Той е едно от най-интересните нови лица в българския волейбол.

Той е едно от най-интересните нови лица в българския волейбол. След като облече екипа на младежките национални тимове, Лазар Бучков реши да напусне страната и да изживее нещо друго в Съединените американски щати, където игра и учи две години в влиятелен лицей.

Днес той се е завърнал в България, като част от един от най-силните тимове в шампионата, а предишното лято получи и повиквателна за мъжкия народен тим. Това е натоварен път, изпълнен със смели решения, личностно израстване и фантазии, които предстоят да се осъществен.

В тази история състезателят на Левски София споделя за своето пътешестване, за жертвите и за упоритостите на едно момче, което желае да стигне надалеч.

Началото и първите стъпки

Лазар стартира да играе волейбол на 13 години, най-много поради физическото си преимущество пред връстниците. Истинската обич към играта идва малко по-късно, когато през първата си година в Левски печелят републиканско състезание за юноши. “Тогава разбрах какво значи да си победител и от този момент волейболът се трансформира в моята пристрастеност ”, споделя той.

Първите му стъпки в младежките национални тимове оставят трайни мемоари. Първото му интернационално присъединяване е на Балканското състезание в Истанбул. Никой не чака първо място, само че тимът печели всички мачове с 3:0, доказвайки, че това потомство волейболисти е особено.

Опитът в Съединени американски щати

Амбицията за развиване и любознанието към света го водят оттатък океана - в Съединените американски щати. Получаването на стипендия за лицей му дава опция да съчетае спорт и образование. Американската система му предлага тъкмо това: организираност, съвременна база и извънредно натоварен подготвителен развой. “Отидох освен за волейбола, а и с цел да видя по какъв начин живеят хората там и да разширя мирогледа си ” - споделя Лазар.

Колежанският волейбол в Америка се разграничава доста от европейския. Там спортът е аматьорски, а ученето е приоритет. „ Не те назовават състезател, а ученик-спортист. Фокусът е постоянно върху ученето, а спортът е вторичен. В Европа си професионален играч и всичко е съсредоточено върху играта “, изяснява Бучков.

Трудностите идват с акомодацията надалеч от вкъщи и травмите, които го принуждават да следи част от мачовете в профил.

Сред най-хубавите му мемоари са основаните другарствата, атмосферата на мачовете и визитата на мечтани места в страната. Опитът в Америка го оформя както спортно, по този начин и личностно. Физически се развива доста, а конфликтът с разнообразни култури го прави по-отворен, адаптивен и зрял. Става по-дисциплиниран, по-уверен и по-организиран: “Отидох там като момче, върнах се като мъж ” - споделя Лазар.

Завръщането в България

Въпреки богатия опит в Америка, Лазар взема решение да се върне в България. “Не съм отивал там с мисълта да остана. Целта беше да видя по какъв начин живеят и мислят хората, след което да се върна и да се развъртвам професионално ”, споделя той.

Завръщането на родна земя го среща с Левски София – актуалният първенец на България и клуб, в който е израснал. Всеки мач изисква оптимално показване, защото противниковите тимове постоянно се стремят да победят първенеца. Проектът на Левски го впечатлява с упоритост, съвременна визия и опция да се развива в мощна и сплотена среда.

Повиквателната за мъжкия народен тим

Един от най-емоционалните моменти в кариерата му до момента е повиквателната за мъжкия народен тим: “Това е фантазия на всеки състезател от детството. Когато получих поканата, се обадих на фамилията и треньорите си, с цел да споделя насладата. Усещането, че трудът се отплаща, е необикновено “, споделя Лазар.

Той разказва националния тим като извънредно мотивираща среда, където всички имат идентични цели и отдаденост. Отговорността да представяш родината е голяма, само че в същото време въодушевява да се развиваш всеки ден.

Опитът в националния тим го учи на дисциплинираност, работа в екип и почитание към задачите на другите, които споделят същата пристрастеност и отдаденост.

Цели и взор към бъдещето

Лазар не стопира да гледа напред. С тима си се стреми да отбрани купите и да поддържа шампионското равнище, а персоналната му цел е да израсне като играч и да се приготви за интернационална кариера. В дълготраен проект желае да се развива както професионално, по този начин и като персона - да бъде по-зрял, да се учи от грешките си и да продължава да мечтае.

Съветът му към младите играчи е явен: “Не спирайте да мечтаете и бъдете подготвени да работите старателно. Само посредством труд и непримиримост могат да се реализиран огромните цели ”, приключи Бучков.

Катерина Мурси, BGvolleyball.com