Ще ти кажа нещо...
Не ви ли звучи много позната репликата: " Ще ти кажа нещо, обаче обещай да не казваш, тъй като е загадка! ". Много постоянно едвам се сдържаме да не споделим узнатото и когато най-сетне думите сами излетят от устата ни, приключваме историята, с ангажимента, че това не трябва да се споделя на никого. Интересно е по какъв начин сами не съумяваме да спазим обещанието си за „ безмълвие до гроб “, а в следствие държим другият да опази това, което ние не сме могли.
Споделянето единствено с избран кръг от хора е любопитно нещо, към което неизбежно се завихрят какви ли не мисли и събития. Като начало за какво пазим загадка? Каква част от нас желае да се разкрие пред тъкмо избран човек, а пред други не? Възможен ли е живот без " скрито-покрито "? Оказва се, че към тайната въпросите са доста повече от отговорите и това да открием същността й е сложна задача.
Какво крием, когато пазим нещо в загадка?
Да стартираме с това, за какво имаме потребност да пазим разнообразни аспекти от живота си на мрачно. Това да не споделяме и демонстрираме всичко в известна степен е обвързвано с функциите, които играем в обществото.
Когато част от нашия живот не се вписва с визията, която желаеме да изградим у другите за себе си, ние започваме да крием всякакви неща. Нещо повече, ние се променяме непрекъснато. В един стадий от съществуването си човек прави неща, които в друго време му се коства, че не трябва да излага на показ. Но за какво да е по този начин? Какво скрито има в това да си бил или да си подобен какъвто си?
Какво значи скрито?
Накратко скрито можем да определим като нещо, което е познато на тъкмо избран стеснен кръг от хора. Когато нещо е скрито, то постоянно усилва цената и смисъла си, просто тъй като колкото по-ограничени са ресурсите от нещо, толкоз по-ценно става то.
Всеки от нас има своите преживелици, мемоари, страсти и случки, които желае да споделя единствено с околните си хора. Едновременно с това изпитваме и потребността да разкажем нещата от живота ни на някой различен, да го създадем съпричастен. По този метод неизбежно елементи от нашата реалност излизат от определения от нас кръг и стават притежание на повече хора.
Има теории, съгласно които премълчаването е нездравословно и работи затлачващо на мисълта и по тази причина не би следвало да има секрети изобщо.
Звучи повече от добре, само че единствено на думи. На каузи е много по-уместно да не казваш да шефа си, че го смяташ за тъп, или да не споменаваш на всеослушание, че приятелката ти е на антидепресанти, тъй като брачният партньор й я е зарязал поради различен мъж.
Наистина би било прелестно в случай че хората от заобикалящата ни среда не си пъхаха носа в работите на другите, а се занимаваха със своите лични цели и задания. За страдание обаче има много искащи да научават истории за познати, непознати, даже за несъществуващи герои. Наричам участниците в разказаните " секрети " герои, тъй като тъкмо в такива се трансформираме, когато за нас стартират да се разправят какви ли не легенди и действителности.
Продължава:
Ще ти кажа нещо... II
Споделянето единствено с избран кръг от хора е любопитно нещо, към което неизбежно се завихрят какви ли не мисли и събития. Като начало за какво пазим загадка? Каква част от нас желае да се разкрие пред тъкмо избран човек, а пред други не? Възможен ли е живот без " скрито-покрито "? Оказва се, че към тайната въпросите са доста повече от отговорите и това да открием същността й е сложна задача.
Какво крием, когато пазим нещо в загадка?
Да стартираме с това, за какво имаме потребност да пазим разнообразни аспекти от живота си на мрачно. Това да не споделяме и демонстрираме всичко в известна степен е обвързвано с функциите, които играем в обществото.
Когато част от нашия живот не се вписва с визията, която желаеме да изградим у другите за себе си, ние започваме да крием всякакви неща. Нещо повече, ние се променяме непрекъснато. В един стадий от съществуването си човек прави неща, които в друго време му се коства, че не трябва да излага на показ. Но за какво да е по този начин? Какво скрито има в това да си бил или да си подобен какъвто си?
Какво значи скрито?
Накратко скрито можем да определим като нещо, което е познато на тъкмо избран стеснен кръг от хора. Когато нещо е скрито, то постоянно усилва цената и смисъла си, просто тъй като колкото по-ограничени са ресурсите от нещо, толкоз по-ценно става то.
Всеки от нас има своите преживелици, мемоари, страсти и случки, които желае да споделя единствено с околните си хора. Едновременно с това изпитваме и потребността да разкажем нещата от живота ни на някой различен, да го създадем съпричастен. По този метод неизбежно елементи от нашата реалност излизат от определения от нас кръг и стават притежание на повече хора.
Има теории, съгласно които премълчаването е нездравословно и работи затлачващо на мисълта и по тази причина не би следвало да има секрети изобщо.
Звучи повече от добре, само че единствено на думи. На каузи е много по-уместно да не казваш да шефа си, че го смяташ за тъп, или да не споменаваш на всеослушание, че приятелката ти е на антидепресанти, тъй като брачният партньор й я е зарязал поради различен мъж.
Наистина би било прелестно в случай че хората от заобикалящата ни среда не си пъхаха носа в работите на другите, а се занимаваха със своите лични цели и задания. За страдание обаче има много искащи да научават истории за познати, непознати, даже за несъществуващи герои. Наричам участниците в разказаните " секрети " герои, тъй като тъкмо в такива се трансформираме, когато за нас стартират да се разправят какви ли не легенди и действителности.
Продължава:
Ще ти кажа нещо... II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ