Всеки се спасява поединично в европейската енергийна криза
Неприятен привкус остана след срещите на евролидерите и енергийните министри от общността, от които се очакваше да решат дали да има общо европейско решение против енергийната рецесия на Стария континент. Без заобикалки може да се каже, че резултатът от нея бе пагубен.
Разногласията сред страните от Европейски Съюз единствено се задълбочиха, а най-после Европейската комисия просто развя бялото знаме пред рекордно високите цени на електрическата енергия и природния газ. И на процедура сподели: Всеки да се избавя самичък. Затова не е и изненада, че някои по-далновидни страни, които овреме предусетиха задаващото се крушение, към този момент излязоха със незабавни ограничения, с цел да подкрепят своите жители и компании.
На 26 октомври еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон съобщи , че страните от Европейски Съюз ще би трябвало да преценяват сами с какви ограничения ще противодействат на високите цени на енергоносителите. Симсон опита да завоалира разделянето в Европейски Съюз с присъщите за Брюксел витиевати пояснения. Например, че ситуацията в обособените страни е друго - от позиция на състава на така наречен енергиен микс, на данъчните ставки, на икономическата мощ на обществата. И това налагало всяко държавно управление да преценя ограниченията независимо. С което даде да се разбере, че когато става дума за рецесията с цените на енергията Европейският съюз не е съюз.
Преди срещата на енергийните министри от Европейски Съюз към този момент се бяха оформили
две съществени лобита ,
които защитаваха диаметрално разнообразни позиции.
От едната страна застанаха Испания, Франция, Чехия и Гърция, които упорстваха за дълготраен европейски проект за намаляване на съмненията в цените на силата.
Срещу тях се позиционираха девет страни отпред с Германия, които заявиха, че няма да поддържат промените на европейския пазар на електрическа енергия. Предвид това, че Германия е най-голямата стопанска система и най-големия пазар за електрическа енергия в Европа не е изненадващо, че нейната коалиция съумя да надделее.
Къде бе България в този спор, даже не смеем да питаме, тъй като нейната позиция очевидно въобще не е била чута.
Кой какви ограничения е взел
Преди дни Франция разшири пакета от мерки против високите цени на силата и покачващата се инфлация. Първоначално Париж разгласи, че замразява цените на тока и природния газ. Те ще останат на сегашните си равнища до края на 2022 година. След това премиерът Жан Кастекс заяви, че всеки френски жител с ниски и междинни приходи ще получи държавна субсидия в размер на 100 евро, с цел да посрещне по-високите цени. С такива " инфлационни чекове " ще се снабдят 36 милиона жители.
Сходни са и ограниченията в Испания. Още преди месец Мадрид замрази цените на природния газ и даде обещание 90 евро на всеки жител с ниски приходи. Страната има намерение да се откаже от облагата на държавните сдружения за комунални услуги, която е в размер 2.6 милиарда евро. Тези средства ще бъдат реинвестирани в възстановяване на мрежите.
Правителството в Атина беше едно от първите в Европа, което вкара незабавни ограничения за отбрана на семействата, изключително тези, които са изложени на риск от енергийна беднотия. Наскоро бюджетът на антикризисната стратегия в Гърция бе подсилен до 500 млн. евро. Субсидиите, които получават гръцките семейства и бизнеса в южната ни съседката, се изплащат като отстъпки в сметките им за сила. Домакинствата със междинен приход имат право на дотация от 60 евро на месец, а по-бедните на 24 евро. Субсидиите са изчислени на база месечно ползване на сила. Отделно, следеният от държавното управление снабдител на газ DEPA вкарва 15% отстъпка за семействата и увери, че ще предоставя горивото на понижени цени и за бизнеса.
Чехия взе решение да премахне данъка добавена стойност при продажбите на сила. Засега мярката важи за ноември и декември, но Прага към този момент изиска позволение от Европейската комисия да резервира нулевата ставка и през цялата 2022 година. Решението има за цел да спре възходящите цени на силата, откакто чешкият колос за комунални услуги ЧЕЗ предвижда цените на електрическата енергия да се покачат с 30%, а цените на газа да се покачат със 70% през януари 2022 година по отношение на сегашните равнища. Очаква се облекчението да коства на чешката хазна към 78.5 милиона евро на месец.
България е в очакване на работещ парламент
Под натиска на работодателските организации и синдикатите служебното държавно управление у нас утвърди скица за обезщетения за бизнеса. Преди седмица министър председателят Стефан Янев разгласи, че от нея ще могат да се възползват 630 000 небитови клиенти, които ще получат отплата от 110 лева на мегаватчас. Бюджетът на програмата е 450 милиона лв., като обезщетенията ще се изплащат до края на 2021 г, посочи министър-председателят.
Тези средства ще бъдат преведени безплатно към държавния бюджет от АЕЦ " Козлодуй ". Впоследствие страната ще се откаже непринудено от приемане на дял от облагата на енергийното сдружение. Помощта ще се отпуска автоматизирано въз основа на подписан контракт сред Министерството на енергетиката и търговците на електрическа сила. Подпомагането ще стартира със задна дата - от 1 октомври и ще продължи до 30 ноември, като обезщетенията ще се изплащат до края на 2021 година. Изплащането може да стартира незабавно и не се постанова актуализация на бюджета. Първите обезщетения се чакат със следващите фактури за електрическа сила, които са от 1 до 15 число на месец ноември.
Механизъм за подкрепяне на семействата към този момент не е разгласен. Вероятно държавното управление изчаква конституирането на 47-я парламент. Освен това ограниченията в поддръжка на гражданите може би ще би трябвало да изчакат и приемането на Бюджет 2022. Натрапва се чувството, че и в този случай, както бе и при първата вълна на Ковид-пандемията, ръководещите оставят популацията и бизнеса да се оправят сами. Не се взема поука от опита на европейските ни сътрудници, които даже не дочакаха общо решение на Европейски Съюз, само че взеха първите бързи ограничения против новата спешна вълна.
Разногласията сред страните от Европейски Съюз единствено се задълбочиха, а най-после Европейската комисия просто развя бялото знаме пред рекордно високите цени на електрическата енергия и природния газ. И на процедура сподели: Всеки да се избавя самичък. Затова не е и изненада, че някои по-далновидни страни, които овреме предусетиха задаващото се крушение, към този момент излязоха със незабавни ограничения, с цел да подкрепят своите жители и компании.
На 26 октомври еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон съобщи , че страните от Европейски Съюз ще би трябвало да преценяват сами с какви ограничения ще противодействат на високите цени на енергоносителите. Симсон опита да завоалира разделянето в Европейски Съюз с присъщите за Брюксел витиевати пояснения. Например, че ситуацията в обособените страни е друго - от позиция на състава на така наречен енергиен микс, на данъчните ставки, на икономическата мощ на обществата. И това налагало всяко държавно управление да преценя ограниченията независимо. С което даде да се разбере, че когато става дума за рецесията с цените на енергията Европейският съюз не е съюз.
Преди срещата на енергийните министри от Европейски Съюз към този момент се бяха оформили
две съществени лобита ,
които защитаваха диаметрално разнообразни позиции.
От едната страна застанаха Испания, Франция, Чехия и Гърция, които упорстваха за дълготраен европейски проект за намаляване на съмненията в цените на силата.
Срещу тях се позиционираха девет страни отпред с Германия, които заявиха, че няма да поддържат промените на европейския пазар на електрическа енергия. Предвид това, че Германия е най-голямата стопанска система и най-големия пазар за електрическа енергия в Европа не е изненадващо, че нейната коалиция съумя да надделее.
Къде бе България в този спор, даже не смеем да питаме, тъй като нейната позиция очевидно въобще не е била чута.
Кой какви ограничения е взел
Преди дни Франция разшири пакета от мерки против високите цени на силата и покачващата се инфлация. Първоначално Париж разгласи, че замразява цените на тока и природния газ. Те ще останат на сегашните си равнища до края на 2022 година. След това премиерът Жан Кастекс заяви, че всеки френски жител с ниски и междинни приходи ще получи държавна субсидия в размер на 100 евро, с цел да посрещне по-високите цени. С такива " инфлационни чекове " ще се снабдят 36 милиона жители.
Сходни са и ограниченията в Испания. Още преди месец Мадрид замрази цените на природния газ и даде обещание 90 евро на всеки жител с ниски приходи. Страната има намерение да се откаже от облагата на държавните сдружения за комунални услуги, която е в размер 2.6 милиарда евро. Тези средства ще бъдат реинвестирани в възстановяване на мрежите.
Правителството в Атина беше едно от първите в Европа, което вкара незабавни ограничения за отбрана на семействата, изключително тези, които са изложени на риск от енергийна беднотия. Наскоро бюджетът на антикризисната стратегия в Гърция бе подсилен до 500 млн. евро. Субсидиите, които получават гръцките семейства и бизнеса в южната ни съседката, се изплащат като отстъпки в сметките им за сила. Домакинствата със междинен приход имат право на дотация от 60 евро на месец, а по-бедните на 24 евро. Субсидиите са изчислени на база месечно ползване на сила. Отделно, следеният от държавното управление снабдител на газ DEPA вкарва 15% отстъпка за семействата и увери, че ще предоставя горивото на понижени цени и за бизнеса.
Чехия взе решение да премахне данъка добавена стойност при продажбите на сила. Засега мярката важи за ноември и декември, но Прага към този момент изиска позволение от Европейската комисия да резервира нулевата ставка и през цялата 2022 година. Решението има за цел да спре възходящите цени на силата, откакто чешкият колос за комунални услуги ЧЕЗ предвижда цените на електрическата енергия да се покачат с 30%, а цените на газа да се покачат със 70% през януари 2022 година по отношение на сегашните равнища. Очаква се облекчението да коства на чешката хазна към 78.5 милиона евро на месец.
България е в очакване на работещ парламент
Под натиска на работодателските организации и синдикатите служебното държавно управление у нас утвърди скица за обезщетения за бизнеса. Преди седмица министър председателят Стефан Янев разгласи, че от нея ще могат да се възползват 630 000 небитови клиенти, които ще получат отплата от 110 лева на мегаватчас. Бюджетът на програмата е 450 милиона лв., като обезщетенията ще се изплащат до края на 2021 г, посочи министър-председателят.
Тези средства ще бъдат преведени безплатно към държавния бюджет от АЕЦ " Козлодуй ". Впоследствие страната ще се откаже непринудено от приемане на дял от облагата на енергийното сдружение. Помощта ще се отпуска автоматизирано въз основа на подписан контракт сред Министерството на енергетиката и търговците на електрическа сила. Подпомагането ще стартира със задна дата - от 1 октомври и ще продължи до 30 ноември, като обезщетенията ще се изплащат до края на 2021 година. Изплащането може да стартира незабавно и не се постанова актуализация на бюджета. Първите обезщетения се чакат със следващите фактури за електрическа сила, които са от 1 до 15 число на месец ноември.
Механизъм за подкрепяне на семействата към този момент не е разгласен. Вероятно държавното управление изчаква конституирането на 47-я парламент. Освен това ограниченията в поддръжка на гражданите може би ще би трябвало да изчакат и приемането на Бюджет 2022. Натрапва се чувството, че и в този случай, както бе и при първата вълна на Ковид-пандемията, ръководещите оставят популацията и бизнеса да се оправят сами. Не се взема поука от опита на европейските ни сътрудници, които даже не дочакаха общо решение на Европейски Съюз, само че взеха първите бързи ограничения против новата спешна вълна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ