LaToya Ruby Frazier в ревюто на MoMA — неуморен хроникьор на нещастие и съжаление
LaToya Ruby Frazier стартира да прави фотоси като тийнейджърка в разпадащия се железен град Брадок, Пенсилвания. Тези фотоси при започване на 2000-те бяха най-вече на нейното семейство - интимни фрагменти на закрито, трептящи с психически нюанси. През идващите десетилетия нейният мироглед за родството се разшири в Съединени американски щати, с цел да обхване големи сегменти от предадения пролетариат.
Както пламенна и досадна ретроспекция в Музея за съвременно изкуство обяснява, че по-широкият обектив и обществената дълбочината на рязкост й е коствала прочут лиричен фокус. Тя компенсира недостига с прозаичност. Галериите на MoMA са цялостни с изображения (някои страхотни, доста не) и преливащи от думи.
В тези първи години на домашно следствие майката и бабата на Фрейзър се отвориха за нейния изпитателен взор. Още тогава чудото разбра какъв брой бързо и безмилостно ежедневните ритуали се отдалечават в предишното. Виждаме нея и баба й да седят на пода в хола на по-възрастната жена, заобиколени от извънредно натрупв...
Прочетете целия текст »
