Опитите на Китай да постави в авторитарни рамки Хонконг
Най-голямата партия в света - Китайската комунистическа партия - навърши 100 години . Нейният водач и ръководител на Китайската национална република Си Дзинпин произнесе тирада, от която несъмнено мнозина са настръхнали. Той съобщи в прав текст следното:
„ Китайският народ няма да одобри опитите на външни сили да го потискат, гнетят и поробят. Който реши да опита това ще се сблъска в стоманената стена от плът и кръв на китайския народ от 1,4 милиарда души и ще си счупи главата “.
В сянката на юбилея на Столетницата остана една друга годишнина - 24 години, откогато Англия съобщи Хонконг на Китай. Положението в Хонконг тревожи мнозина освен в някогашната колониална владетелка, само че и по целия свят. Преди година в Хонконг влезе в действие Закон за националната сигурност, който съгласно мнозина е трансформирал Хонконг от народна власт в „ полицейска страна “. А напълно неотдавна бе затворена редакцията на вестник „ Епъл Дейли “, допускащ си да написа против китайските управляващи, и задържани публицисти.
Церемонията за отбелязване на годишнината стартира с издигане паралелно на знамената на Хонконг и Китай. Главният админ на Хонконг Кари Лам, както можеше да се чака, бе в Пекин на площад Тянанмън да чуе персонално речта на Си Динпин, облечен с съвсем същата куртка, като тогавашния ръководител Мао Цзедун. В отсъствието на Кари Лам, заместникът ѝ Джон Ли съобщи в тирада при издигането на знамената, че „ управляващите ще не престават да възприемат твърда позиция за отбрана на националната сигурност и че градът се е върнал към реда след интервали на безпорядък “. Какво значи това ненапълно е видно от смълчания Хонконг. От оскъдните фрагменти стана ясно, че на тази годишнина нямаше кой знае какъв брой хора по улиците. Втора поредна година китайските управляващи не разрешиха станалите обичайни демонстрации против политиката на Пекин като формалният мотив е пандемията от Covid-19 и циркулиращите нови вируси, само че малко на брой се съмняват, че в възбраната има политически претекстове. И до момента в който предходната година хиляди подцениха възбраната, това не се случи тази година. Причината? Най-вероятно огромното полицейско наличие. Хиляди служители на реда бяха ситуирани по улиците. Полицейски ванове, водни оръдия, бронетранспортьори и въоръжени служители на реда бяха отличителният белег в деня на годишнината. Преминаващи хора бяха спирани и проверявани, десетки задържани. Прочутият парк „ Виктория “, откъдето нормално потеглят демонстрациите, бе запустял, тъй като полицията превантивно затвори достъпите към него. Пекин наложи новия закон за сигурността навръх 30 юни предходната година, с цел да накаже всеки, който съгласно Китай, се занимава с подривна активност, фракционизъм, тероризъм или секрети съглашения с непознати сили, постоянно с пожизнен затвор. Законът е преценяван като първата огромна стъпка на Пекин да сложи световния финансов хъб в властнически рамки, стартирайки по този начин наречената акция „ Патриотите ръководят Хонконг “. Какво значи това коментира журналистката от Би Би Си Теса Уонг :
" Китай също промени метода, по който Хонконг избира своя законодателен орган. Пекин желае патриотите да ръководят града и всеки, който желае да се кандидатира за народен представител, би трябвало да бъде авансово тестван. Така че е доста по-лесно да бъде спрян всеки, който може да бъде сериозен към Пекин. А депутатите, които се избират директно от народа, получават по-малки пълномощия ".
За да се разбере обаче за какво събитията в Хонконг са по този начин бурни и за какво Пекин работи с твърда ръка, би трябвало да се върнем малко в предишното. Когато Англия предава Хонконг на Китай през 1997 година, двете страни подписват договорка. През идващите 50 години Хонконг да се самоуправлява и да има права, каквито няма на никое място в цялостен Китай, като независимост на словото и някаква форма на демократични избори. Тази идея бе наречена „ Една страна, две системи “. Но с придвижване на времето стана ясно, че китайските управляващи от ден на ден се намесват в делата на Хонконг, в сфери като образованието, медиите и локалните избори. Така през 2019 година избухват всеобщите митинги против проектозакон за изгонване, за който се притесняват, че ще направи съдилищата в Хонконг по-малко самостоятелни. Стигна се до невиждано принуждение. Това докара до засилена поддръжка за продемократичните претенденти, които завоюваха доста места на изборите същата година. Това не се одобри добре от държавното управление в Пекин. Обвинени бяха антикитайските сили в съдействие с непознати сили. Но има и още по-дълбоки аргументи за напрежението, както показва журналистката Теса Уонг:
" Първо, това е въпросът за идентичността и по какъв начин той се развива в десетилетията, когато Китай и Хонконг са разграничени. Това е разликата сред демократичен Хонконг с демократичните си полезности и китайското комунистическо държавно управление ".
Професорът по политически науки Виктория Хюи, експерт по въпроси на Хонконг:
" Независима преса, независимост на словото. Можете да излизате по улиците да протестирате. Може да крещите „ Долу Си Дзинпин! “. Това са полезностите, с които са израснали хората на Хонконг. Така че, когато хората пазят нещо, което се пробват да им лишават, се стига до този плевел митинг. Народът на Хонконг в действителност желае това, което му беше дадено - придържане към модела „ една страна, две системи “.
Въпросът опира и до това по какъв начин Китай гледа на националното единение. Професор Ян Чонг от Националния университет на Сингапур:
" Пекин стана по-настоятелен, може би по-рязък, към концепцията за целостта, към концепцията, че всичко, което понамирисва на фракционизъм, е недопустимо. Това се основава на убеждението, че слабостта на Китай се дължи на разделянето и това води до пренаписване на историята, че е унижаван, нападан и употребен от другите. Ето за какво се оказва напън върху Хонконг, само че ние виждаме същото и в Синдзян и в Тайван и в Южнокитайско море. Това е част от един повсеместен развой, който надали ще спре скоро ".
Годишнината бе предшествана от едно друго обезпокоително събитие. Опозиционният вестник „ Епъл дейли “ бе закрит откакто китайските управляващи замразиха активите на изданието и арестуваха основния му редактор. По-късно бяха задържани и други публицисти от към този момент закрития вестник. Главният админ на Хонконг Кари Лам упрекна вестника, че употребява публицистиката да заплашва националната сигурност и отхвърли рецензиите на Вашингтон и Лондон, че мярката е политически стимулирана:
" Не се опитвайте да обвинявате управляващите на Хонконг, че употребяват Закона за националната сигурност като инструмент за угнетяване на медиите и че не дават пет пари за свободата на изложение. Опасявам се, че всички тези обвинявания, отправени от американското държавно управление, са неоснователни ".
„ Амнести интернешънъл “ съобщи, че случилото се с „ Епъл Дейли “ е най-черният ден за медийната независимост в новата история на Хонконг, след издадената преди този момент възбрана да разгласява материали, които са сериозни към китайското държавно управление.
Какво може да чака Хонконг? Има песимисти, има и оптимисти. Професор Ян Чонг :
" Китайската комунистическа партия разполага с доста запаси. Тя евентуално ще се опита да принуди Хонконг да се подчини на нейната воля. На хората на Хонконг това няма да се хареса. Тези, които могат, ще го изоставен. Онези, които не могат да го изоставен ще се опитат да се съпротивляват с подготвеност да платят висока цена за това в персонален проект ".
И професор Виктория Хюи:
" На хората им би трябвало някакъв оптимизъм, с цел да не престават да живеят. Може да наподобява наивно, само че постоянно има светлина в дъното на тунела и хората ще отстояват правата си. Просто като се съпротивляват на наложеното им „ ново обикновено “, като упорстват да живеят живота си както преди - това е всекидневната форма на опозиция ".
Мълчанието тази година надалеч не значи, че съперниците на управляващите са се предали или отказали. Арестуваният в навечерието на годишнината продемократичен водач Чоу Хантун бе чут да споделя: „ Аз съм просто единствено един от десетките хиляди поданици на Хонконг, които желаят гласовете им да бъдат чути. Нека да им покажем, че ние хонконгците няма да се предадем “.
Темата на Веселин Паунов в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
„ Китайският народ няма да одобри опитите на външни сили да го потискат, гнетят и поробят. Който реши да опита това ще се сблъска в стоманената стена от плът и кръв на китайския народ от 1,4 милиарда души и ще си счупи главата “.
В сянката на юбилея на Столетницата остана една друга годишнина - 24 години, откогато Англия съобщи Хонконг на Китай. Положението в Хонконг тревожи мнозина освен в някогашната колониална владетелка, само че и по целия свят. Преди година в Хонконг влезе в действие Закон за националната сигурност, който съгласно мнозина е трансформирал Хонконг от народна власт в „ полицейска страна “. А напълно неотдавна бе затворена редакцията на вестник „ Епъл Дейли “, допускащ си да написа против китайските управляващи, и задържани публицисти.
Церемонията за отбелязване на годишнината стартира с издигане паралелно на знамената на Хонконг и Китай. Главният админ на Хонконг Кари Лам, както можеше да се чака, бе в Пекин на площад Тянанмън да чуе персонално речта на Си Динпин, облечен с съвсем същата куртка, като тогавашния ръководител Мао Цзедун. В отсъствието на Кари Лам, заместникът ѝ Джон Ли съобщи в тирада при издигането на знамената, че „ управляващите ще не престават да възприемат твърда позиция за отбрана на националната сигурност и че градът се е върнал към реда след интервали на безпорядък “. Какво значи това ненапълно е видно от смълчания Хонконг. От оскъдните фрагменти стана ясно, че на тази годишнина нямаше кой знае какъв брой хора по улиците. Втора поредна година китайските управляващи не разрешиха станалите обичайни демонстрации против политиката на Пекин като формалният мотив е пандемията от Covid-19 и циркулиращите нови вируси, само че малко на брой се съмняват, че в възбраната има политически претекстове. И до момента в който предходната година хиляди подцениха възбраната, това не се случи тази година. Причината? Най-вероятно огромното полицейско наличие. Хиляди служители на реда бяха ситуирани по улиците. Полицейски ванове, водни оръдия, бронетранспортьори и въоръжени служители на реда бяха отличителният белег в деня на годишнината. Преминаващи хора бяха спирани и проверявани, десетки задържани. Прочутият парк „ Виктория “, откъдето нормално потеглят демонстрациите, бе запустял, тъй като полицията превантивно затвори достъпите към него. Пекин наложи новия закон за сигурността навръх 30 юни предходната година, с цел да накаже всеки, който съгласно Китай, се занимава с подривна активност, фракционизъм, тероризъм или секрети съглашения с непознати сили, постоянно с пожизнен затвор. Законът е преценяван като първата огромна стъпка на Пекин да сложи световния финансов хъб в властнически рамки, стартирайки по този начин наречената акция „ Патриотите ръководят Хонконг “. Какво значи това коментира журналистката от Би Би Си Теса Уонг :
" Китай също промени метода, по който Хонконг избира своя законодателен орган. Пекин желае патриотите да ръководят града и всеки, който желае да се кандидатира за народен представител, би трябвало да бъде авансово тестван. Така че е доста по-лесно да бъде спрян всеки, който може да бъде сериозен към Пекин. А депутатите, които се избират директно от народа, получават по-малки пълномощия ".
За да се разбере обаче за какво събитията в Хонконг са по този начин бурни и за какво Пекин работи с твърда ръка, би трябвало да се върнем малко в предишното. Когато Англия предава Хонконг на Китай през 1997 година, двете страни подписват договорка. През идващите 50 години Хонконг да се самоуправлява и да има права, каквито няма на никое място в цялостен Китай, като независимост на словото и някаква форма на демократични избори. Тази идея бе наречена „ Една страна, две системи “. Но с придвижване на времето стана ясно, че китайските управляващи от ден на ден се намесват в делата на Хонконг, в сфери като образованието, медиите и локалните избори. Така през 2019 година избухват всеобщите митинги против проектозакон за изгонване, за който се притесняват, че ще направи съдилищата в Хонконг по-малко самостоятелни. Стигна се до невиждано принуждение. Това докара до засилена поддръжка за продемократичните претенденти, които завоюваха доста места на изборите същата година. Това не се одобри добре от държавното управление в Пекин. Обвинени бяха антикитайските сили в съдействие с непознати сили. Но има и още по-дълбоки аргументи за напрежението, както показва журналистката Теса Уонг:
" Първо, това е въпросът за идентичността и по какъв начин той се развива в десетилетията, когато Китай и Хонконг са разграничени. Това е разликата сред демократичен Хонконг с демократичните си полезности и китайското комунистическо държавно управление ".
Професорът по политически науки Виктория Хюи, експерт по въпроси на Хонконг:
" Независима преса, независимост на словото. Можете да излизате по улиците да протестирате. Може да крещите „ Долу Си Дзинпин! “. Това са полезностите, с които са израснали хората на Хонконг. Така че, когато хората пазят нещо, което се пробват да им лишават, се стига до този плевел митинг. Народът на Хонконг в действителност желае това, което му беше дадено - придържане към модела „ една страна, две системи “.
Въпросът опира и до това по какъв начин Китай гледа на националното единение. Професор Ян Чонг от Националния университет на Сингапур:
" Пекин стана по-настоятелен, може би по-рязък, към концепцията за целостта, към концепцията, че всичко, което понамирисва на фракционизъм, е недопустимо. Това се основава на убеждението, че слабостта на Китай се дължи на разделянето и това води до пренаписване на историята, че е унижаван, нападан и употребен от другите. Ето за какво се оказва напън върху Хонконг, само че ние виждаме същото и в Синдзян и в Тайван и в Южнокитайско море. Това е част от един повсеместен развой, който надали ще спре скоро ".
Годишнината бе предшествана от едно друго обезпокоително събитие. Опозиционният вестник „ Епъл дейли “ бе закрит откакто китайските управляващи замразиха активите на изданието и арестуваха основния му редактор. По-късно бяха задържани и други публицисти от към този момент закрития вестник. Главният админ на Хонконг Кари Лам упрекна вестника, че употребява публицистиката да заплашва националната сигурност и отхвърли рецензиите на Вашингтон и Лондон, че мярката е политически стимулирана:
" Не се опитвайте да обвинявате управляващите на Хонконг, че употребяват Закона за националната сигурност като инструмент за угнетяване на медиите и че не дават пет пари за свободата на изложение. Опасявам се, че всички тези обвинявания, отправени от американското държавно управление, са неоснователни ".
„ Амнести интернешънъл “ съобщи, че случилото се с „ Епъл Дейли “ е най-черният ден за медийната независимост в новата история на Хонконг, след издадената преди този момент възбрана да разгласява материали, които са сериозни към китайското държавно управление.
Какво може да чака Хонконг? Има песимисти, има и оптимисти. Професор Ян Чонг :
" Китайската комунистическа партия разполага с доста запаси. Тя евентуално ще се опита да принуди Хонконг да се подчини на нейната воля. На хората на Хонконг това няма да се хареса. Тези, които могат, ще го изоставен. Онези, които не могат да го изоставен ще се опитат да се съпротивляват с подготвеност да платят висока цена за това в персонален проект ".
И професор Виктория Хюи:
" На хората им би трябвало някакъв оптимизъм, с цел да не престават да живеят. Може да наподобява наивно, само че постоянно има светлина в дъното на тунела и хората ще отстояват правата си. Просто като се съпротивляват на наложеното им „ ново обикновено “, като упорстват да живеят живота си както преди - това е всекидневната форма на опозиция ".
Мълчанието тази година надалеч не значи, че съперниците на управляващите са се предали или отказали. Арестуваният в навечерието на годишнината продемократичен водач Чоу Хантун бе чут да споделя: „ Аз съм просто единствено един от десетките хиляди поданици на Хонконг, които желаят гласовете им да бъдат чути. Нека да им покажем, че ние хонконгците няма да се предадем “.
Темата на Веселин Паунов в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ