Просвещението
Най- известната картина на Леонардо Да Винчи, а евентуално и най- известната въобще се намира в “Лувъра ” в Париж. Смята се, че 80% от неговите 10,2 милиона посетителя годишно (преди пандемията) са идвали най- към този момент да видят “Мона Лиза ”.
Инженерът и откривател Паскал Кот бил помолен от музея да сканира картината благодарение на изобретената от него камера, която съумяла да снима платното под пласта маслена багра. С помощта на мултиспектрален разбор, той разкрил изненадващи детайлности, които биха могли да разбият някои предходни отзиви за забележителната творба, оповестява Artnwet.
Новото високотехнологично изследване
на “Мона Лиза ” показвало, че ренесансовия занаятчия е бил основал картината, употребявайки незнайната до момента подготвителна схема. Слабите следи от подрисунката с въглен, забележими с помощта на мултиспектралният разбор, са доказателство за потреблението на техниката spolvero, при която художникът пробожда дребни дупчици в картона по очертанията на предварителна рисунка и употребява въглен на прахуляк, с цел да я придвижи от картона на платното.
Ученият е работил по откритието, оповестено в Journal of Cultural Heritage, повече от 15 години. Кот сканира “Джокондата ” в Лувъра през 2004г. и прекарва идващите години в проучване на получените над 1650 изображения.
разяснява Кот в имейл до Artnet News.
Неговият реформаторски способ на увеличаване на изображението е в положение да открива отразена светлина от 13 дължини на вълната, надграждайки опциите на инфрачервената снимка, която преди този момент е била от значително значение за откриването на невидимите с просто око елементи, скрити под живописната повърхнина.
Откриването на подготвителната рисунка,
пренесена посредством spolvero, пораждала огромни очаквания, че някъде към момента може да съществува хартиена рисунка на Мона Лиза от ръката на Леонардо. Тя ще е в малко по- друга поза, защото подрисунката показвала, че художникът е бил направил корекции в крайния вид.
Изданието отбелязвало също, че картонът може да е бил употребен и за основаването на други копия на картината – като да вземем за пример версията, благосъстоятелност на музея в “Прадо ” в Мадрид.
Изследването на Кот разкрило и други незнайни до момента детайлности. Например нещо, което изглеждало, като фиба над челото на Мона Лиза, а сходни декорации не са се употребявали във Флоренция по време на основаването на картината. Според изявление на Кот пред “Експрес ” фибата може да е знак, че картината не е била портрет, а алегорично произведение или изображение на “нереална жена, богиня “.
