Известен политолог издаде присъдата си за новите играчи на вота
Нито една от новите обединения няма да влезе в Народното събрание, уверен е проф. Тодор Галунов
„ Българските избори още веднъж ще са време разделно, вместо време сплотяващо в политиката! И този път очевидно ще минат под знака на компроматните битки и негативизма “, споделя пред borba.bg проф. Тодор Галунов, учител по политология във Великотърновския университет.
„ Видяхме, че всичко това се преплита с конституционните промени, които внесоха нужната доза напрежение в така и така много обърканата обстановка у нас.
На първо време се слага въпросът дали тези избори ще доведат до нещо ново, дали ще повторят значително резултатите от предходните и в случай че има разлики, те в каква посока ще бъдат “, разяснява той.
По думите му изборната социология задоволително ясно дефинира, че в идващия български парламент ще попаднат 6 политически партии, а в Европейския парламент ще има представители на 5 родни политически обединения.
Вероятно Има Такъв Народ ще има сили да прескочи бариерата от 4% на националния избор, само че мъчно ще се класира за европарламента .
Новите политически субекти, които се пробват да набират скорост, мъчно ще се впишат в изборната процедура, тъй като огромна част от тях нямаха задоволително време да покажат своя политически облик .
Проф. Галунов прави прогноза на резултатите от политическата конкуренция.
„ На първо място още веднъж ще е ГЕРБ-СДС. Въпросът обаче не е дали ГЕРБ ще завоюва, а с какъв брой . Дали ще увеличи броя на мандатите си и дали това ще е късмет за по-силна позиция спрямо актуалната.
Предполагам, че ГЕРБ-СДС ще има малко повече депутати от в този момент. Интересно е второто място и дали ПП-ДБ ще съумее да го резервира.
Възможно е да се случи, макар че ще е мъчно и това ще коства обилни вреди на партията. „ Продължаваме промяната “ съумя да изконсумира всички политически минуси при ръководството на кабинета „ Денков – Габриел “ и не можа да прибави плюсове в своя изгода.
През последната година ГЕРБ демонстрираха повече политическа ловкост от своя сътрудник в обединението, която двете обединения настойчиво отричаха и оприличаваха като „ сглобка “, „ некоалиция “, „ брак по сметка “ и така нататък “, предвижда политологът.
Според него към третата позиция евентуално ще се насочи Движението за права и свободи.
То бе неофициалният сътрудник в последното ръководство на страната, само че игра значима роля в приемането на конституционните промени. Движение за права и свободи е най-лесната партия за прогнозиране, тъй като си има корав електорат и вътрешнопартийни механизми. Така придвижването най-вероятно ще резервира или с малко ще усили броя на мандатите си.
„ Като четвърта политическа мощ се обрисува Политическа партия „ Възраждане “ , които прекомерно доста се надяват на радикалната си опозиционност и считат, че упоритото тичане от всевъзможни открити обединения ще им донесе плюсове.
Реално обаче видяхме, че това „ бягство “ от поддръжка на кабинета изчерпа политическия си капацитет. Заради това „ Възраждане “ ще запазят резултатите си , само че са покрай своя „ политически таван “ и мъчно могат да заловен електорат, който е чисто партиен.
Възможностите им за напредък са много дребни и това се видя на локалните избори.
Петата партия ще е Българска социалистическа партия, която има шансове да усили броя на националните си представители.
Българска социалистическа партия, както и „ Възраждане “ последно не бяха ангажирани с властта и това сякаш ги опази от негативите, които всяко ръководство натрупа от недоволството на жителите.
Шестата партия ще е „ ИТН “ . Тя ще преодолее 4-процентната преграда, защото разочарованието от „ сглобката “ е съществено и има жители, които желаят да гласоподават за някоя партия, която не е обвързвана с ръководството и с някаква радикалност в дейностите.
В момента Има Такъв Народ основава усещане за отвод от огромна амбициозност в политиката, само че пък дава поръчка за по-дълго наличие в политическия живот “, уверен е проф. Галунов.
Той споделя, че партиите отвън Народното събрание сега са неподготвени. Тяхната интензивност и конституирането им става в придвижване.
„ Виждаме, че някои от тях се прегрупират. Бих ги разделил на две групи – обединения с леви политически послания и партии с десни послания. Ако вземем да вземем за пример обединението, в която основните герои са Мая Манолова и Ваня Григорова , тя н яма задоволително политическо време и другите леви партии ще им попречат да създадат нещо удивително.
Това, което ще се случи, е да откъснат гласове от други партии и най-много от Българска социалистическа партия. Не чакам да ги видя в Народното събрание. „ Левицата “ също няма сили да прескочи бариерата. В дясното пространство обединението, която се пробва да изплува в политическото пространство, е „ Синя България “.
Особеното при нея е, че желае да съчетае десните послания с рецензия към досегашното ръководство, като се пробва да внуши, че същинската десница са те. И за тях времето е проблем.
За изброените партии тези избори по-скоро са инвестиция и поръчка за идващия избор. В момента пробват силите си, изследват електората си и се стремят да изградят политическа физиономия. Те обаче ще би трябвало да покажат кое ги отличава от дясното, което е в Народното събрание “, акцентира проф. Тодор Галунов.
Политологът припомня, че една нова партия, с цел да влезе внезапно в политиката, би трябвало да има доста харизматични водачи, доста атрактивни послания или пък да се случи внезапен срив на досегашните субекти и по този начин нейното политическо време да настъпи ненадейно.
„ В момента виждаме неодобрение на гласоподавателите към ръководството и към парламентарната съпротива, само че тези партии резервират своите електорати на равнище „ твърди ядра “, споделя проф. Галунов.
ОТНОСНО ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ, ПОЛИТОЛОГЪТ ПРЕДРИЧА, ЧЕ ДО УРНИТЕ ЩЕ ОТИДАТ ЕДВА 1/3 ОТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ.
Но с 33-35% поддръжка се основава парламент, който е непредставителен и който ще бъде подложен на офанзиви от позиция на неговата легитимност.
„ Това, което настояват някои политици, е прекомерно пресилено, изключително че ще влезем в изборна серпантина и че ще сменим пет служебни кабинета. Мисля, че ще се откри някакъв вид и ще се направи нова политическа сглобка . Ако това не стане, ще се разиграе добре познатата скица за основаване на краткотраен експертен непартиен кабинет. Имаме да решаваме доста значими въпроси като влизането в Шенген и по суша, Еврозоната и други и имам вяра, че ще се събере поддръжка за основаване на кабинет, само че няма да е политически съществено, в случай че влезем незабавно от едни избори в други. Новият парламент обаче ще бъде нападнат още при самото му основаване по най-очевидната причина и тя е ниската изборна интензивност, която се чака.
Това омерзение на гласоподавателя няма по какъв начин да не се отрази. И аз персонално се удивлявам от този феномен – гласоподавателят е отчаян и той не желае да гласоподава, а в демократичното общество единственият естествен вид за политическа смяна е гласуването. Реално обаче се получава абсурд – тези, които най-вече недоволстват, те не желаят да гласоподават и оказват помощ да остане същото политическо положение и с това поддържат тези, от които са недоволни. Учудвам се и на това по какъв начин е допустимо човек да отиде до изборната урна, с цел да пусне бюлетина „ Не поддържам никого “…Това е сериозен проблем на българската народна власт, разяснява проф. Галунов.
„ В България няма ясна политическа традиция да се образуват огромни обединения преди изборите и те да останат такива и след вота, като се покаже на гласоподавателя, че той би трябвало да поддържа това обединяване, което, в случай че завоюва, ще ръководи, а в случай че не успее, ще е мощна и градивна съпротива. У нас първо се вършат изборите, в които вземат участие дребни обединения, и по-късно се изправяме пред тежък проблем.
Стига се до такава степен, че всяка партия, която е изтъквала негативните страни на своите съперници, стартира да търси контакт с тях, като не помни някак това, което е говорено, и направи коалиция.
Българският политически хайлайф няма настройката, че в Народното събрание, в който, като се появят да вземем за пример шест партии, съдружната просвета изисква да се намерят допирните точки сред 2 – 3 и повече обединения и да се структурира кабинет. Свидетели ставаме обаче на едно непрекъснато неодобрение, че и този парламент би бил неустойчив.
Това значи, че няма партия, която да откри монопол върху Народното събрание, тъй като българският народ е поискал в Народното събрание да има няколко партии.
Следователно културата на другарство изисква да се търси държавническото, общото сред тези партии и да се сътвори държавно управление, което да дава отговор на желанията на хората, които са основали този парламент толкоз цветен.
И като прибавим, че всичко това се съчетава с съмнение към изборния развой, стигаме до огромния негативизъм в родната политика. Умението да направиш коалиция, се оказа изкуството, което нашите политици не владеят “, безапелационен е проф. Тодор Галунов.
„ Българските избори още веднъж ще са време разделно, вместо време сплотяващо в политиката! И този път очевидно ще минат под знака на компроматните битки и негативизма “, споделя пред borba.bg проф. Тодор Галунов, учител по политология във Великотърновския университет.
„ Видяхме, че всичко това се преплита с конституционните промени, които внесоха нужната доза напрежение в така и така много обърканата обстановка у нас.
На първо време се слага въпросът дали тези избори ще доведат до нещо ново, дали ще повторят значително резултатите от предходните и в случай че има разлики, те в каква посока ще бъдат “, разяснява той.
По думите му изборната социология задоволително ясно дефинира, че в идващия български парламент ще попаднат 6 политически партии, а в Европейския парламент ще има представители на 5 родни политически обединения.
Вероятно Има Такъв Народ ще има сили да прескочи бариерата от 4% на националния избор, само че мъчно ще се класира за европарламента .
Новите политически субекти, които се пробват да набират скорост, мъчно ще се впишат в изборната процедура, тъй като огромна част от тях нямаха задоволително време да покажат своя политически облик .
Проф. Галунов прави прогноза на резултатите от политическата конкуренция.
„ На първо място още веднъж ще е ГЕРБ-СДС. Въпросът обаче не е дали ГЕРБ ще завоюва, а с какъв брой . Дали ще увеличи броя на мандатите си и дали това ще е късмет за по-силна позиция спрямо актуалната.
Предполагам, че ГЕРБ-СДС ще има малко повече депутати от в този момент. Интересно е второто място и дали ПП-ДБ ще съумее да го резервира.
Възможно е да се случи, макар че ще е мъчно и това ще коства обилни вреди на партията. „ Продължаваме промяната “ съумя да изконсумира всички политически минуси при ръководството на кабинета „ Денков – Габриел “ и не можа да прибави плюсове в своя изгода.
През последната година ГЕРБ демонстрираха повече политическа ловкост от своя сътрудник в обединението, която двете обединения настойчиво отричаха и оприличаваха като „ сглобка “, „ некоалиция “, „ брак по сметка “ и така нататък “, предвижда политологът.
Според него към третата позиция евентуално ще се насочи Движението за права и свободи.
То бе неофициалният сътрудник в последното ръководство на страната, само че игра значима роля в приемането на конституционните промени. Движение за права и свободи е най-лесната партия за прогнозиране, тъй като си има корав електорат и вътрешнопартийни механизми. Така придвижването най-вероятно ще резервира или с малко ще усили броя на мандатите си.
„ Като четвърта политическа мощ се обрисува Политическа партия „ Възраждане “ , които прекомерно доста се надяват на радикалната си опозиционност и считат, че упоритото тичане от всевъзможни открити обединения ще им донесе плюсове.
Реално обаче видяхме, че това „ бягство “ от поддръжка на кабинета изчерпа политическия си капацитет. Заради това „ Възраждане “ ще запазят резултатите си , само че са покрай своя „ политически таван “ и мъчно могат да заловен електорат, който е чисто партиен.
Възможностите им за напредък са много дребни и това се видя на локалните избори.
Петата партия ще е Българска социалистическа партия, която има шансове да усили броя на националните си представители.
Българска социалистическа партия, както и „ Възраждане “ последно не бяха ангажирани с властта и това сякаш ги опази от негативите, които всяко ръководство натрупа от недоволството на жителите.
Шестата партия ще е „ ИТН “ . Тя ще преодолее 4-процентната преграда, защото разочарованието от „ сглобката “ е съществено и има жители, които желаят да гласоподават за някоя партия, която не е обвързвана с ръководството и с някаква радикалност в дейностите.
В момента Има Такъв Народ основава усещане за отвод от огромна амбициозност в политиката, само че пък дава поръчка за по-дълго наличие в политическия живот “, уверен е проф. Галунов.
Той споделя, че партиите отвън Народното събрание сега са неподготвени. Тяхната интензивност и конституирането им става в придвижване.
„ Виждаме, че някои от тях се прегрупират. Бих ги разделил на две групи – обединения с леви политически послания и партии с десни послания. Ако вземем да вземем за пример обединението, в която основните герои са Мая Манолова и Ваня Григорова , тя н яма задоволително политическо време и другите леви партии ще им попречат да създадат нещо удивително.
Това, което ще се случи, е да откъснат гласове от други партии и най-много от Българска социалистическа партия. Не чакам да ги видя в Народното събрание. „ Левицата “ също няма сили да прескочи бариерата. В дясното пространство обединението, която се пробва да изплува в политическото пространство, е „ Синя България “.
Особеното при нея е, че желае да съчетае десните послания с рецензия към досегашното ръководство, като се пробва да внуши, че същинската десница са те. И за тях времето е проблем.
За изброените партии тези избори по-скоро са инвестиция и поръчка за идващия избор. В момента пробват силите си, изследват електората си и се стремят да изградят политическа физиономия. Те обаче ще би трябвало да покажат кое ги отличава от дясното, което е в Народното събрание “, акцентира проф. Тодор Галунов.
Политологът припомня, че една нова партия, с цел да влезе внезапно в политиката, би трябвало да има доста харизматични водачи, доста атрактивни послания или пък да се случи внезапен срив на досегашните субекти и по този начин нейното политическо време да настъпи ненадейно.
„ В момента виждаме неодобрение на гласоподавателите към ръководството и към парламентарната съпротива, само че тези партии резервират своите електорати на равнище „ твърди ядра “, споделя проф. Галунов.
ОТНОСНО ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ, ПОЛИТОЛОГЪТ ПРЕДРИЧА, ЧЕ ДО УРНИТЕ ЩЕ ОТИДАТ ЕДВА 1/3 ОТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ.
Но с 33-35% поддръжка се основава парламент, който е непредставителен и който ще бъде подложен на офанзиви от позиция на неговата легитимност.
„ Това, което настояват някои политици, е прекомерно пресилено, изключително че ще влезем в изборна серпантина и че ще сменим пет служебни кабинета. Мисля, че ще се откри някакъв вид и ще се направи нова политическа сглобка . Ако това не стане, ще се разиграе добре познатата скица за основаване на краткотраен експертен непартиен кабинет. Имаме да решаваме доста значими въпроси като влизането в Шенген и по суша, Еврозоната и други и имам вяра, че ще се събере поддръжка за основаване на кабинет, само че няма да е политически съществено, в случай че влезем незабавно от едни избори в други. Новият парламент обаче ще бъде нападнат още при самото му основаване по най-очевидната причина и тя е ниската изборна интензивност, която се чака.
Това омерзение на гласоподавателя няма по какъв начин да не се отрази. И аз персонално се удивлявам от този феномен – гласоподавателят е отчаян и той не желае да гласоподава, а в демократичното общество единственият естествен вид за политическа смяна е гласуването. Реално обаче се получава абсурд – тези, които най-вече недоволстват, те не желаят да гласоподават и оказват помощ да остане същото политическо положение и с това поддържат тези, от които са недоволни. Учудвам се и на това по какъв начин е допустимо човек да отиде до изборната урна, с цел да пусне бюлетина „ Не поддържам никого “…Това е сериозен проблем на българската народна власт, разяснява проф. Галунов.
„ В България няма ясна политическа традиция да се образуват огромни обединения преди изборите и те да останат такива и след вота, като се покаже на гласоподавателя, че той би трябвало да поддържа това обединяване, което, в случай че завоюва, ще ръководи, а в случай че не успее, ще е мощна и градивна съпротива. У нас първо се вършат изборите, в които вземат участие дребни обединения, и по-късно се изправяме пред тежък проблем.
Стига се до такава степен, че всяка партия, която е изтъквала негативните страни на своите съперници, стартира да търси контакт с тях, като не помни някак това, което е говорено, и направи коалиция.
Българският политически хайлайф няма настройката, че в Народното събрание, в който, като се появят да вземем за пример шест партии, съдружната просвета изисква да се намерят допирните точки сред 2 – 3 и повече обединения и да се структурира кабинет. Свидетели ставаме обаче на едно непрекъснато неодобрение, че и този парламент би бил неустойчив.
Това значи, че няма партия, която да откри монопол върху Народното събрание, тъй като българският народ е поискал в Народното събрание да има няколко партии.
Следователно културата на другарство изисква да се търси държавническото, общото сред тези партии и да се сътвори държавно управление, което да дава отговор на желанията на хората, които са основали този парламент толкоз цветен.
И като прибавим, че всичко това се съчетава с съмнение към изборния развой, стигаме до огромния негативизъм в родната политика. Умението да направиш коалиция, се оказа изкуството, което нашите политици не владеят “, безапелационен е проф. Тодор Галунов.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ