Най-екстремните форми на защита при животните – самозащитата е голяма
...
Най-екстремните форми на защита при животните – топ 10 класация
Най-екстремните форми на отбрана при животните – самозащитата е огромна работа. Можете да научите бокс, джиу-джицу, крав мага и десетки други бойни стилове. Можете също по този начин да инвестирате в принадлежности, които варират от телескопични палки, тазери или пушки. Ако желаете да се отбраните, няма граница. Животните, въпреки това, имат доста по-малко разполагаем. Повечето разчитат на способността си да бягат или да се крият, а тези, които се бият, нормално употребяват единствено зъби и нокти. Но понякога някое животно измисля в действителност нов метод да се отбрани.
10. Експлодиращи мравки, които взривяват враговете
Никой не може да ви каже тъкмо какъв брой мравки има в света, по какъв начин даже някой би знаел? Оценките могат да бъдат много разнообразни, само че някои допускат към 100 трилиона. Огнените мравки имат мъчителни ужилвания, а мравките-куршуми са именити за болката, която предизвикват ухапванията им. Но даже и те са нищо пред експлодиращите мравки, когато става въпрос за самоотбрана. От името им излиза наяве, че тези дребни неща са на напълно ново равнище.
Открити в дърветата на Борнео, тези мравки реагират на закани по най-драматичния метод, който можете да си визиите. Известни като Colobopsis explodens , мравките са в положение да раздерат личните си тела, като ги огъват толкоз мощно, че се спукват в развой, който освен ги убива, само че покрива офанзивата им в лепкава и токсична примес от вътрешни течности. Процесът или ще убие, или ще деактивира нападателя.
9. Морските краставици стрелят по враговете си
Понякога най-хубавата отбрана е положителното нахлуване. А най-хубавото закононарушение е да бъдеш необикновено непоносим. Морската краставица има способ за отбрана посредством регургитация на червата, който може да не е физически увреждащ, само че, в случай че не друго, е психически травматичен за евентуалните нападатели.
Въпреки че някои типове неясно наподобяват на краставици, морските краставици се класифицират като бодлокожи. Те са безгръбначни, което значи, че нямат гръбначен дирек като мидите, червеите, медузите и по този начин нататък. Това, което имат, е храносмилателна система и когато са застрашени, те могат да я изтласкат напряко от телата си против хищниците.
Акулата въпреки това е в положение да повърне личния си корем като метод да го почисти и по-късно да го погълне още веднъж, само че морската краставица не работи по този метод. След като тези вътрешности излязат, те остават на открито. След това животното може просто да отглежда нови вътрешности. Отнема няколко седмици, само че е по-добре от това да те изядат.
8. Пчелите “сготвят ” осите и стършелите – най-екстремните форми на отбрана при животните
На множеството от нас не е нужно да им споделят по какъв начин пчелата се пази. Пчелните ужилвания са сносно известни и те са повода множеството от нас да не крадат мед от кошерите, като че ли сме мечки в гората. По-малко знае се какво би трябвало да направи една пчела, когато жилото й не е задоволително, с цел да унищожи врагът.
Гигантските азиатски стършели се трансфораха в абсурден тип през последното десетилетие или две с помощта на интернет и очарованието му от необикновени форми на живот. Известно е, че тези великански ужасяващи инсекти нападат пчелни кошери и единствено няколко могат да унищожат всичко. Те безусловно разрязват пчелите с мандибулите си и ужилването на пчелата не е в положение да пробие екзоскелета на осата. И по този начин, по какъв начин реагира кошерът, когато стършелите нападат? Те образуват супер гореща сфера от пчелна мощ и готвят нападателя си до гибел.
Пчелите всеобщо се нахвърлят върху смъртоносните стършели. Въпреки че стършелът ще убие доста човеци, кошерът може да успее да оцелее, защото групата работи дружно. Те трепкат с крилата си и генерират много топлота. Те могат да покачат температурата на стършела до 47 градуса по Целзий, което я убива. Удивително е, че пчелите са в положение вярно да контролират тази температура, тъй че да е задоволително гореща, с цел да убие оса, само че не и самите тях, което би могло да се случи, в случай че нещата бяха единствено с няколко градуса по-топло.
Някои типове оси са се научили да заобикалят тези топлинни топки, като хващат търтеите отвън кошера, до момента в който не останат пчели, които да го пазят. Но и пчелите са се приспособили към това. Пчеларите са следили медоносни пчели да събират биволски тор. Поставят го към входа на кошера, нещо, което нормално в никакъв случай не биха създали. Доказано е че опитите осите да нападат кошер, предпазен от тор, понижават с цели 94%.
7. Лешоядите повръщат снаряд при опасност
Лешоядите се смятат от мнозина за много грозни птици с плешивите си глави и кукисти човки. Те също наподобяват много неприятно, що се отнася до навиците им, защото се хранят с мърша и най-често могат да бъдат видени към някой развален мъртвец. Те също по този начин се намазват в личните си боклуци, с цел да се охладят. Тяхната мощно кисела урина ще намали температурата им, защото се изпарява и също по този начин убива бактериите. Вероятно не е изненада, че техният главен способ за самоотбрана също е извънредно противен.
Когато е застрашен, лешоядът ще се принуди да повърне. Това е много извънредно единствено по себе си. Но не забравяйте, че те ядат към този момент развалено месо, тъй че когато повръща, повръща най-гнусната нечистотия, която можете да си визиите. Не единствено ще наподобява непоносимо и ще мирише непоносимо, само че е напоено с извънредно летливите храносмилателни сокове на птицата, които са толкоз мощни, че могат да изгорят.
Този спрей от повръщане също по този начин е снаряден и може да лети на цели 3 метра. И до момента в който всичко това прави да наподобява, че тези птици са нещастни във всяко отношение, не забравяйте, че те дават скъпа услуга, като почистват цялата тази мърша и евентуално щяхме да имаме доста повече заболявания и бактерии, които се популяризират в близост, в случай че не бяха те.
6. Гребенният плъх се намазва с отрова – най-екстремните форми на отбрана при животните
Хората са известни с това, че употребяват досетливост, с цел да си свършат работата. Е има и някои животни, които показват сходни гении. Маймуните употребяват принадлежности, койотите и язовците ловуват дружно, има доста способи за реализиране на цел. Когато става дума за африкански гребен плъх (гривият плъх), те вършат всичко допустимо, с цел да се защитят от хищници, като вземат участие в химическа война.
Знае се, че плъховете дъвчат отровната кора на някои дървета. След като хапнат хубаво, те изплюват хапка с токсични съставки и я избърсват върху козината си, като дейно си основават токсичен щит. Подобно държание съществува и другаде в природата. Има типове токсични жаби, които получават токсините си от насекомите, които ядат, само че това е единственият бозайник, за който е известно, че взе участие в сходно държание.
Първоначално се смяташе, че плъховете вършат отровата си, до момента в който не беше видян един плъх, който дъвче кората и избърсва токсините върху себе си. След това откривателите заловиха още, с цел да ги сложат под непрекъснато наблюдаване. Много от тях бяха следени да вземат участие в същото държание, макар че не се знае за какво самият плъх е ваксиниран. Може да се дължи на четирикамерния им корем, цялостен с гъсти бактерии, само че това не е безапелационно.
5. Иберийски оребрени тритони изкарват ребрата си и ги покриват с отрова
Иберийският оребрен тритон има очи за инсекти, които порастват до към 22 см дължина. Те наподобяват малко анимационно в действителния живот и не са доста плашещи, само че може би това е просто сюжетът. Когато става въпрос за самоотбрана, малко същества са толкоз мощни, колкото оребрения тритон. Когато е заплашен, тритонът може да замръзне и да завърти личните си ребра вътре в тялото си от 27 до 92 градуса по отношение на оста на гръбначния дирек. Ребрата се изтласкват напряко от кожата на тритона през месести брадавици, като са покрити с токсичен секрет.
От позиция на поп културата, тритонът е като Върколак, в случай че също е отровил ноктите си. Няма непрекъснат отвор, който разрешава на ребрата да стърчат. Тритонът би трябвало да пробие личната си плът всякога, когато употребява отбраната.
4. Обикновеният одеялен октопод раздира отровните пипала на португалските медузи
Океанът е цялостен със странни и ужасяващи същества, повече от способни да се пазят по разнообразни способи. От щипките на рака до челюстите на акулата, не желаете да се замесвате с прекалено много животни в дълбокото синьо море. Някои от най-страшните същества разчитат на голям брой изтощителни и смъртоносни отрови, които могат да спрат всеки див звяр, в това число човек, със забележителна скорост и успеваемост.
Одеялният октопод е създал тактика към своите защитни сили. За разлика от смъртоносния синьопръстенен октопод, одеялният октопод не създава мощна отрова. Вместо това те ще откраднат оръжия от португалските медузи.
Португалските медузи, постоянно бъркани с елементарната медуза, макар че в действителност е сифонофор, има рискови, жилещи пипала. Те нормално не са смъртоносни за хората, само че могат да причинят мехури и пъпки и са задоволително мощни, с цел да убият дребни риби. Одеялният октопод е създал тактика към своите защитни сили. За разлика от смъртоносния синьопръстенен октопод, одеялният октопод не създава мощна отрова. Вместо това те ще откраднат оръжия от португалските медузи. Одеялният октопод обаче е ваксиниран. Той ще откъсне пипалата напряко от португалската медуза и по-късно ще ги размаха като токсични камшици, с цел да нападна или да се отбрани.
3. Птицата папуняк употребява нечистотия като отбрана – най-екстремните форми на отбрана при животните
Много птици имат много прилични защитни умения, като основното измежду тях е способността просто да отлетят. Някои птици също са оборудвани с рисково мощни клюнове и нокти. Но какво да кажем за по-малките, по-деликатните? Какво се случва, когато са изправени пред заплаха?
Евразийският папуняк пораства до може би 30 см и тежи по-малко от тесте карти. Това не са страховити същества. Така че, с цел да изпреварят хищниците, те ще намажат личните си яйца със тайни, които миришат на гнило, и ще изкачат из личните си гнезда.
Женските се покриват със секрета, който идва от жлеза под опашката. Въпреки миризмата, той е антимикробен и прави перата й по-водоустойчиви и гъвкави. В рамките на шест дни след излюпването, бебетата могат да стрелят с изпражнения по хищници и в своя лична отбрана.
2. Многобройни типове ларви вършат щитове от изпражнения
Костенурките, броненосците и ракообразните имат положително отбранително преимущество в живота с помощта на бронята си. Други същества не са толкоз благословени генетично, тъй че би трябвало да бъдат изобретателни. Вземете да вземем за пример златният бръмбар костенурка, който основава щит от личните си изпражнения, с цел да се защищити от нападатели.
Много други типове бръмбари вършат същото под формата на ларви като средство за отбрана, преди да развият личната си здрава ризница. Стратегията е необичайно гениална, защото употребява запас, който на бръмбара в никакъв случай не му липсва и това е нещо, което доста малко хищници желаят да приближат. Златният бръмбар костенурка може даже да движи щита си и да нападна евентуални хищници с него като оръжие.
1. Бомбардиращи бръмбари стрелят с кипящи химикали
Буболечките нормално не се харесват от множеството хора и фактът, че доста хапят или ужилват, е огромна част от това. Но има бобулечка, която безусловно може да ви “застреля ” с изгарящи парещи химикали, и това я прави отблъскващ тип.
Бомбардиращите бръмбари са дълги по-малко от 3 см, евентуално единствената избавителна берекет за тези електроцентрали. При опасност в корема им настава химическа реакция. Водороден пероксид се смесва с хидрохинон. Бръмбарът има дребна дюза на гърба си, която може да се насочи с невероятна акуратност, с цел да стреля по даден див звяр. Вие сигурно няма да желаете да сте получателя на този гърмеж.
Двата химикала дружно могат да раздразнят очите и дихателната система. По-лошото е, че реакцията основава топлота, тъй че освен е дразнител, само че излиза безусловно горещо при 100 градуса по Целзий. Бръмбарът има задоволително химикали, с цел да изстреля това 20 пъти.
