Не е необходимо да прибягваме до статистиката, за да се

Не е належащо да прибягваме до статистиката, с цел да се убедим, че през последните десетилетия „ младите ” все по-късно се вземат решение на брак, а дамите до все по-зряла възраст отсрочват раждането на първото си дете. В тази сфера смисъла на думата „ късно ” се трансформира от година на година. Каква е повода за това? Някои акцентират като мотив по-голямата дълготрайност на живота и достиженията на медицината, само че действително, ние хората оставаме все по този начин притиснати от неумолимия ход на времето. Истинската причина е напълно друга – през днешния ден живеем в океан от благоприятни условия и да се ограничим с един-единствен вид е мъчно, а за някои от нас даже невероятно.

От една страна, няма нищо по-хубаво от това, че през нас се открива безконечен набор от евентуални благоприятни условия. Това на доктрина това би трябвало да ни разреши,да се осъществяваме в най-пълна степен. От друга страна обаче, на първо място би трябвало да пробваме от всичко това, което ни се предлага и едвам по-късно да вземем съдбовното решение. А за това, както се оказва на процедура, са нужни дълги години.

Ето и един съответен образец. Млада жена се записва в уебсайт за запознанства, където има стотици хиляди консуматори от противоположния пол. Всеки един от тях може да бъде подобаващия за нея сътрудник и въодушевена тя стартира да завързва контакти – с един, втори, трети, четвъртият е доста приветлив, само че младата дама продължава нататък, тъй като останалите „ кандидатури ” наподобяват още по-обещаващи. С петият завързва къса връзка, само че скоро още веднъж се връща на фронта, с цел да лекува разрушеното си сърце и по този начин до момента в който в един миг към този момент е изцяло пренаситена от този метод на връзка.

Възможностите стават от ден на ден и повече и надлежно времето за тяхната „ дегустация ” се удължава. Колкото и парадоксално да звучи, казусът е в това, че пред нас се отварят прекалено много порти и ние във всеки миг можем да преминем от едната в другата. А по-късно без значение от резултата, започваме да съжаляваме за всички тези разновидности, от които не сме съумели да се възползваме. Затова през днешния ден синдромът на пропуснатите благоприятни условия вкарва в меланхолия освен претърпелите проваляне, само че и доста външно преуспели хора, които динамично се издигат по кариерната стълбица.

Съвременната независимост на избора, несъмнено има доста прерогативи, само че носи със себе и също толкоз отговорности. Когато пред нас годишно се откриват нови благоприятни условия – за обучение, работа и в персоналния живот, ставаме неспособни да създадем своя финален избор. Та нали на следващия ден ни чака нещо още по-добро, по какъв начин да се задоволи единствено с това. Така се трансформираме в потомство на „ дегустатори ”, които се лутат в супермаркета на живота от една витрина към друга с постоянно изписано неодобрение на разположение. Задълбочени в избора сред тази или другата опция, разяждани от страдание за всички пропуснати шансове, като че ли не виждаме, че най-хубавите ни години от живота ни неусетно, само че окончателно са си отишли.