IT браншът с обща позиция: Държавата вдигна максималния праг без анализ
Не поддържаме решението за повдигане на оптималния застрахователен предел до 3400 лева от 1 април 2022 година и в нито един миг не сме изразявали единодушие с това. Това за следващ път се прави без разбор, без оценка на въздействието и без никаква смяна в качеството на обществените услуги.
Така звучи общата позиция на водещите браншови асоциации в региона на високите технологии, която те изпратиха до медиите във връзка окончателното решение на депутатите да вдигнат осигурителния таван с 400 лева Това звучи в контрастност с многократните поръчки на " Продължаваме промяната ", че всички значими решения ще се взимат след разбор. Така да вземем за пример се чака разбора на КЕВР, с цел да се работи по казуса с високите цени на тока, а самият Асен Василев ще прави собствен разбор преди да утвърди повдигането на заплатите за служителите на реда и пожарникарите.
Смятаме, че преди да се взимат толкоз значими решения, които засягат директно високотехнологичната промишленост, е редно те да се разискват с сектора авансово, а не разговорът да започва постфактум с упованието бизнесът да валидира към този момент взето решение от държавното управление. “
Въпреки това оттова акцентират подготвеност да вземат участие в бъдещия разговор за разработване на механизъм, по който да се пресмята оптималният застрахователен приход в бъдеще. Според информация от ръководещата коалиция към този момент се разискват десетки формули за това.
През последните седмици за следващ път се развихри полемика към повдигането на оптималния застрахователен предел. От държавното управление упорстват, че това е крачка към трансформацията на българската стопанска система и придобиването на профил с по-висока добавена стойност. Самият вицепремиер Асен Василев упорства, че страната би трябвало да излезе от облика си на „ ишлеме стопанска система “.
По адрес на мнения като този, от IT сектора в този момент отвръщат, че точно техните компании са „ мотив за национална горделивост “ – както поради новаторските решения, които основават, по този начин и поради обстоятелството, че са сполучливи не просто у нас, а се конкурират с целия свят. Актуалният БАСКОМ барометър демонстрира, че приходите единствено на софтуерната промишленост порастват с над 20% през 2021 година, като 80% от тях са точно от експорт.
Те са посланиците, които брандират страната ни като привлекателно място за бизнес и нововъведения (...) Не е пресилено да се каже, че това бъдеще е въпрос на цивилизационен избор и ние разчитаме, че с актуалното българско държавно управление вършим еднакъв избор – цифрова, а не аналогова България “, акцентират в мнението си.
В него браншът упорства за транспарантен разговор с ръководещите и „ съществени промени “ за привличане на висококвалифицирани фрагменти, неналичието на които е главната спънка пред напредъка на промишлеността. Искат и такива в региона на е-управлението, образованието и научноразвойната активност.
На фона на всичко това акцентират, че техният бизнес е правилен по отношение на своите отговорности към страната.
Увеличаването на отговорностите към страната точно за високотехнологичния бранш, който обезпечава растежа, нововъведенията и цялостната цифровизация, е неприятен сигнал за бъдещето на българската стопанска система и устойчивостта на бранша, която молим да не се приема за даденост. “
Становището е подписано от Асоциация за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българска асоциация по осведомителни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българска стартъп асоциация (БЕСКО), Фондация „ Клъстер осведомителни и информационни технологии “ (ИКТ Клъстер) и Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ).
Така звучи общата позиция на водещите браншови асоциации в региона на високите технологии, която те изпратиха до медиите във връзка окончателното решение на депутатите да вдигнат осигурителния таван с 400 лева Това звучи в контрастност с многократните поръчки на " Продължаваме промяната ", че всички значими решения ще се взимат след разбор. Така да вземем за пример се чака разбора на КЕВР, с цел да се работи по казуса с високите цени на тока, а самият Асен Василев ще прави собствен разбор преди да утвърди повдигането на заплатите за служителите на реда и пожарникарите.
Смятаме, че преди да се взимат толкоз значими решения, които засягат директно високотехнологичната промишленост, е редно те да се разискват с сектора авансово, а не разговорът да започва постфактум с упованието бизнесът да валидира към този момент взето решение от държавното управление. “
Въпреки това оттова акцентират подготвеност да вземат участие в бъдещия разговор за разработване на механизъм, по който да се пресмята оптималният застрахователен приход в бъдеще. Според информация от ръководещата коалиция към този момент се разискват десетки формули за това.
През последните седмици за следващ път се развихри полемика към повдигането на оптималния застрахователен предел. От държавното управление упорстват, че това е крачка към трансформацията на българската стопанска система и придобиването на профил с по-висока добавена стойност. Самият вицепремиер Асен Василев упорства, че страната би трябвало да излезе от облика си на „ ишлеме стопанска система “.
По адрес на мнения като този, от IT сектора в този момент отвръщат, че точно техните компании са „ мотив за национална горделивост “ – както поради новаторските решения, които основават, по този начин и поради обстоятелството, че са сполучливи не просто у нас, а се конкурират с целия свят. Актуалният БАСКОМ барометър демонстрира, че приходите единствено на софтуерната промишленост порастват с над 20% през 2021 година, като 80% от тях са точно от експорт.
Те са посланиците, които брандират страната ни като привлекателно място за бизнес и нововъведения (...) Не е пресилено да се каже, че това бъдеще е въпрос на цивилизационен избор и ние разчитаме, че с актуалното българско държавно управление вършим еднакъв избор – цифрова, а не аналогова България “, акцентират в мнението си.
В него браншът упорства за транспарантен разговор с ръководещите и „ съществени промени “ за привличане на висококвалифицирани фрагменти, неналичието на които е главната спънка пред напредъка на промишлеността. Искат и такива в региона на е-управлението, образованието и научноразвойната активност.
На фона на всичко това акцентират, че техният бизнес е правилен по отношение на своите отговорности към страната.
Увеличаването на отговорностите към страната точно за високотехнологичния бранш, който обезпечава растежа, нововъведенията и цялостната цифровизация, е неприятен сигнал за бъдещето на българската стопанска система и устойчивостта на бранша, която молим да не се приема за даденост. “
Становището е подписано от Асоциация за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българска асоциация по осведомителни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българска стартъп асоциация (БЕСКО), Фондация „ Клъстер осведомителни и информационни технологии “ (ИКТ Клъстер) и Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ).
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ