Науката за Вселената и нейната еволюция до днес е съпътствана

...
Науката за Вселената и нейната еволюция до днес е съпътствана
Коментари Харесай

Просвещението

Науката за Вселената и нейната еволюция до през днешния ден е придружена от редица разнообразни парадокси. Един от първите бил по този начин нареченият фотометричен абсурд, който зародил в модела на неговата безконечност и постоянно битие.

Ако Вселената е безкрайна и съществува постоянно, то в нея има безконечен брой звезди и за безпределно време светлината от тях ще доближи нашата планета. В този случай небето постоянно ще свети, и такова събитие като нощта просто няма да съществува.

Същото важи и за гравитационния абсурд, произлизащ от обстоятелството, че безконечен брой звезди биха предизвикали безкрайна маса, което би довело до колапса на Вселената. И по този начин, какво се случва с Вселената?

 Вселената и нейните универсални парадокси?

Космологичните парадокси

Решението за тези несъгласия в миналото било препоръчано от самият Айнщайн. В неговия модел за стационарна, само че затворена галактика имало избран брой звезди. Въпреки това гравитационният абсурд към момента остава и съгласно него силите на гравитацията би трябвало да са компресирали цялата материя във Вселената.

За да избегне това, Айнщайн вкарва космологичната константа в теорията си, с цел да балансира гравитацията. Също по този начин вярвал, че без космологичната константа общата доктрина на относителността не може да изясни хомогенността и изотропността на Вселената, която наподобява идентична от всяка точка.

Айнщайн обаче бърка.

През 1922 година А.А. Фридман потвърдил, че това е допустимо единствено в случай че Вселената е нестатична, т.е. би трябвало или да се разшири, или да се свие. Последващите астрономически наблюдения, основани на работата на A.A. Фридман посочило правилността на описанието на огромната конструкция на Вселената.

Впоследствие Айнщайн считал, че въвеждането на космологичната константа е груба неточност в живота му, само че в това време тази концепция се вкоренява и, както отбелязва Г. Гамов:

През 1927 година белгийският физик и духовник Жорж Леметр вижда причинност, че колкото по-отдалечена е галактиката, толкоз по-голямо е нейното алено отместване и колкото по-далече е то, толкоз по-бързо се отдалечава тя.

 Вселената и нейните универсални парадокси?

Вселената се уголемява

През 1929 година Хъбъл заключава, че Вселената се уголемява. Горе-долу по същото време няколко теоретици осъзнали, че се е случил един тип детонация на пространството и времето, наречено по-късно “Големият гърмеж “.

Това било фантастична концепция, която дълго време не намирала емпирични доказателства и била пренебрегната от астрономите. Едва през 1965 година обстановката се трансформирала трагично. Две публикации, оповестени по едно и също време в Astrophysical Journal, трансформирали вечно космологичните възгледи на учените.

Първият, от четиримата физици от Принстънския университет,

планували настоящата температура на Вселената, когато се появила от първично огнено кълбо. Други двама астрономи от Bell Labs съобщили за температурата на радиацията, открита от радиоантената, по известна като галактически микровълнов декор.

Оттогава концепцията за избухливото начало на произхода на Вселената непроменяемо надвива над различните космологични модели. През 1970 година Allan R. Sandage предложил две цифри, характеризиращи процеса на разширение. Първата била настоящата скорост на разширение на Вселената, или през днешния ден по известна като константата на Хъбъл. Второто число било скоростта, с която това разширение се забавяло или параметърът на закъснение.

 Вселената и нейните универсални парадокси?

През 80-те години на предишния век била открита парадоксалността на теорията за Големия гърмеж, която постулира началните условия за избухливия развой. Според тези хрумвания температурата трябвала да бъде безкрайна, както и плътността на материята. Освен това било въведено нулево време, само че тези параметри нямали физическо значение. Тази доктрина не би могла да изясни триизмерността на нашето пространство, както и редица други параметри.

Волатилност на разширението

За да поправя тези парадоксални дефекти, А. Гут предложил да модифицира тази доктрина. Чрез въвеждането на характерните физически индикатори за температура, налягане и редица други, трябвало да се одобри, че в самото начало на раждането си от квантовия вакуум, Вселената е минала през фаза на бързото и интензивно уголемение (инфлация), след което скоростта на уголемение трябвало да остане непрекъсната.

От теорията на инфлацията следва, че в разнообразни моменти темпът на разширение не е бил идентичен. Междувременно космолозите били уверени, че след етапа на инфлацията, след избран интервал от време, този развой трябвало да стартира да се забавя, защото гравитационните сили са били нужни, с цел да се забавят с разширението.

В края на 80-те години почнали изследвания върху процеса на закъснение на разширението. Свръхновите от вид Ia били определени като обекти, чиято бляскавост е идентична за всички и можела да зависи единствено от дистанцията до тях.

Ако разширението се забави на огромно разстояние,

тогава свръхновата ще бъде по-близо и затова по-ярка, в сравнение с в случай че Вселената се уголемява с непрекъсната скорост. Междувременно най-отдалечените свръхнови се оказали по-слаби от предстоящото. През 1998 година учените стигнали до извода, че разширението не се забавя, а по-скоро се форсира. Причината за това ускоряване била наречена “тъмна сила “, която съставлява повече от две трети от цялата маса на нашата Вселена.

 Вселената и нейните универсални парадокси?

Още по-парадоксални резултати от наблюденията посочили, че седем до осем милиарда години след Големия гърмеж както етапа на инфлация, по този начин и скоростта на разширение в действителност са се забавили. В същото време, след това, под въздействие на незнайни аргументи, “антигравитационните сили ” станали преобладаващи и забавянето било сменено от ускорено разширение, което продължава и сега.

Свойствата на „ тъмната сила “, виновна за ускореното разширение, ненапълно съответствала на космологичната константа на Айнщайн и нейната антигравитационна мощ.

“Нова физика ”

Може би разглеждането на космологичната константа от позиция на общоприетия модел на физиката на обикновените частици ще ни разреши да определим методите за нейното проучване. Ако разширението на пространството се прави с възходящо ускоряване, това ще докара до заличаване на цялата материя и Вселената е обречена на непредвидена орис, наречено „ Голямото скъсване “.

Тогава била основана специфична полемика по отношение на астрономическите наблюдения и по- тъкмо константата на Хъбъл (H0). Първоначално самият Сандидж считал, че H0 е към 50 (скоростта на разширение, изразена в километри в секунда за 3,26 милиона светлинни години). От това следвало, че възрастта на Вселената е 20 милиарда години.

Други учени поддържат цената на H0 покрай 100, което подхожда на възраст от 10 милиарда години. При по- прецизни наблюдения благодарение на телескопа Хъбъл и други принадлежности довели резултата с по-малки стойности, вариращи от 72 до 73.

 Вселената и нейните универсални парадокси?

В този случай обектите на наблюдаване са били употребявани освен свръхнови,

само че и цефеидите, както и алените свръхгиганти. В резултат на това са получени стойности от 67,4 с дребни разлики.

Различните способи и обекти на наблюдаване дали разнообразни стойности на константата на Хъбъл, което провокирало спешна обстановка. Изследователите обмисляли няколко благоприятни условия за разрешаване на обстановката.

Така съгласно един от тях, стълбата на дистанциите зависи от силата на нейните стъпки. При всяко научно наблюдаване, несъмнено, са вероятни систематични неточности. Въпреки това, самостоятелни наблюдения на галактическия микровълнов декор на Южния полюс, в това число телескопа и милиметровата решетка Atacama, показвали, че няма неточности.

Ако източникът на противоречие по отношение на константата на Хъбъл

не е в наблюденията на ранната и късната Вселена, тогава космолозите остават с опцията, която е обвързвана с „ новата физика “. Новата физика би трябвало да включва процеси и феномени, които са отвън обсега на сегашните ни знания за Вселената.

Очевидно тя би трябвало да изясни другите темпове на уголемение в другите интервали от развиването на Вселената и да построи модел на нейното бъдещо битие.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!

Източник: prosveshtenieto.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР