Кога Европа започна да се страхува толкова от Китай
Не доста от дълго време европейците повдигнаха с неуважение плещи по повод възхода на Пекин.
Миналия месец Европейската комисия разгласява своята многоочаквана нова стратегическа вероятност за Китай. Документът предлага обширни преценки по отношение на тактиката за развиване на Китай и 10 подробни отговора. Той е написан в нормалния технократски диалект, който е втори или даже първи в Брюксел, само че също по този начин демонстрира признаци на по-политически метод. Китай е разказан като “системен противник ”, чиято икономическа мощ и политическо въздействие са нарастнали с невиждан мащаб и експедитивност.
Налице е забележителна смяна в отношението на Европа към Пекин. Неотдавна европейците подвигнаха плещи с неуважение при възхода на Китай. Изглежда, за един момент техният свят се промени. И по този начин, за какво се обърна отношението И по какъв начин стигнахме дотук?
Първо, да погледнем историята на слънчевите панели. Европейските производители в миналото се радваха на очевидно преимущество в първата фаза, само че все пак промишлеността беше съвсем унищожена в Европа. Погледнете листата на 10-те най-големи производители на слънчеви панели. През 2001 година пет бяха европейски. През 2018 година осем са китайски; другите два са канадски и южнокорейски.
След това пристигна Kuka, перлата на короната на немската роботика, която през 2016 година беше поета от китайския производител на домашен уреди Midea. Това, което се случи по-късно, стана част от към този момент различим модел: откакто компанията беше добита от китайска компания, нейните европейски снабдители са изоставени поради китайските стойностни вериги.
Последната опасност идва от комерсиалната авиационна промишленост на Китай. Американският производител на самолети „ Боинг “ прави оценка, че през идващите две десетилетия Китай ще се нуждае от 7690 нови самолета, оценени на 1,2 трилиона $. Това е голяма опция за вътрешната промишленост на Китай, а Пекин е маркирал аерокосмическата и авиационната техника като една от 10-те стратегически промишлености, които подтиква посредством самодейността си “Made in China 2025 ”.
Според специалисти от промишлеността на Китай ще са нужни 10 години, с цел да може да се конкурира с Боинг “ и „ Еърбъс “. Но това не значи, че Китай е надалеч зад западните си съперници. Десет години ще минат бързо. До 2030 година последните задръжки ще паднат и Европа ще бъде под непосредствена опасност да бъде погълната от страна, която е три или четири пъти по-голяма от Европейския съюз.
Тук става нещо хищническо. Въпросът обаче е: Китай ли е? Или това е методът, по който светът работи и постоянно е работел?
Наскоро обядвах с английски посланик в Пекин. Докато описвах по какъв начин може да наподобява китайският международен ред, той се облегна на стола си и разяснява с откровена усмивка: „ На мен ми наподобява като английската империя “.
Също по този начин наподобява на Американската империя. Британската империя може да е изчезнала, само че американската ѝ братовчедка е съвдем жива. Както демонстрира неотдавнашната комерсиална война, откакто Съединените щати се усещат застрашени от Китай, те може да доведат Пекин до масата за договаряния. +Боинг “ може да бъде толкоз уязвим за китайската конкуренция, колкото и „ Еърбъс “ в Европа, само че компанията може да разчита на Америка да пристигна на помощ в час на потребност.
Европейски Съюз не би могъл да се сплоти за сходен героизъм. Той е прекомерно разграничен. Днес даже просто гласоподаване в Съвета на Европейски Съюз не може да събере нужното единогласие, в случай че се одобри, че решението се сблъсква с китайските ползи в Европа. Страни като Унгария или Гърция, от дълго време ухажвани от Китай и искащи да запазят Пекин благополучен, ще наложат несъгласие.
Нещата биха били разнообразни, в случай че Европейски Съюз беше същински политически съюз – нямаше да има унгарско или гръцко несъгласие. Столиците ще изгубят своята подготвеност във външната политика и изцяло демократична обща власт ще бъде изцяло виновна за външните връзки.
Европейците се пробват да реализират подобен политически съюз през последните 70 години, само че това остава неизпълнено заричане. Може би това е по този начин, тъй като на Европейски Съюз липсва най-основната съставна част на политическото единение: страхът от външна опасност.
Съединени американски щати изиграха сериозна и постоянно подценявана роля в елиминирането на това разбиране за общ зложелател. Чрез даването на безусловна гаранция за сигурността на своите съдружници се подсигурява, че Съветският съюз в никакъв случай няма да стане екзистенциална опасност за Европа. В същото време американското общество и политика бяха прекомерно сходни с европейските – в техните полезности и цели – с цел да се усещат съдружниците на Вашингтон през Атлантическия океан в действителност застрашени от американската мощ.
Тази геополитическа несигурност беше задоволително комфортна. Това разреши на Европа да си вземе дълга отмора от историята. Тя попречва един политически съюз да стане нужда.
Ето за какво възходът на Китай е толкоз значим. Той слага основите на огромна историческа драма, която ще се играе на подиуми в Лисабон, Шанхай и на всички места сред тях. И този път Европа няма да може да разчита на американците.
Дори когато Китай – с ненадминатата си икономическа и софтуерна динамичност – стартира да наподобява на доста по-голяма опасност за европейците, в сравнение с в миналото е бил Съветският съюз, наподобява, че Вашингтон няма нито потенциала, нито желанието да повтори ролята си от Студената война.
Както и в известната пиеса на Пирандело, европейските народи могат да се преглеждат като поредност от герои в търсенето на създател. Това търсене може да е завършило. В Китай те са намерили външната мощ, която може да ги събере. /БГНЕС
—————————————————
Коментарът в „ Политико “ е на Бруно Мачис, някогашен министър на Португалия за Европа.
Миналия месец Европейската комисия разгласява своята многоочаквана нова стратегическа вероятност за Китай. Документът предлага обширни преценки по отношение на тактиката за развиване на Китай и 10 подробни отговора. Той е написан в нормалния технократски диалект, който е втори или даже първи в Брюксел, само че също по този начин демонстрира признаци на по-политически метод. Китай е разказан като “системен противник ”, чиято икономическа мощ и политическо въздействие са нарастнали с невиждан мащаб и експедитивност.
Налице е забележителна смяна в отношението на Европа към Пекин. Неотдавна европейците подвигнаха плещи с неуважение при възхода на Китай. Изглежда, за един момент техният свят се промени. И по този начин, за какво се обърна отношението И по какъв начин стигнахме дотук?
Първо, да погледнем историята на слънчевите панели. Европейските производители в миналото се радваха на очевидно преимущество в първата фаза, само че все пак промишлеността беше съвсем унищожена в Европа. Погледнете листата на 10-те най-големи производители на слънчеви панели. През 2001 година пет бяха европейски. През 2018 година осем са китайски; другите два са канадски и южнокорейски.
След това пристигна Kuka, перлата на короната на немската роботика, която през 2016 година беше поета от китайския производител на домашен уреди Midea. Това, което се случи по-късно, стана част от към този момент различим модел: откакто компанията беше добита от китайска компания, нейните европейски снабдители са изоставени поради китайските стойностни вериги.
Последната опасност идва от комерсиалната авиационна промишленост на Китай. Американският производител на самолети „ Боинг “ прави оценка, че през идващите две десетилетия Китай ще се нуждае от 7690 нови самолета, оценени на 1,2 трилиона $. Това е голяма опция за вътрешната промишленост на Китай, а Пекин е маркирал аерокосмическата и авиационната техника като една от 10-те стратегически промишлености, които подтиква посредством самодейността си “Made in China 2025 ”.
Според специалисти от промишлеността на Китай ще са нужни 10 години, с цел да може да се конкурира с Боинг “ и „ Еърбъс “. Но това не значи, че Китай е надалеч зад западните си съперници. Десет години ще минат бързо. До 2030 година последните задръжки ще паднат и Европа ще бъде под непосредствена опасност да бъде погълната от страна, която е три или четири пъти по-голяма от Европейския съюз.
Тук става нещо хищническо. Въпросът обаче е: Китай ли е? Или това е методът, по който светът работи и постоянно е работел?
Наскоро обядвах с английски посланик в Пекин. Докато описвах по какъв начин може да наподобява китайският международен ред, той се облегна на стола си и разяснява с откровена усмивка: „ На мен ми наподобява като английската империя “.
Също по този начин наподобява на Американската империя. Британската империя може да е изчезнала, само че американската ѝ братовчедка е съвдем жива. Както демонстрира неотдавнашната комерсиална война, откакто Съединените щати се усещат застрашени от Китай, те може да доведат Пекин до масата за договаряния. +Боинг “ може да бъде толкоз уязвим за китайската конкуренция, колкото и „ Еърбъс “ в Европа, само че компанията може да разчита на Америка да пристигна на помощ в час на потребност.
Европейски Съюз не би могъл да се сплоти за сходен героизъм. Той е прекомерно разграничен. Днес даже просто гласоподаване в Съвета на Европейски Съюз не може да събере нужното единогласие, в случай че се одобри, че решението се сблъсква с китайските ползи в Европа. Страни като Унгария или Гърция, от дълго време ухажвани от Китай и искащи да запазят Пекин благополучен, ще наложат несъгласие.
Нещата биха били разнообразни, в случай че Европейски Съюз беше същински политически съюз – нямаше да има унгарско или гръцко несъгласие. Столиците ще изгубят своята подготвеност във външната политика и изцяло демократична обща власт ще бъде изцяло виновна за външните връзки.
Европейците се пробват да реализират подобен политически съюз през последните 70 години, само че това остава неизпълнено заричане. Може би това е по този начин, тъй като на Европейски Съюз липсва най-основната съставна част на политическото единение: страхът от външна опасност.
Съединени американски щати изиграха сериозна и постоянно подценявана роля в елиминирането на това разбиране за общ зложелател. Чрез даването на безусловна гаранция за сигурността на своите съдружници се подсигурява, че Съветският съюз в никакъв случай няма да стане екзистенциална опасност за Европа. В същото време американското общество и политика бяха прекомерно сходни с европейските – в техните полезности и цели – с цел да се усещат съдружниците на Вашингтон през Атлантическия океан в действителност застрашени от американската мощ.
Тази геополитическа несигурност беше задоволително комфортна. Това разреши на Европа да си вземе дълга отмора от историята. Тя попречва един политически съюз да стане нужда.
Ето за какво възходът на Китай е толкоз значим. Той слага основите на огромна историческа драма, която ще се играе на подиуми в Лисабон, Шанхай и на всички места сред тях. И този път Европа няма да може да разчита на американците.
Дори когато Китай – с ненадминатата си икономическа и софтуерна динамичност – стартира да наподобява на доста по-голяма опасност за европейците, в сравнение с в миналото е бил Съветският съюз, наподобява, че Вашингтон няма нито потенциала, нито желанието да повтори ролята си от Студената война.
Както и в известната пиеса на Пирандело, европейските народи могат да се преглеждат като поредност от герои в търсенето на създател. Това търсене може да е завършило. В Китай те са намерили външната мощ, която може да ги събере. /БГНЕС
—————————————————
Коментарът в „ Политико “ е на Бруно Мачис, някогашен министър на Португалия за Европа.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ