След като напуснах Русия, съм по-беден, но и по-щастлив. Защото

След като напуснах Русия, съм по-беден, само че и по-щастлив. Защото работя това, което желая. С тези думи заключи едно от главните послания на срещата си с българската аудитория под надпис Framing Freedom, която се състоя в огромната зала на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ . Разговорът, модериран от режисьора Явор Гърдев , беше кулминационната точка на визитата на световноизвестния сценичен и кино създател в София,

В продължение на близо два часа, Серебренников приказва за свободата и нейната цена, за живота си отвън Русия, за войната, за театъра като пространство на опозиция против страха и за нуждата изкуството да преодолява всевъзможни национални, езикови и културни граници.

ЕЗИКЪТ Е СРЕДСТВО, А НЕ ГРАНИЦА

Още при започване на диалога, Серебренников сложи под въпрос визията, че езикът би трябвало да бъде бариера пред общуването сред артистите и публиката.

Според него технологиите от дълго време са създали допустимо хората от разнообразни култури да се срещат без посредничеството на рестриктивните мерки, които предходните генерации са приемали за даденост.

„ Езикът се употребява, с цел да има връзка. Ние използваме езика, учим непознати езици, с цел да можем да споделяме. Комуникацията е нужна, с цел да се основават общности “, сподели режисьорът. Той призна, че даже не харесва обичайния метод, по който феновете наблюдават спектакли с титри, тъй като това отклонява вниманието им от сцената. Според него актуалните технологии към този момент разрешават доста по-естествено превъзмогване на езиковите разлики.

НАЙ-ВАЖНИЯТ ТАЛАНТ Е СПОСОБНОСТТА ДА съдебна експертиза СВЪРЗВАШ С ХОРАТА

Серебренников се опълчи и на публикуваното разбиране, че сполучливата работа сред режисьор и артист зависи на първо място от общия език: „ Виждал съм артисти, които работят в личната си езикова среда, само че не схващат режисьора “.

За него същински значимото качество е способността на актьора да открива контакт с публиката. В тази връзка, режисьорът описа история от работата си в Германия. Когато настоял част от неговите артисти да вземат участие в режисура в огромен спектакъл в Хамбург, управлението в началото било резервирано. След премиерата обаче шефът почнал персонално да кани артистите в трупата.

„ Когато видите моите хора на сцената, ще разберете за какво се боря за всеки един от тях “, спомни си Серебренников.

ТЕАТЪРЪТ ТРЯБВА ДА ОТРАЗЯВА ОБЩЕСТВОТО

По думите му актуалните общества са построени от голям брой културни и етнически общности и театърът не може да остане отвън този развой.

„ Театърът постоянно е бил отражение на това, което се случва в обществото “, сподели режисьорът. Той напомни случаи от Русия, когато артисти са били оценени съгласно външността или произхода си, както и практики, съгласно които позитивните функции трябвало да бъдат поверявани на реализатори със „ славянска осанка “.

„ Артистите не би трябвало да бъдат подбирани по езиков или породист принцип. Цялото благосъстояние, което могат да предадат, зависи от гения им “, акцентира той.

/следва