Изследователят на Плутон Алън Стърн излита в космоса днес!
На фотографията: галактическият транспортен съд “Юнити ” в очакване на своя полет през днешния ден. Photo credit: Virgin Galactic
Известният американски академик Алън Стърн, който бе водещият теоретичен началник на роботизираната задача на НАСА “Ню Хърайзънс ”, посетила Плутон през 2015 година, ще излети в космоса през днешния ден на борда на частния американски транспортен съд на Върджин Галактик “Юнити ”. С това Стърн ще сбъдне своя 55-годишна фантазия.
Билетчето на откривателя е финансирано напълно от Югозападния проучвателен институт, където той работи.
Историята на Алън Стърн е печално сходна с тази на мнозина други галактически запалянковци. Роден през 1957 година, малко след изстрелването на “Спутник 1 ” и кучето Лайка, той се въодушевява от ранната галактическа стратегия на НАСА и стъпването на хора на Луната през епохата “Аполо ”. Стърн е уверен, че това е единствено началото – че напълно скоро човечеството ще засели естествения ни сателит и ще се насочи към Марс. Но вместо това се сблъсква със суровата действителност през идващите десетилетия – едвам неколцина души годишно напущат земната атмосфера.
Независимо от това откривателят взема решение, че ще направи всичко допустимо, с цел да полети в космоса. Стреми се да стане номер едно във всяка област. Започва да се занимава с гмуркане, стъпва на Южния полюс и придобива степени в пет разнообразни научни дисциплини – освен това с отлични оценки. Става началник на научни планове, които изхвърчат в космоса на борда на совалките и даже ръководи телескоп по време на седем суборбитални научни задачи, без да допусне нито една неточност.
Но скоро Стърн осъзнава, че да си първенец по всичко не е задоволително. Той кандидатства шест пъти за астронавт на програмата “Космическа совалка ” и най-после бива поканен за изявление в Хюстън, единствено с цел да бъде отритнат. “Беше сърцесъкрушаващо ”, написа той в своя публикация за The Space Review. Накрая галактическият център Джонсън издава утвърждение на Стърн да лети на борда на задача на совалка, която да следи и учи кометата Хейл-Боп през 1997 година. И безусловно в последния миг е изхвърлен от мястото, с цел да може вместо него да лети канадски астронавт. Не поради нещо друго, а тъй като интернационалната политика измества научните цели.
Днес обаче Алан Стърн най-накрая ще сбъдне фантазията си и ще излети в космоса. Вярно, пътешествието на борда на “Юнити ” ще е малко и суборбитално, само че откривателят не отива там просто като екскурзиант – специфичен уред ще мери кръвното налягане и сърдечната активност, а той би трябвало да извърши общо осем научни задания за Югозападния теоретичен институт.
“Представях си, че моето потомство ще лети рутинно в космоса, че доста от нас ще сме второто потомство откриватели на Луната и неколцина от нас дори ще сме първото потомство откриватели на Марс. За моето потомство това бъдеще в никакъв случай не се материализира. Но бъдещето, в което към този момент фактически живеем, с помощта на възхода на комерсиалната космонавтика, доближава до повратна точка – за която чакам през идващите епохи да се възприема като онази инфлексна точка, от която ние, хомо сапиенс, в действителност ставаме галактически тип в величествен мащаб ”, споделя Стърн.
