Силата на обредния хляб
Никой не е по-голям от хляба!
Имайки поради тази остаряла българска сентенция, на празници българката е приготвяла богата софра и най-важното място е отделяла постоянно на хляба.
Обредния самун съпътства бита на българина от хиляди години. Той е съществена храна за българите.
Приготвянето на този тип самун е едно свещенодействие, което в днешно време е на път да се загуби..
През вековете българката е замесвала самун за разнообразни обреди - за раждане и гибел, за положително и неприятно, за празник...
Обреден самун се подготвя за Гергьовден, Трифон Зарезан, Бъдни вечер, Коледа, Нова година и други.
Обредния самун съпътства всеки празник и събитие в живота на българина. Той крие огромна символика.
При замесването на обредните хлябове се е влагало доста предпочитание и пожелания за здраве и добър живот.
Този тип самун се разграничава от хляба, който участва всеки ден на трапезата. Той се разграничава по формата, метода на подготвяне и украсата.
Месенето и украсяването на обредния самун не може да се прави от всяка жена.
Най-честата форма на обредния самун е кръглата.
В предишното обредните хлябове са се замесвали с мая. Използването на прясно приготвена мая символизира вярата за положителни и светли дни и новото начало.
Обредния самун без мая реализира връзката сред двата свята. За приготвянето им се е употребило особено отделено брашно от пшеница, мълчана вода и мая.
При замесването на ритуален самун се пеят обредни песни. Жените, които са месели хляба, са се обличали празнично.
В другите региони на България има разнообразни ритуали за приготвянето на този заветен самун.
Също по този начин обредния самун се назовава за здраве, помилван, благополучие и други.
Снимка: Ваня Георгиева Върху хляба от тесто се вършат разнообразни орнаменти, шарки и фигури според от мотива. Фигурите, които се вършат върху обредния самун, най- постоянно са грозде, кръст, овце, кози, къща, слънце, лодка, риба, индивида фигура, птици и други. Нито една шарка или фигура върху обредния самун не е инцидентна. Те крият дълбока символика.
След като е изпечен обредния самун, се прекадява с тамян.
Със замесването на обредния самун се е целяло реализиране на здраве, както за хората, по този начин и за добитъка, увеличение на фамилията, преследване на заболявания и зли сили, изобилие.
Ритуали има освен при замесването на хляба, само че и по-късно. Готовия самун се повдига нависоко. Това се прави, с цел да порастват нависоко житата. След разчупването на обредния самун първото парче се отделя за Богородица или за духа на къщата.
В националните вярвания хлябът е жив и с него не трябва да се играе.
Също по този начин самун не се поставя с кората надолу, не се хвърля, трохи не се хвърлят върху му и не се стъпва.
Хлябът в предишното е бил на огромен респект и почитание. Той е бил заветен за българина.
