район Фуертевентура (16,5%).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ