Светецът, който проповядваше от дома си: Необикновеният път на Гр...
Роден през 329 година в дребното кападокийско градче Арианз, Григорий овреме поема пътя на знанието. Учи в Назианз и Кесария, а по-късно – в Атина, където ориста го среща с различен популярен отец на Църквата – свети Василий Велики. Двамата построяват освен надълбоко другарство, само че и общ нравствен и интелектуален път, който ще остави трайна диря в богословската мисъл.
След завръщането си в родината, Григорий е ръкоположен за духовник, само че вместо бърза църковна кариера избира уединението. В продължение на години живее като аскет в Понт, предан на молитва, духовни извършения и писане. Именно тогава се оформя като извънреден мъдрец и стихотворец – създател на богословски писания и хиляди стихове с надълбоко духовно наличие.
Но времето не му разрешава да остане в тишина. IV век е белязан от ожесточената битка с арианската разкол, която разклаща основите на Църквата. Григорий се завръща към дейния църковен живот и през 372 година е определен за свещеник, а няколко години по-късно – за архиепископ на Константинопол.
Там го чака тежка задача. Всички храмове в столицата са в ръцете на арианите. Православният архиепископ е заставен да трансформира едно помещение в личния си дом в черква. Именно в този „ домакински храм “ той произнася фамозните си Пет богословски слова – дълбоки, ясни и въодушевени проповеди, които му носят прозвището Богослов.
Сблъсъците обаче не са единствено словесни. Защитниците на православието са подлагани на закани и физическо принуждение.
Григорий устоява без боязън, а император Теодосий Велики го назначава за ръководител на Втория космополитен събор през 381 година Въпреки успеха над арианството, вътрешните църковни спорове не стихват.
Уморен от интригите и битката за власт, свети Григорий взема ненадейно решение – подава оставка и се отдръпва в родния си Арианз. Последните години от живота си прекарва в молитва, писане и духовно усамотение. Умира през 390 година, оставяйки след себе си завещание от слово, религия и персонална храброст.
Днес свети Григорий Богослов остава знак на силата на духа и на убеждението, че истината не постоянно има потребност от храмове – от време на време ѝ стига един дом и един глас.
След завръщането си в родината, Григорий е ръкоположен за духовник, само че вместо бърза църковна кариера избира уединението. В продължение на години живее като аскет в Понт, предан на молитва, духовни извършения и писане. Именно тогава се оформя като извънреден мъдрец и стихотворец – създател на богословски писания и хиляди стихове с надълбоко духовно наличие.
Но времето не му разрешава да остане в тишина. IV век е белязан от ожесточената битка с арианската разкол, която разклаща основите на Църквата. Григорий се завръща към дейния църковен живот и през 372 година е определен за свещеник, а няколко години по-късно – за архиепископ на Константинопол.
Там го чака тежка задача. Всички храмове в столицата са в ръцете на арианите. Православният архиепископ е заставен да трансформира едно помещение в личния си дом в черква. Именно в този „ домакински храм “ той произнася фамозните си Пет богословски слова – дълбоки, ясни и въодушевени проповеди, които му носят прозвището Богослов.
Сблъсъците обаче не са единствено словесни. Защитниците на православието са подлагани на закани и физическо принуждение.
Григорий устоява без боязън, а император Теодосий Велики го назначава за ръководител на Втория космополитен събор през 381 година Въпреки успеха над арианството, вътрешните църковни спорове не стихват.
Уморен от интригите и битката за власт, свети Григорий взема ненадейно решение – подава оставка и се отдръпва в родния си Арианз. Последните години от живота си прекарва в молитва, писане и духовно усамотение. Умира през 390 година, оставяйки след себе си завещание от слово, религия и персонална храброст.
Днес свети Григорий Богослов остава знак на силата на духа и на убеждението, че истината не постоянно има потребност от храмове – от време на време ѝ стига един дом и един глас.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ