Най-логичното, което бихме могли да направим, е да затвърдим нашето

Най-логичното, което бихме могли да създадем, е да затвърдим нашето участие в Европейската галактическа организация (ЕКА). Агенцията има собствен личен отряд, който понастоящем се състои от общо седем дейни астронавти. Истината обаче е, че нито един от тях не е представител на Централна или Източна Европа, както с отегчение подчертах още през 2019 година в моя англоезична публикация за The Space Review. Всички европейски астронавти без един са определени по време на селекцията през 2009 година, с изключение на Матиас Маурер – германец, селектиран през 2015-та. Освен него, в отряда има още един германец – Александър Герст, двама италианци – Лука Пармитано и Саманта Кристофорети, един великобританец – Тим Пийк, един французин – Тома Песке и един датчанин – Андреас Могенсен. 

През 2022 година ЕКА ще избере сред четирима и шестима претенденти, които ще се причислят към отряда. Селекцията стартира още през 2021-ва. Нека да разгледаме каква е актуалната конструкция на организацията и кои имаха право да аплайват: 

Както е видно на тази карта, ЕКА се състои от 22 страни-членки (оцветени в тъмно-сиво): Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния (!!!), Испания, Швеция, Швейцария и Англия. Всички те съставляват ръководещия съвет на организацията. Канада е със статут на кооперираща страна и също взе участие в съвета.

Сред страните в светло-сиво има три асоциирани страни-членки: Словения, Латвия и Литва. И най-после има пет други държави-членки на Европейски Съюз, които са подписали съглашение с ЕКА за европейска кооперираща страна: България, Хърватия, Кипър, Малта и Словакия. 

Нека да забележим жителите на кои от страните имаха право да вземат участие в селекцията на астронавти: тези на членките и асоциираните членки. Не и на коопериращите страни. Действително измежду претендентите ще забележите представители на Литва (общо 80), Латвия (83) и Словения (62), само че не и на България или Хърватия да вземем за пример. 

На 16-ти февруари т.г. беше оповестено, че България и ЕКА са подписали ново, разширено съглашение за европейска кооперираща страна. Макар че това несъмнено е добра опция за нашите компании и научни институции да вземат участие в планове за галактически изследвания, като по този метод браншът ни ще придобие подготвеност, позволяваща превръщането ни в асоцииран или пълновръстен член на ЕКА, ние към този момент изпуснахме актуалната селекция за астронавти. Следващата ще е след години. 

Разбира се, Европейската галактическа организация не е единственият метод, по който бихме могли да разширяваме съдействието си със света в областта на галактическите проучвания. Съединени американски щати понастоящем извършва стратегия за асимилиране на Луната, която се назовава “Артемис ”. През 2020 година американската организация НАСА разгласи така наречен “Споразумение Артемис ” дружно с още осем държави-инициаторки: Съединени американски щати, Австралия, Канада, Италия, Япония, Люксембург, ОАЕ, Англия. Впоследствие към съглашението се причислиха Украйна, Южна Корея, Нова Зеландия, Полша, Мексико и Израел, а на 1-ви март последната страна, поставила подписа си, бе Румъния. 

Аз насочих питане в обществените мрежи към Министър-председателя на България господин Кирил Петков дали въобще имаме намерение да разширяваме съдействието си и да последваме образеца на Румъния, изключително във времена като сегашното, когато старите интернационалните галактически партньорства сред запада и Русия рухват и би трябвало да се търсят нови благоприятни условия. Отговор не получих. 

Може би единственият късмет, който ни остава, е да се надяваме, че състоятелен българин ще полети с американски галактически транспортен съд като екскурзиант. Знам, че най-малко един подобен българин има – Шефкет Чападжиев, който още през 2007 година оповести, че е платил място на борда на “СпейсШипТу ” – кораба на Ричард Брансън. Но през 2020-та година американски медии ни осведомиха, че Чападжиев е изтощен и отчаян от чакането и безкрайните отлагания на Брансън. За благополучие корабът най-сетне беше приключен през 2021-ва година, като самият Брансън хвърча в космоса, а до края на 2022-ра може би ще стартират самите туристически полети. 

Кой знае? Може би на равнище частно предприемачество ще станем очевидци на българи-туристи, които изхвърчат в космоса – даже когато личната ни страна не прави достатъчно да си имаме наш астронавт.