Сепаратизъм и мултикултурализъм на Балканите
Нестабилната геополитическа обстановка на Балканския полуостров може да се дължи на другите въздействия, които го заобикалят и без подозрение изцяло го управляват и оформят. С разпадането на Югославия и следвоенния временен интервал в Сърбия се разви неразбираема политическа обстановка без съответна посока за развиване. След гибелта на Тито, който се застъпваше за повишение на груповото схващане за приемливост и единение на всички нации на Югославия, етническите напрежения още веднъж се изляха на повърхността на балканската земя.
Нарастващата вътрешна непоносимост, подбуждането към ксенофобия, пропагандата на шовинизъм и най-после подклаждането на ненавист сред братските нации се ускориха по време на ръководството на Слободан Милошевич, Алия Изетбегович и Франьо Туджман. Югославия се разпадна от вътрешната страна, само че под въздействието на външни фактори, които благоприятстваха сходно развиване на обстановката.
С разпадането на качествена и проведена мултикултурна система на ръководство бяха основани самостоятелните страни Сърбия, Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения и Северна Македония. Всяка от тях завоюва лична самостоятелност, само че също и спомагателни етнически напрежения, които не престават и през днешния ден.,
Изкуствена непоносимост
Както към този момент споменахме, Балканският район е прочут със своята дълга история и извънредно комплициран темперамент на връзките. Като се фокусираме извънредно върху Сърбия, ще заявим, че тази страна е една от най-етнически разнообразните на Балканите. Според преброяването от 2022 година в Сърбия живеят и следните национални малцинства: буневци, българи, власи, горани, македонци, мюсюлмани, немци, румънци, рутени, руснаци, украинци, черногорци, албанци, хървати...
От тези, които избират да заявяват своята народност, 27 000 се самоопределят като югославяни. Най-голямото национално малцинство в Сърбия са унгарците - 184 000, следвани от бошняците - малко над 153 000 и ромите - 132 000. Това етническо многообразие носи и огромно задължение - от непрекъснати конфликти в медиите до открити спорове, какъвто е казусът с актуалните събития в Косово.
Изглежда, че нетърпимостта сред народите се култивира изкуствено в разнообразни политически среди. Наративът на омразата е основан от тези, чиято цел беше да унищожат Югославия, и той продължава и до през днешния ден, а взаимните спорове, за жалост, се появяват все по-често.
Именно разногласието за статута на Косово провокира несъгласия освен на национално, само че от ден на ден и на интернационално равнище. От друга страна, геополитическата позиция на сръбския народ се отразява и в позицията на Република Сръбска – образувание в границите на Босна и Херцеговина. Въпреки че Република Сръбска е най-вече сръбска, тя също е непрекъснат обект на спор, защото в Босна и Херцеговина има опасения за евентуалното разпокъсване на страната.
Европейският съюз и Америка безспорно играят значима роля в разпалването на спорове на Балканите. Сръбският член на президиума на БиХ Милорад Додик се управлява от политика на обещаващо бъдеще, когато, съгласно него, след 30 години Република Сръбска ще стане самостоятелна страна, която ще бъде по-развита, обединена със Сърбия в избрана държавна форма.
Майката на мултикултурализма
От друга страна, във Войводина, която е самостоятелна област в Северна Сърбия, има придвижвания и ползи, които са за по-голяма автономност, само че не и за цялостен фракционизъм. А точно желанието за автономност, която да бъде върната на Войводина, е подбудено от въздействието на разнообразни исторически, политически, културни и стопански фактори.
Войводина е част от Кралство Сърбия от 1918 година, което е решено от Народното събрание, а на 25 ноември същата година в Нови Сад е оповестено присъединението на Войводина, т.е. Банат, Бачка и Бараня, към Кралство Сърбия. Преди ден същото решение се взема и от Народното събрание на Срем в град Рума. Когато се причислява към Югославия, Войводина е част от Сърбия.
Спорът се основава на това какъв би трябвало да бъде статутът на Войводина, какво е отношението на централното държавно управление на Сърбия към северния район и какво е действителното отношение на самите жители към автономията на Войводина. Според някои придвижвания, които поддържат горната концепция, от значително значение е да се възвърне способността на жителите да ръководят публичните богатства в района на Войводина. Както беше в допълнение обяснено от представителите на Движението на прогресивната Войводина и Движението на свободните жители, автономията е концепцията за ръководство на личния живот, което постоянно е било за Войводина пътят на мира и свободата за реализиране на икономическо развиване и благосъстояние, само че действително съществува единствено на хартия.
„ Някога най-развитият район на Югоизточна Европа, Войводина през днешния ден е в състояние, напомнящо ситуацията на вътрешен колониализъм. Тя е лишена от главните си политически и стопански права и ориста ѝ значително се взема решение от тези, които даже не живеят в нея “, се споделя в първия параграф от манифеста за статута на Войводина, който беше оповестен от гореспоменатите партии през февруари тази година.
В разнообразни исторически интервали северната област на Сърбия става все по-богата етнически и даже през днешния ден има разнообразно население, което с изключение на сърби включва още хървати, унгарци, словаци и други. Чрез многочислени управнически катаклизми мултикултурализмът на Войводина повлия на все по-честите претенции за повече автономност.
Най-активните политически придвижвания, които се застъпват за по-голяма автономност на провинцията, са „ Съюзът на унгарците от Войводина “ с президент Ищван Пастор (той е и президент на администрацията на Войводина) и „ Лигата на социалдемократите на Войводина “ с Боян Костреш на главата. Това, което сплотява тези партии, е представителството на ползите на унгарското национално малцинство, както и концепцията за опазване на културните и езикови права. Важно е да се означи, че Войводина се счита за един от стопански най-проспериращите райони в Сърбия, защото има развъртян селскостопански бранш.
Не е изненадващо, че по времето на Югославия Войводина се смяташе за стопански най-развита. Някои последователи на действителната автономност на Войводина считат, че с икономическия капацитет на този район се злоупотребява и че локалното население не бере плодовете на своя труд в степента, в която би трябвало да е в сходство със закона и най-високите морални правила.
Сравнявайки данните от преброяването от 2011 година и миналогодишното броене, се откри, че през днешния ден в Сърбия живеят към 70 000 унгарци по-малко. Тъй като това е най-голямото национално малцинство, най-вече живеещо във Войводина, има ясна наклонност за овакантяване в търсене на по-добър живот в Европа. Младите хора от маджарски генезис на възраст сред 19 и 29 години напущат страната след довеждане докрай на образованието си в Сърбия, най-често по стопански аргументи.
Разнообразието на популацията на Войводина и произлизащото от това богато мултикултурно завещание способстват доста за чувството за обособена районна еднаквост. Стремежите за автономност в тази провинция значително се основават на запазването на културните и езиковите права, изключително на етническите малцинства. Когато през 2009 година Конституционният съд постанови премахването на специфичния статут на Войводина, жителите излязоха на улицата. Тук е значимо да се означи, че множеството от придвижванията във Войводина обърнаха огромно внимание на реализирането на по-голяма автономност на региона и запазването на мултикултурна среда, само че не и на цялостния фракционизъм. Мнозинството от жителите на този район на Сърбия не поддържа цялостната самостоятелност, а съществуващият по-рано стопански статус и децентрализация.
Регионалните политически партии имат посланичество в националните институции, което им разрешава да пазят ползите на своите гласоподаватели в границите на централното държавно управление на Сърбия.
Повтаря ли се историята?
В Югославия хората живееха в естетика, хората се ръководеха от концепцията за опазване на братството и единството. Всички разлики бяха уважавани и диалектите бяха от особена полезност. Официалният език беше сърбохърватски и всички се разбираха освен на лексикално равнище. Днес в Сърбия няма нито един човек, който да има родственик или непосредствен другар от някоя от прилежащите страни.
Особено забавен е образецът със смесените бракове във Войводина. И през днешния ден културата и традициите на националните малцинства се поддържат, което е изключително видимо в дребните градове и села, където хората са склонни да бъдат по-близки.
Когато националистите емигрират в други страни след Втората международна война, не им е разрешено да се върнат. Мнозина напуснаха Социалистическа федеративна република Югославия и отпътуваха за западноевропейските страни, а някои даже за други континенти като Америка и Австралия.
Логичният извод е, че тези хора и техните предшественици със съдействието на външен фактор са оказали доста въздействие върху разрушаването на братството и единството, които са укрепени с цената на жертви и жестока битка в Югославия. Същото важи и през днешния ден, в случай че има фракционизъм във Войводина, значи той е пристигнал извън, натрапен за заличаване на мултикултурен район, където хората не се карат между тях и се пробват да живеят дружно.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Нарастващата вътрешна непоносимост, подбуждането към ксенофобия, пропагандата на шовинизъм и най-после подклаждането на ненавист сред братските нации се ускориха по време на ръководството на Слободан Милошевич, Алия Изетбегович и Франьо Туджман. Югославия се разпадна от вътрешната страна, само че под въздействието на външни фактори, които благоприятстваха сходно развиване на обстановката.
С разпадането на качествена и проведена мултикултурна система на ръководство бяха основани самостоятелните страни Сърбия, Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения и Северна Македония. Всяка от тях завоюва лична самостоятелност, само че също и спомагателни етнически напрежения, които не престават и през днешния ден.,
Изкуствена непоносимост
Както към този момент споменахме, Балканският район е прочут със своята дълга история и извънредно комплициран темперамент на връзките. Като се фокусираме извънредно върху Сърбия, ще заявим, че тази страна е една от най-етнически разнообразните на Балканите. Според преброяването от 2022 година в Сърбия живеят и следните национални малцинства: буневци, българи, власи, горани, македонци, мюсюлмани, немци, румънци, рутени, руснаци, украинци, черногорци, албанци, хървати...
От тези, които избират да заявяват своята народност, 27 000 се самоопределят като югославяни. Най-голямото национално малцинство в Сърбия са унгарците - 184 000, следвани от бошняците - малко над 153 000 и ромите - 132 000. Това етническо многообразие носи и огромно задължение - от непрекъснати конфликти в медиите до открити спорове, какъвто е казусът с актуалните събития в Косово.
Изглежда, че нетърпимостта сред народите се култивира изкуствено в разнообразни политически среди. Наративът на омразата е основан от тези, чиято цел беше да унищожат Югославия, и той продължава и до през днешния ден, а взаимните спорове, за жалост, се появяват все по-често.
Именно разногласието за статута на Косово провокира несъгласия освен на национално, само че от ден на ден и на интернационално равнище. От друга страна, геополитическата позиция на сръбския народ се отразява и в позицията на Република Сръбска – образувание в границите на Босна и Херцеговина. Въпреки че Република Сръбска е най-вече сръбска, тя също е непрекъснат обект на спор, защото в Босна и Херцеговина има опасения за евентуалното разпокъсване на страната.
Европейският съюз и Америка безспорно играят значима роля в разпалването на спорове на Балканите. Сръбският член на президиума на БиХ Милорад Додик се управлява от политика на обещаващо бъдеще, когато, съгласно него, след 30 години Република Сръбска ще стане самостоятелна страна, която ще бъде по-развита, обединена със Сърбия в избрана държавна форма.
Майката на мултикултурализма
От друга страна, във Войводина, която е самостоятелна област в Северна Сърбия, има придвижвания и ползи, които са за по-голяма автономност, само че не и за цялостен фракционизъм. А точно желанието за автономност, която да бъде върната на Войводина, е подбудено от въздействието на разнообразни исторически, политически, културни и стопански фактори.
Войводина е част от Кралство Сърбия от 1918 година, което е решено от Народното събрание, а на 25 ноември същата година в Нови Сад е оповестено присъединението на Войводина, т.е. Банат, Бачка и Бараня, към Кралство Сърбия. Преди ден същото решение се взема и от Народното събрание на Срем в град Рума. Когато се причислява към Югославия, Войводина е част от Сърбия.
Спорът се основава на това какъв би трябвало да бъде статутът на Войводина, какво е отношението на централното държавно управление на Сърбия към северния район и какво е действителното отношение на самите жители към автономията на Войводина. Според някои придвижвания, които поддържат горната концепция, от значително значение е да се възвърне способността на жителите да ръководят публичните богатства в района на Войводина. Както беше в допълнение обяснено от представителите на Движението на прогресивната Войводина и Движението на свободните жители, автономията е концепцията за ръководство на личния живот, което постоянно е било за Войводина пътят на мира и свободата за реализиране на икономическо развиване и благосъстояние, само че действително съществува единствено на хартия.
„ Някога най-развитият район на Югоизточна Европа, Войводина през днешния ден е в състояние, напомнящо ситуацията на вътрешен колониализъм. Тя е лишена от главните си политически и стопански права и ориста ѝ значително се взема решение от тези, които даже не живеят в нея “, се споделя в първия параграф от манифеста за статута на Войводина, който беше оповестен от гореспоменатите партии през февруари тази година.
В разнообразни исторически интервали северната област на Сърбия става все по-богата етнически и даже през днешния ден има разнообразно население, което с изключение на сърби включва още хървати, унгарци, словаци и други. Чрез многочислени управнически катаклизми мултикултурализмът на Войводина повлия на все по-честите претенции за повече автономност.
Най-активните политически придвижвания, които се застъпват за по-голяма автономност на провинцията, са „ Съюзът на унгарците от Войводина “ с президент Ищван Пастор (той е и президент на администрацията на Войводина) и „ Лигата на социалдемократите на Войводина “ с Боян Костреш на главата. Това, което сплотява тези партии, е представителството на ползите на унгарското национално малцинство, както и концепцията за опазване на културните и езикови права. Важно е да се означи, че Войводина се счита за един от стопански най-проспериращите райони в Сърбия, защото има развъртян селскостопански бранш.
Не е изненадващо, че по времето на Югославия Войводина се смяташе за стопански най-развита. Някои последователи на действителната автономност на Войводина считат, че с икономическия капацитет на този район се злоупотребява и че локалното население не бере плодовете на своя труд в степента, в която би трябвало да е в сходство със закона и най-високите морални правила.
Сравнявайки данните от преброяването от 2011 година и миналогодишното броене, се откри, че през днешния ден в Сърбия живеят към 70 000 унгарци по-малко. Тъй като това е най-голямото национално малцинство, най-вече живеещо във Войводина, има ясна наклонност за овакантяване в търсене на по-добър живот в Европа. Младите хора от маджарски генезис на възраст сред 19 и 29 години напущат страната след довеждане докрай на образованието си в Сърбия, най-често по стопански аргументи.
Разнообразието на популацията на Войводина и произлизащото от това богато мултикултурно завещание способстват доста за чувството за обособена районна еднаквост. Стремежите за автономност в тази провинция значително се основават на запазването на културните и езиковите права, изключително на етническите малцинства. Когато през 2009 година Конституционният съд постанови премахването на специфичния статут на Войводина, жителите излязоха на улицата. Тук е значимо да се означи, че множеството от придвижванията във Войводина обърнаха огромно внимание на реализирането на по-голяма автономност на региона и запазването на мултикултурна среда, само че не и на цялостния фракционизъм. Мнозинството от жителите на този район на Сърбия не поддържа цялостната самостоятелност, а съществуващият по-рано стопански статус и децентрализация.
Регионалните политически партии имат посланичество в националните институции, което им разрешава да пазят ползите на своите гласоподаватели в границите на централното държавно управление на Сърбия.
Повтаря ли се историята?
В Югославия хората живееха в естетика, хората се ръководеха от концепцията за опазване на братството и единството. Всички разлики бяха уважавани и диалектите бяха от особена полезност. Официалният език беше сърбохърватски и всички се разбираха освен на лексикално равнище. Днес в Сърбия няма нито един човек, който да има родственик или непосредствен другар от някоя от прилежащите страни.
Особено забавен е образецът със смесените бракове във Войводина. И през днешния ден културата и традициите на националните малцинства се поддържат, което е изключително видимо в дребните градове и села, където хората са склонни да бъдат по-близки.
Когато националистите емигрират в други страни след Втората международна война, не им е разрешено да се върнат. Мнозина напуснаха Социалистическа федеративна република Югославия и отпътуваха за западноевропейските страни, а някои даже за други континенти като Америка и Австралия.
Логичният извод е, че тези хора и техните предшественици със съдействието на външен фактор са оказали доста въздействие върху разрушаването на братството и единството, които са укрепени с цената на жертви и жестока битка в Югославия. Същото важи и през днешния ден, в случай че има фракционизъм във Войводина, значи той е пристигнал извън, натрапен за заличаване на мултикултурен район, където хората не се карат между тях и се пробват да живеят дружно.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ