Просвещението
Названието на богомилите идва от името на поп Богомил, само че необятно разпространяване получават и названията на богомилите торбеши, както и бабуни – от хипотетичното място, където живял и проповядвал учението си поп Богомил – планината Бабуна. Интересен и неповторим е казусът с Босненската черква, която институционализира богомилството, а след това спомага за трайната ислямизация на популацията на Босна, което през днешния ден се разпознава като бошняци, т.е. славяни-мюсюлмани. Според някои български учени (напр. Пламен Павлов) сходна е появяването и на множеството от значимите местни групи на българите мюсюлмани (наричани обичайно българо-мохамедани или „ помаци “) – тези българи и през днешния ден живеят по места, където богомилското обучение е било изключително мощно (Западните Родопи съответстват с богомилската „ черква Драговичия “, Македония – с „ църквата България “ съгласно западните извори), което демонстрира близостта в ориста на „ еретиците “ в Босна и българските земи.
Но преди да продължим би трябвало да си отговорим на въпроса – какво в действителност е богомилството и с какво то се разграничава от ортодоксалното християнство? Като начало богомилската теория постулира концепцията за дуализма в сътворението на света – светлината и мрака, редът и хаоса като двете страни на една и съща монета.
С други думи те придават на Дявола статут равносилен на Господа като негов противовес,
до момента в който както знаем от християнската теория, още през цялото време безконечният господен съперник – Сатаната е с зависещ генезис, бивайки някогашен божествен ангел.
Разпространено в началото в Тракия и Македония, богомилското придвижване основава там първите си църкви. Като един от центровете на богомилското придвижване се оформя село Добърско в Рила. Въпреки преследванията, на които е била подлагана богомилската разкол, изключително по времето на византийското владичество, това религиозно обучение просъществува в България чак до XV век. Голяма част от изповядващите го одобряват исляма след османското настъпление: от тях произлизат днешните помаци, торбеши и прочие Последното название също е обвързвано с богомилството. Според Димитър Ангелов по този начин били наричани част от богомилите в Македония. Само една част от павликяните запазили своето, въпреки и много поизбледняло обучение чак до XVII век, когато францисканците ги обръщат към католицизма.
Балканските страни постоянно са били присъщи с религиозната си приемливост през Средновековието, дължаща се евентуално на властващото предписание на цезаропапизма или светското над духовното. Това, което обаче провокира гоненията против богомилите на Балканите е едно на пръв взор не толкоз видимо директно разследване от вярата им.
Друго обучение, чиито обичаи усвоява поп Богомил, е масалианството.
ъзникнало в III в. в Мала Азия, то се популяризира и в други краища на Византийската империя. Според него злата мощ, която е внедрена в човешката душа и плод на която е забележимият свят, може да бъде победена посредством дълбоки и откровени молебствия и аскетичен живот. Тогава човек щял да се освободи от властта на сатаната и щял да получи в себе си благодатта на Светия Дух, издигайки се над останалите хора с „ духовно съвършенство “. Масалианите отричали земните богатства, благосъстоянията, считайки ги спънка за духовно извисяване.
Богомилите се делели на разнообразни категории съгласно съвършенството си според от степента на превъзмогване в себе си властта на злата мощ, дявола.
Най-високо в моралната подчиненост стояли съвършените богомили, които посредством надълбоко асимилиране на учението, посредством молебствия и аскетичен живот
се издигали до носителя на Светия Дух и се приготвяли за свещеническа и богослужебна активност. След съвършените богомили идвали вярващите и след тях – слушателите. Вярващите били членове на братствата, можели да вземат участие в религиозния им живот, били обвързани с избрани аскетични отговорности. Слушателите живеели отвън богомилските общества и можели да участват на проповедите. От една категория в друга богомилите прекосявали след специфичен ритуал. Богомилите имали по-друго отношение към дамата спрямо православното християнство. Те отделяли еднообразно място на мъжа и дамата, допускало се и дами да бъдат съвършени, да стават учители и проповедници.
Източник: bg.wikipedia.org и bulgarianhistory.org
Богомили