Общините - пред знака Път без изход
Неизплатената към момента част от дълга на 266 български общини в края на първото тримесечие е 1 236 839 623 лв.. Както отбелязва Министерството на финансите, в допълнение с поетите общински гаранции за погашение общата сума нараства на 1.253 милиарда лева, от които 576.5 млн. са вътрешни отговорности (46.5 %) и 662.5 млн. лева - външен дълг. Столичната община е водач с половината от него (50.5%).
Тази информация на финансовото ведомство, която излезе преди дни, слага сериозен проблем. Най-развитата част на страната - София, която образува 40% от брутния вътрешен артикул и употребява най-големия размер на европейското безплатно финансиране (само цената на строящата се нова линия на метрото е над 600 млн.), се оказва и максимален дебитор.
Има две пояснения. Първото е известно - нерационалното консумиране на средствата и прекалено повишените стойности на публичните поръчки. Второто е в налозите. Но в столицата събираемостта е измежду най-високите в България. Тогава?
Ясно се вижда, че тази обстановка е плод и на други фактори. Основният от тях е във
формалната самостоятелност на локалната власт
Колкото и мощно да е провъзгласена в конституцията и законите ни, тя си остава единствено на книга и не е подплатена с задоволително лично финансиране. Същият проблем се вижда и при другите общини. Например просрочените им отговорности, въпреки и спаднали по мярка, са 146 млн. лв.. Любопитен подробност е, че единствено 28 млн. от този дълг е в 32-те общини с проекти за финансово излекуване, а останалите просрочени 118 млн. са на локални органи на власт, определяни другояче като напълно здрави и без парични усложнения. Нещо повече, както твърди Министерството на финансите, броят на финансово затруднените общини всяка година понижава. В края на предходната те са били 13 против 32 през 2016-а. Причините за формалното възстановяване на ситуацията с финансите обаче са най-различни. Предимно предоговаряне и преразсрочване на задълженията, до момента в който намаляването на разноските е с малко значение. По-високата събираемост на налозите пък е на последното място в класацията за избавление на закъсалите. На първо място са безлихвените заеми, отпуснати от бюджета. С тях се покриват отговорностите, които имат тези общини, и по този начин ситуацията наподобява по-благоприлично.
Решението с изключение на икономическо е и политическо. Срокът на връщането на парите към бюджета е края на идната година. Но през есента на 2019-а са локалните избори. Според закона финансовият министър има право да отпусне в допълнение дотации на закъсалите структури, т.е. да им опрости отговорностите. И редица специалисти чакат да се случи точно това. Всеизвестно е, че редица кметства нито в този момент, нито в бъдеще ще имат опция да действат без разнообразни помощи, спомагателни дотации и директни парични инжекции от централния бюджет.
Какво прави усещане измежду упоменатите 13 финансово закъсали общини през 2017-а. Сред тях има такива като Симитли, Кочериново, Белоградчик и Стамболово, в които личните доходи са сред 17 и 18% от бюджетните им разноски. Но има и такива, в които този дял е над междинните за страната 40% - да речем, в Чепеларе той е сред 45 и 51 на 100 в другите полугодия на предходната година и първото тримесечие на тази.
Следователно повода не е единствено в ограничавания по принцип размер на приходите. Тя е и структурна. От 266 общини единствено 4.88% са водят с финансови усложнения. "Здравите " от своя страна имат 118 млн. лева неплатени отговорности, някои от които са със обилни просрочия във времето. Става дума за 141 градски и селски региони, или 57.1% от всичките. Срещу тази не розова картинка с общинските финанси
стоят 2.2 милиарда лева лични доходи
Сумата наподобява внушително, само че тя е единствено 40% от онази, на която кметствата разчитат, с цел да вържат двата края и нещичко да заделят за възстановяване на бита на хората и обкръжаващата ги среда. Останалите 60% се допълват с държавни дотации, които в никакъв случай не стигат. (Става дума за 3 264 075 100 лева прехвърляния от държавния бюджет, записани в закона му за тази година, и за още най-малко стотина милиона, отпускани извънредно). Само в 41 общини - 29.3%, личните доходи надвишават разноските им. Другите към този момент се избавят с рязане на поетите задължения (основно по публични поръчки) с 152 млн. лева и с ограничение на разноските първоначално с съвсем 50 млн. лв..
Тоест самостоятелната локална власт до гушата е подвластна от централната. Плахите стъпки от 2007-а, когато общинските препоръки получиха правото да дефинират локалните налози в авансово избрани граници, не бяха последвани от други. Реално районната власт в страната, въпреки и избирана от жителите, е артикул на държавната. Защото който заплаща, той поръчва и музиката.
Всъщност бюджетът е изправен пред
две други възможности - политическа и фискална
Политическата е да концентрира средствата при себе си и след това да разпределя милионите за послушните и своите си кметове и управляващи. С подобен метод се печелят избори, само че не печели развиването на страната. Фискалната опция е децентрализацията. В момента в общините приходите главно идват от локалните налози и такси, а не от бизнеса. Едно от предложенията, които съществено се разискват от финансовото министерство и се утвърждава от експертите, е най-малко една част от облагането на приходите на популацията да се заделя за локалната власт - примерно една пета. Само че надали това преразпределение ще реши проблемите? То ще се трансформира в следващата мимикрия на мощната ръка. Двайсет % от събрания налог не са в положение да извадят бедните общини и тези с висока безработица от затрудненото им положение. Облагодетелствани от сходна скица на преразпределение ще са само няколко града - столицата, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, където делът на тези доходи е релативно най-голям.
Големият абсурд е, че решаването на казуса се търси само посредством политически и фискално-бюджетни мероприятия, а не посредством лостовете на стопанската система. Едно проучване за икономическите центрове в България разкри
забавни трендове, които се подценяват
Данните демонстрираха, че на човек от популацията междинната продукция в икономическите центрове (26 на брой) е на стойност 29 000 лева в ядрото им и 26 000 лева изцяло за тях, като дистанцията се съкратява. Докато в периферията на тези центрове няма основна разлика по отношение на общото ниво за страната - респ. 12 000 и 11 000 лв.. Разликата се вижда и в заплащането и в приходите. Наред с това се оказва, че има общини край някои от огромните градове, които финансово са надалеч по-добре от самите тях. Например в Пловдив създадената продукция на глава от популацията е по-малко спрямо близките по-малки общини - Марица, гр. Раковски и гр. Стамболийски. Девня изпреварва близката Варна по този индикатор, както и община Сливо поле - Русе. Явлението е плод на огромни производства и вложения, които употребяват, от една страна, евтините терени, а от друга - близостта до огромния град за потребностите от работна ръка.
Нито Девня обаче, нито гр.Раковски, нито Сливо поле са кой знае какъв брой положително място за живеене. Големите вложители, получавайки преференциален статус от централната власт и освобождавани от разнообразни такси и възнаграждение на услуги, по този начин оставят регионите, в които се локализират, на "сухо ". Оставят ги на изсъхнало и с облагането на работещите и бизнеса, тъй като тези средства отиват в републиканския бюджет. Но даже и да остане една пета част от облагането на облагата на фирмите за общините, това не е решение. Защото заводът може да е в Сливо поле, а фирмената регистрация и седалището на компанията да са в София или Драгоман и надлежно данъците да се заплащат там.
Очевидно
същинското решение би трябвало да се търси
в други плоскости. Първата е в инфраструктурата. Магистралите са основни за дългите пътувания, само че елементарната пътна мрежа и железниците са в трагично положение, което не разрешава разширение на обсега, на границите на икономическите центрове и основава компликации и с работната ръка и с настаняването й.
Втората опция е общините да получат автономия при привличането на огромни вложения и да се съревновават за тях. А не както в този момент, страната мълчешком, само че задоволително настоятелно да поучава евентуалния вложител къде да разположи базата си или производството си. Разбира се, това обаче изисква комплекс от ограничения, които без действителна автономия не могат да се реализират.
Третият миг е преразпределянето на европейските средства. От 2648 лева приблизително на човек от популацията 1525 лева са за районно развиване. Само че измежду първенците е най-развитата в страната агломерация - столицата, с 2696 лв., а водачът е Габрово, като я води единствено с 6 лв. и 35 стотинки. Всички останали райони са доста под тези стойности. Третият в класацията - Врачанският край, е с хиляда лв. надолу - 1729.21, а шест области са под хиляда.
Това е същински абсурд. Защото концентрацията на парите от Брюксел води до обезлюдяването на територията. Финансовите инжекции могат и да вдъхнат краткотрайно мощ, само че не са в положение да излекуват заболяването - концентрация на паричните потоци в страната! Онова, което беше в социализма и от което, както се вижда, още не сме се отървали.
Григор Лилов
<!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if-->
Тази информация на финансовото ведомство, която излезе преди дни, слага сериозен проблем. Най-развитата част на страната - София, която образува 40% от брутния вътрешен артикул и употребява най-големия размер на европейското безплатно финансиране (само цената на строящата се нова линия на метрото е над 600 млн.), се оказва и максимален дебитор.
Има две пояснения. Първото е известно - нерационалното консумиране на средствата и прекалено повишените стойности на публичните поръчки. Второто е в налозите. Но в столицата събираемостта е измежду най-високите в България. Тогава?
Ясно се вижда, че тази обстановка е плод и на други фактори. Основният от тях е във
формалната самостоятелност на локалната власт
Колкото и мощно да е провъзгласена в конституцията и законите ни, тя си остава единствено на книга и не е подплатена с задоволително лично финансиране. Същият проблем се вижда и при другите общини. Например просрочените им отговорности, въпреки и спаднали по мярка, са 146 млн. лв.. Любопитен подробност е, че единствено 28 млн. от този дълг е в 32-те общини с проекти за финансово излекуване, а останалите просрочени 118 млн. са на локални органи на власт, определяни другояче като напълно здрави и без парични усложнения. Нещо повече, както твърди Министерството на финансите, броят на финансово затруднените общини всяка година понижава. В края на предходната те са били 13 против 32 през 2016-а. Причините за формалното възстановяване на ситуацията с финансите обаче са най-различни. Предимно предоговаряне и преразсрочване на задълженията, до момента в който намаляването на разноските е с малко значение. По-високата събираемост на налозите пък е на последното място в класацията за избавление на закъсалите. На първо място са безлихвените заеми, отпуснати от бюджета. С тях се покриват отговорностите, които имат тези общини, и по този начин ситуацията наподобява по-благоприлично.
Решението с изключение на икономическо е и политическо. Срокът на връщането на парите към бюджета е края на идната година. Но през есента на 2019-а са локалните избори. Според закона финансовият министър има право да отпусне в допълнение дотации на закъсалите структури, т.е. да им опрости отговорностите. И редица специалисти чакат да се случи точно това. Всеизвестно е, че редица кметства нито в този момент, нито в бъдеще ще имат опция да действат без разнообразни помощи, спомагателни дотации и директни парични инжекции от централния бюджет.
Какво прави усещане измежду упоменатите 13 финансово закъсали общини през 2017-а. Сред тях има такива като Симитли, Кочериново, Белоградчик и Стамболово, в които личните доходи са сред 17 и 18% от бюджетните им разноски. Но има и такива, в които този дял е над междинните за страната 40% - да речем, в Чепеларе той е сред 45 и 51 на 100 в другите полугодия на предходната година и първото тримесечие на тази.
Следователно повода не е единствено в ограничавания по принцип размер на приходите. Тя е и структурна. От 266 общини единствено 4.88% са водят с финансови усложнения. "Здравите " от своя страна имат 118 млн. лева неплатени отговорности, някои от които са със обилни просрочия във времето. Става дума за 141 градски и селски региони, или 57.1% от всичките. Срещу тази не розова картинка с общинските финанси
стоят 2.2 милиарда лева лични доходи
Сумата наподобява внушително, само че тя е единствено 40% от онази, на която кметствата разчитат, с цел да вържат двата края и нещичко да заделят за възстановяване на бита на хората и обкръжаващата ги среда. Останалите 60% се допълват с държавни дотации, които в никакъв случай не стигат. (Става дума за 3 264 075 100 лева прехвърляния от държавния бюджет, записани в закона му за тази година, и за още най-малко стотина милиона, отпускани извънредно). Само в 41 общини - 29.3%, личните доходи надвишават разноските им. Другите към този момент се избавят с рязане на поетите задължения (основно по публични поръчки) с 152 млн. лева и с ограничение на разноските първоначално с съвсем 50 млн. лв..
Тоест самостоятелната локална власт до гушата е подвластна от централната. Плахите стъпки от 2007-а, когато общинските препоръки получиха правото да дефинират локалните налози в авансово избрани граници, не бяха последвани от други. Реално районната власт в страната, въпреки и избирана от жителите, е артикул на държавната. Защото който заплаща, той поръчва и музиката.
Всъщност бюджетът е изправен пред
две други възможности - политическа и фискална
Политическата е да концентрира средствата при себе си и след това да разпределя милионите за послушните и своите си кметове и управляващи. С подобен метод се печелят избори, само че не печели развиването на страната. Фискалната опция е децентрализацията. В момента в общините приходите главно идват от локалните налози и такси, а не от бизнеса. Едно от предложенията, които съществено се разискват от финансовото министерство и се утвърждава от експертите, е най-малко една част от облагането на приходите на популацията да се заделя за локалната власт - примерно една пета. Само че надали това преразпределение ще реши проблемите? То ще се трансформира в следващата мимикрия на мощната ръка. Двайсет % от събрания налог не са в положение да извадят бедните общини и тези с висока безработица от затрудненото им положение. Облагодетелствани от сходна скица на преразпределение ще са само няколко града - столицата, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, където делът на тези доходи е релативно най-голям.
Големият абсурд е, че решаването на казуса се търси само посредством политически и фискално-бюджетни мероприятия, а не посредством лостовете на стопанската система. Едно проучване за икономическите центрове в България разкри
забавни трендове, които се подценяват
Данните демонстрираха, че на човек от популацията междинната продукция в икономическите центрове (26 на брой) е на стойност 29 000 лева в ядрото им и 26 000 лева изцяло за тях, като дистанцията се съкратява. Докато в периферията на тези центрове няма основна разлика по отношение на общото ниво за страната - респ. 12 000 и 11 000 лв.. Разликата се вижда и в заплащането и в приходите. Наред с това се оказва, че има общини край някои от огромните градове, които финансово са надалеч по-добре от самите тях. Например в Пловдив създадената продукция на глава от популацията е по-малко спрямо близките по-малки общини - Марица, гр. Раковски и гр. Стамболийски. Девня изпреварва близката Варна по този индикатор, както и община Сливо поле - Русе. Явлението е плод на огромни производства и вложения, които употребяват, от една страна, евтините терени, а от друга - близостта до огромния град за потребностите от работна ръка.
Нито Девня обаче, нито гр.Раковски, нито Сливо поле са кой знае какъв брой положително място за живеене. Големите вложители, получавайки преференциален статус от централната власт и освобождавани от разнообразни такси и възнаграждение на услуги, по този начин оставят регионите, в които се локализират, на "сухо ". Оставят ги на изсъхнало и с облагането на работещите и бизнеса, тъй като тези средства отиват в републиканския бюджет. Но даже и да остане една пета част от облагането на облагата на фирмите за общините, това не е решение. Защото заводът може да е в Сливо поле, а фирмената регистрация и седалището на компанията да са в София или Драгоман и надлежно данъците да се заплащат там.
Очевидно
същинското решение би трябвало да се търси
в други плоскости. Първата е в инфраструктурата. Магистралите са основни за дългите пътувания, само че елементарната пътна мрежа и железниците са в трагично положение, което не разрешава разширение на обсега, на границите на икономическите центрове и основава компликации и с работната ръка и с настаняването й.
Втората опция е общините да получат автономия при привличането на огромни вложения и да се съревновават за тях. А не както в този момент, страната мълчешком, само че задоволително настоятелно да поучава евентуалния вложител къде да разположи базата си или производството си. Разбира се, това обаче изисква комплекс от ограничения, които без действителна автономия не могат да се реализират.
Третият миг е преразпределянето на европейските средства. От 2648 лева приблизително на човек от популацията 1525 лева са за районно развиване. Само че измежду първенците е най-развитата в страната агломерация - столицата, с 2696 лв., а водачът е Габрово, като я води единствено с 6 лв. и 35 стотинки. Всички останали райони са доста под тези стойности. Третият в класацията - Врачанският край, е с хиляда лв. надолу - 1729.21, а шест области са под хиляда.
Това е същински абсурд. Защото концентрацията на парите от Брюксел води до обезлюдяването на територията. Финансовите инжекции могат и да вдъхнат краткотрайно мощ, само че не са в положение да излекуват заболяването - концентрация на паричните потоци в страната! Онова, което беше в социализма и от което, както се вижда, още не сме се отървали.
Григор Лилов
<!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ