От началото на разговора ни до момента, в който подавам

От началото на диалога ни досега, в който депозирам ръка в края на изявлението, а Джон Войт напряко ме прегръща, е минал час. „ На втория въпрос нормално си потеглям “ – споделя ми той. „ Благодаря ти, че остана! “ – давам отговор. „ Знаеш ли, ти направи изявление, с което стигна до душата ми? “ – връща той. Стоп!Джон Войт има две номинации и един „ Оскар “, четири Златни глобуса, БАФТА и четири награди ЕМИ. Режисиран е от най-големите режисьори на 20. век: Франсис Форд Копола, Оливър Стоун, Брайън де Палма, Андрей Кончаловски, Майкъл Ман, Франко Дзефирели и още. Ролите му пишат история в киното. Партньорите и партньорките му на екран са най-големите в седмото изкуство, тъкмо толкоз, колкото е огромен и геният му. Войт от години насам се загатва и като бащата на Анджелина Джоли.И в случай че съм се питала по какъв начин е допустимо да е татко на толкоз красива жена и актриса и да е имал връзка освен с майка ѝ - красивата актриса Маршелин Бертан, само че и с дами като Барбара Стрейзънд, Настася Кински и Даяна Рос, когато се запознахме, си давам сметка какъв брой хубава външност има. В синия му взор виждам мощ, разум и чувствам топлината в излъчването му. Изключително харизматичен е. Джон Войт, не съумявам да му кажа, не можеш да си представиш какъв брой хубави неделни следобеди съм прекарала в едно остаряло филмотечно кино на име „ Дружба “ с твоите филми – „ Среднощен каубой “, „ Параграф 22 “, „ Завръщане вкъщи “. Ти беше част от моето „ обучение “ по кино и от уюта да бъда дете и да споделям време с майка ми. Но все едно съм му го споделила, тъй като той стартира диалога ни по този начин:Когато бях на пет години, а братята ми – на шест и на четири, ходехме с родителите ми на кино. Майка ми правеше сандвичи, раздаваше ни ги по време на кино лентата и пиехме газирани питиета, които си бяхме купили, преди да влезем в салона. Гледахме прелестни филми. По това време – през 40-те и 50-те, филмите бяха по-кротки и малко по-семейно насочени. Гледахме и по-сериозни. Любимият артист на татко ми беше Спенсър Трейси, а татко ми имаше добър усет. И също като Спенсър Трейси беше доста обаятелен и харизматичен.

Дали приличаш на него и с какво ти е повлиял? Да, той беше най-красивият човек. Напомняше на Кари Грант, с цел да си го представиш. Имаше сходна физика. Изглеждаше като кинозвезда, само че не беше просто хубав. Беше забавен. Възхищавах се на метода, по който наподобява. Имаше прелест, мощен темперамент, също като на майка ми. И аз го наследих от тях. Беше рационален човек и професионален състезател по голф. Атлетичен мъж, само че си носеше своята житейска покруса. На 18 претърпял автомобилна злополука, която беше увредила гръбначния му дирек. Станал преподавател, тъй като не можел да се състезава. Вероятно по тази причина беше добър повествовател. Работата му го постановяваше, с цел да прави уроците забавни за своите възпитаници. Беше добър преподавател. Той въодушеви избора ми да бъда артист. Как? С историите, които ни разказваше. Идваше при мен и двамата ми братя вечер. И лягаше на леглото до брат ми Бари. С Чип – по-големия, спяхме на двуетажното легло, аз – изпод, а Чип – от горната страна. Беше мрачно, само че от кухнята падаше мека светлина, тъй че можехме да се виждаме. И в полумрака гласът на татко ми ни понасяше на крилете на историите. И ние политахме. Казваше: Момчета, какво желаете да ви опиша довечера. Да забележим какво има в менюто. Какво ще кажете за история от моето детство? И се превръщаше в воин от личното си детство. Разказваше за приключенията си като дете, поукрасяваше ги и това бяха най-хубавите истории за мен. Мислиш ли, че болката в живота ни прави по-задълбочени хора и по-философски настроени? Да, само че желая да кажа, че в татко ми постоянно ме е впечатлявало и намирах за удивително, че не се оплакваше от ориста. А тя му беше лишила обичаната игра. С времето си дадох сметка, че за нас, синовете му, случилото се с него беше късмет да си е у дома, а не по турнета. Това ни даде опция да поддържаме връзка с него в годините, в които растем. За нас беше благословия, а за него – болежка, само че го приемаше. „ Животът е болежка, момчета! – споделяше ни. – Макар да наподобява като нещо прелестно. “ И в това време беше шеговит човек. И умен. Учеше ни: „ Винаги бъдете готови. Така ще сте по-бързи от другите “. Или: „ Оставете нещо настрани за черни дни. Подготвяйте се за бъдещето “. В бъдещето, което ти е предстояло, има прелестна любовна сцена с Джейн Фонда във кино лентата „ Завръщане вкъщи “. Разкажи ми каква е тайната на химията на екрана? Как създаваш химия с сътрудниците си във филмите и какво вършиме, в случай че я няма посред ви? Ха-ха-ха, тогава имаш проблем. Да, химията е доста значима. Всеки има друга химия с другите хора. Великите учители по актьорско майсторство – Станиславски, Санфорд Майснър, с който работих, Лий Страсбърг и други, всички те приказват за това, че ключът към положителната игра на екрана и на сцената е да слушаш, да наблюдаваш другите артисти и държанието им и да си отворен да взаимодействаш. Колкото и да си си научил репликите, да си се упражнявал по какъв начин ще ги произнасяш, това не може да те направи добър артист. Актьорството е да взаимодействаш. Като живеенето. Да. Отвори се и разреши на нещата да ти въздействат. Допускай другите да предизвикат усеща у теб. Най-добрите ми актьорски осъществявания са били свързани с осъществяванията на актьорите, с които съм си партнирал. С Джейн Фонда се забавлявахме, до момента в който работехме. Имахме една сцена, в която тя рисуваше по гърдите ми, а аз – по лицето ѝ. Бях в игриво въодушевление, а тя ми обясняваше какъв брой съм бил контролиращ. Отговорих: А ти не си ли?! Съвсем малко преди този момент беше подвикнала: „ Там ли ще поставиш това осветяване? “ И стартира да изяснява на Хаскел Уекслър, който беше един от най-хубавите оператори по това време, страховит, къде да реди прожекторите. Казах ѝ: „ Джейн, осъзнаваш ли, че ти контролираш целия сет и проектираш това върху мен? “. Много се смеехме дружно по време на фотосите. Играехме си един с различен. А сполучливата ми роля в „ Среднощен каубой “ се дължи на Дъстин Хофман. Защото ние имахме в действителност доста положително взаимоотношение един с различен, забавлявахме се, беше прелестно! Дъст е прелестен! С Бърт Рейнолдс също се усещах доста благополучен да си партнирам (във кино лентата „ Избавление “). Той е извънредно деятелен, въздействащ и добър артист. И знаех, че неговата роля в този филм ще бъде огромна и че тя ще направи кино лентата огромен. Имахте ли добра химия с Ал Пачино и Робърт де Ниро в „ Жега “? Там нямам подиуми с Ал Пачино. Само с Боби. Не бях работил с него преди. И двамата са ми другари. Ал ми е другар от първата му поява на сцена в Бродуей в Ню Йорк, която гледах и в която беше брилянтен. Толкова доста му се удивлявам. Какво ви прави другари? Мисля, че възприятието му за комизъм. Винаги ме кара да се дръзвам. Той е най-необичайният човек. Изглежда толкоз трагичен. Ал? Да! С тези огромни очи и тази мощ и пристрастеност. Да, фантастична пристрастеност, превъзходен е! Много е интелигентен, само че и занимателен. Спомни си го в „ Дик Трейси “. Там е необикновено занимателен! Брилянтен, страховит артист.