Навършват се 156 години от рождението на един от интелектуалните

Навършват се 156 години от рождението на един от интелектуалните и поетически колоси в българската литература – Пенчо Славейков. Той е роден е на 27 април 1866 година в град Трявна, в фамилията на видния наш стихотворец и политически деятел от Възраждането – Петко Славейков. Участва в литературния кръг " Мисъл ", наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов.

Животът му е изпълнен с доста динамичност и премеждия. Славейков се завръща в България при започване на 1898 година и през същата година става автентичен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките. Назначен е за преподавател в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става непосредствен асистент на доктор Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. " Мисъл " и е в центъра на литературния кръг " Мисъл ".

Пенчо Славейков приключва стадий от образованието си в Пловдив. През 1883 година е един от водачите на ученическия ужас в Пловдивската действителна гимназия срещу неприятното преподаване на предметите, откакто учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били сменени с " парфюмирани контета и умствено боси възпитатели ". По това време е под въздействието освен на татко си, само че и на бащиния си другар Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към националното творчество. Бащата и децата записват национални приказки, песни, митове, старинни предания. Славейков съпровожда постоянно татко си в пътуванията му из разнообразни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни изследвания, учи от първоизвора изкуството и езика на народа. През януари 1884 година заспива върху заледената река Марица и заболява тежко. Въпреки продължителното лекуване в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цялостен живот остават провали – затруднено е напредването му (движи се с бастун), написа с старания и приказва мъчно.

Много значим аспект от неговия витален и нравствен път е любовта му с поетесата Мара Белчева, вдовица на умрял български министър. С нея той свързва живота си през 1903 година, само че среща неодобрението на цар Фердинанд и дворцовите среди. Заедно превеждат " Тъй рече Заратустра " от Ницше. Години наред те работят взаимно и върху неговата поема " Кървава ария ".

Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и шеф (1909 – 1911) на Народната библиотека, шеф на Народния спектакъл (1908 – 1909). През септември 1908 година подхваща с театъра турне из Македония, което в Битоля, Прилеп и други селища се трансформира в културна и социална манифестация, чийто подстрекател е поетът-директор. За късия си престой в Народния спектакъл Славейков се демонстрира като деятелен, високоерудиран и надарен началник и режисьор. Бранейки независимостта на театъра от некомпетентни вмешателства, влиза в спор с министъра на просвещението Никола Мушанов и напуща.

През 1909 година е командирован в Москва за присъединяване в честването на 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. Заедно с проф. Васил Златарски прибира в България костите на Марин Дринов и библиотеката му.

През май 1912 година той още веднъж е на път – през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца идва в дребното курортното градче Брунате, ситуирано сред езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където на 10 юни умира.