През 2026 година се навършват 320 години от рождението на огромния американски държавник, академик, общественик и посланик Бенджамин Франклин, който е роден на 17 януари 1706 година в град Бостън. По този мотив Националната библиотека „ Св.св. Кирил и Методий “ провежда галерия, отдадена на Франклин и неговото въздействие върху Възраждането в България, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ На пръв взор Бенджамин Франклин няма нищо общо със страната ни, той даже не е посещавал българските земи, които през ХVІІІ век са част от Османската империя. Американският мъдрец има доста положителни контакти с Франция и Англия, само че това, което го прави известен у нас след гибелта му, са неговите книги “, съобщи създателят на изложбата доцент Християн Атанасов, основен архивист в отдел „ Ориенталски сбирки “ при Националната библиотека.
Бенджамин Франклин става прочут в България със сборника „ Алманах на бедния Ричард “, който издава в Филаделфия от 1733 година до 1758 година в огромен тираж за времето си – 10 хиляди броя годишно. Алманахът е харесан от един от нашите възрожденски дейци Гаврил Кръстевич и излиза през 1837 година под заглавието „ Мудрост добраго Рихарда “.
„ Оттогава известността на Франклин, колкото и необикновено да звучи, пораства лавинообразно. През Възраждането се разгласяват доста публикации за него, а Стефан Бобчев издава негова преводна биография “, описа доцент Атанасов.
Алманахът съдържа практична философия за живота, която е близка до съзнанието на възрожденския българин. „ Това е листовка със стихове, изложение на планети и на времето, къси стихове и афоризми, призоваващи към дейна трудова активност. Например, работи крепко от сутринта, недей да пиеш от обяд и други Налагането на култа към труда се харесва от възрожденските ни книжовници и се придвижва като концепция на наша почва “, изясни доцент Атанасов.
През Възраждането контакта на българите със Съединени американски щати не се лимитира единствено до съчиненията на Франклин. Американското въздействие по нашите земи е разнопосочно, като най-силно е по линия на протестантските мисионери, които откриват българите за Съединени американски щати. Те имат едно извънредно съдействие с възрожденските ни книжовници.
„ Благодарение на финансирането, обезпечено от американските задачи, са преведени на новобългарски език отчасти Библията от Неофит Рилски през 40-те години на ХІХ век. Първото изцяло издание на Библията също е преведено от американски мисионери дружно с Петко Славейков. Тя излиза през 1871 година “, съобщи архивистът.
Огромно е смисъла и на американските учебни заведения в Пловдив, Самоков и на фамозния Робърт лицей в Цариград за образованието на българския хайлайф.
Освен културните контакти има и доста любопитни икономически връзки.
„ През 1876 година във Филаделфия се организира международно ревю, което получава огромен отзив на Балканите. На него са показани огромно количество артикули от българските земи. В османските документи се изброяват стоките, които отиват на ревюто и че не би трябвало да бъдат обмитявани “, съобщи доцент Християн Атанасов.
Изложбата за Бенджамин Франклин и българо-американските културни и духовни връзки през ХІХ век може да бъде прегледана свободно от всеки искащ във фоайето на Националната библиотека до 12 февруари 2026 година І БГНЕС
