Професор: Това е отровната истина за 3-ти март
Националният празник на всяка страна е висш знак и прекарване на надълбоко благородно единство на националната общественост. При нас не е по този начин. Вътрешните напрежения и латентни спорове във връзка на 3 март тлеят и през днешния ден имат признаците на ерес. Това сподели известният професор Георги Фотев, представен от в. " Марица ".
" Всъщност какво символизира 3 март? Какъв е смисълът на нашия народен празник? Това е мъчителният въпрос, който не може да остава повече провесен, защото последствията са надалеч отиващи. Настоящата обстановка възпламени напреженията. Латентните спорове стават пределно остри.
На 3 март (19 февруари по остарял стил) през 1878 година е подписан Санстефанският прелиминарен кротичък контракт за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 година, предхождана от други войни сред двете империи.
Този факт е неоспорим. При подобен контракт за завършек на войната има, естествено, пунктове, които се одобряват и от двете страни. Такъв въпрос е за статута на териториите, които Османската империя губи. Как да се дефинират границите на България? Съгласяват се те да са тези на българската патриаршия. Да напомним, че договорът е прелиминарен. Така или другояче обаче, се основава митът за Велика България.
Най-опасният мит е “Освобождението на България”. Защо този мит е рисков? Защото е двузначен. Един приятелски славянски и православен народ освобождава различен, измъчен под непознато робство несретен приятелски славянски и православен народ. Освободеният народ е благодарен вечно.
Да се разберем по въпроса. Признателността е висока човешка добродетел. Неблагодарността е отблъскващо отношение във всеки случай: на децата към майка си и татко си, към тези, които са те отгледали, към хората, които са ти подали ръка в сложни моменти, и към всеки, който ти е направил дребен или огромен подарък. Българите не могат да не са признателни към тези, които са дали живота си във войната, която за тях е освободителна.
Но 3 март не може да е висш народен знак и народен празник. Не единствено тъй като е предумишлено и поредно построен мит. Този народен знак е нездравословен, унищожителен за националната идентичност. Символът подхранва извратения феномен на така наречен русофили. Те са съчинили фикцията за русофобите. В България няма феномен на русофоби. Ето несъстоял се рационален обществен спор. Заклеймяванията не са спор.
Не можеш да обичаш или да мразиш обособен народ. Обичаш или не обичаш човешки същества от плът и кръв, има обич към Бог, в случай че си набожен човек, и така нататък
Но има още по-голям и значителен въпрос. Какво се чества на 3 март? Празнуваме, че сме освободени. Не сме се освободили, а сме освободен. Това не е мотив за горделивост и за национално достолепие. Ние като нация разбираме ли какви фундаментални полезности объркваме. Колко дълго продължава объркването!
Нямаме позор, че сме подвластни на това, което аз назовавам българската потиснатост. Макар че мъжествеността в актуалната ера въобще е чезнеща по хиляда аргументи добродетел, би трябвало да се стартира с разрушаването на митовете. Може би днешният протест ще бъде началото. Има други дати, които могат да са висш народен знак и празник на националното единство, което не значи да се изтрие от историческия календар 3 март ", сподели още проф. Фотев..
" Всъщност какво символизира 3 март? Какъв е смисълът на нашия народен празник? Това е мъчителният въпрос, който не може да остава повече провесен, защото последствията са надалеч отиващи. Настоящата обстановка възпламени напреженията. Латентните спорове стават пределно остри.
На 3 март (19 февруари по остарял стил) през 1878 година е подписан Санстефанският прелиминарен кротичък контракт за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 година, предхождана от други войни сред двете империи.
Този факт е неоспорим. При подобен контракт за завършек на войната има, естествено, пунктове, които се одобряват и от двете страни. Такъв въпрос е за статута на териториите, които Османската империя губи. Как да се дефинират границите на България? Съгласяват се те да са тези на българската патриаршия. Да напомним, че договорът е прелиминарен. Така или другояче обаче, се основава митът за Велика България.
Най-опасният мит е “Освобождението на България”. Защо този мит е рисков? Защото е двузначен. Един приятелски славянски и православен народ освобождава различен, измъчен под непознато робство несретен приятелски славянски и православен народ. Освободеният народ е благодарен вечно.
Да се разберем по въпроса. Признателността е висока човешка добродетел. Неблагодарността е отблъскващо отношение във всеки случай: на децата към майка си и татко си, към тези, които са те отгледали, към хората, които са ти подали ръка в сложни моменти, и към всеки, който ти е направил дребен или огромен подарък. Българите не могат да не са признателни към тези, които са дали живота си във войната, която за тях е освободителна.
Но 3 март не може да е висш народен знак и народен празник. Не единствено тъй като е предумишлено и поредно построен мит. Този народен знак е нездравословен, унищожителен за националната идентичност. Символът подхранва извратения феномен на така наречен русофили. Те са съчинили фикцията за русофобите. В България няма феномен на русофоби. Ето несъстоял се рационален обществен спор. Заклеймяванията не са спор.
Не можеш да обичаш или да мразиш обособен народ. Обичаш или не обичаш човешки същества от плът и кръв, има обич към Бог, в случай че си набожен човек, и така нататък
Но има още по-голям и значителен въпрос. Какво се чества на 3 март? Празнуваме, че сме освободени. Не сме се освободили, а сме освободен. Това не е мотив за горделивост и за национално достолепие. Ние като нация разбираме ли какви фундаментални полезности объркваме. Колко дълго продължава объркването!
Нямаме позор, че сме подвластни на това, което аз назовавам българската потиснатост. Макар че мъжествеността в актуалната ера въобще е чезнеща по хиляда аргументи добродетел, би трябвало да се стартира с разрушаването на митовете. Може би днешният протест ще бъде началото. Има други дати, които могат да са висш народен знак и празник на националното единство, което не значи да се изтрие от историческия календар 3 март ", сподели още проф. Фотев..
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ