Космическият телескоп “Хъбъл” ни дари с най-далечния поглед към Вселената!!!
Нашата Вселена е на възраст 13.7 милиарда години и този портрет изобразява галактики, които са се образували напълно скоро след появяването й. Това е по този начин, тъй като светлината пътува със скорост 300 000 километра в секунда. Това наподобява като един момент – една голяма скорост, само че в действителност даже и тази голяма скорост е нищо спрямо мащабите на цялостната Вселена! Ако един светлинен лъч пътува от Земята до Луната за една секунда, до Марс за няколко минути, до планетите от Външната Слънчева система за няколко часа, то тогава дистанцията сред Слънцето и другите звезди е голямо. Най-близката звезда до нас е Проксима Центавър и светлината пътува от нас до нея в продължение на цели 4.2 години!!! Затова ние измерваме дистанцията до другите звезди с мерната единица “светлинна година ”. Но светлинната година не е просто единица за разстояние – тъй като светлината пътува в продължение на дълги години, ние виждаме Проксима Центавър тъкмо каквато е била преди 4.2 години – т.е. ние следим предишното на Вселената!!! Сега си представете – горното изображение от “Хъбъл ” демонстрира галактики, които са на разстояние 13.2 милиарда светлинни години – ние виждаме галактиките такива, каквито са били преди цели 13.2 милиарда години – по този начин някои от тези галактики са се родили единствено 450 милиона години след появяването на самата Вселена!!!
Най-далечният взор към Вселената! Photo credit: NASA/ESA/G.Illingworth, D.Magee, P.Oesch, Univ. of California/Santa Cruz/R. Bouwens, Leiden University/HUDF09 Team
Това, което забелязвате, е плодът на нашата просвета. Глътка познание, което задоволява нашето любознание. Но най-важното – това е САМАТА ИСТИНА.
Честно да си кажа, аз не мога да проумея – за какво ние сме толкоз неблагодарни към това скъпо знание, за какво не се обръщаме към науката, а обръщаме взор към псевдонауката – към полтъргайстите, житните кръгове, към Атлантида – куп други неща, за които няма никакви доказателства, че съществуват? Атлантида може да не е съществувала – само че тези галактики, снимани от “Хъбъл ”, несъмнено съществуват. И те дават на нас, жителите на Земята, допустимо най-ценния урок.
Защото, поглеждайки към този галактически портрет, в случай че сте с отворено сърце и дух, няма по какъв начин да не се съгласите, че изобразеното на него има не просто научна, само че и надълбоко морална стойност. Независимо дали сте безбожник или набожен, поглеждайки към фотографията, няма по какъв начин да не почувствате поклонение към величието на Вселената. За един надълбоко набожен човек това би било същинско поклонение пред Създателя. Но даже и да не бъдете набожен, а просто предан надълбоко на науката, няма по какъв начин да не се смирите, осъзнавайки по какъв начин нашата планета Земя е просто една прашинка в безбрежния звезден океан, по какъв начин нашето Слънце е просто една от милиардите звезди, по какъв начин тези галактики, които виждате и които можете да скриете с дребния си пръст, в действителност имат стотици хиляди милиарди звезди – не просто точки на небето, а огромни, невероятни, удивителни светове. Какво необикновено удивление и примирение!
Честно казано, аз не виждам какво друго възприятие може да изпита човек пред такава панорама. И не разбирам тези хора, които не се усещат по същия метод, по какъв начин отминават това достижение с неуважение и споделят “Че какво да се интересуваме от космоса, като си имаме толкоз проблеми тук ” – неосъзнавайки, че тези проблеми в действителност съществуват единствено на тази дребна, бледа синя точка, както е нарекъл планетата Земя огромният популяризатор Карл Сейгън, а че останалата част е внушителна Вселена! Но още повече не мога да схвана тези, които си затварят съзнанието за това изобретение, настоявайки, че всичко е холивудска продукция и че не съответствува с техните визии, че Земята е в центъра на света и че той е на възраст не повече от 10 000 години. Защо би трябвало да затваряме нашето схващане в кутийка, за какво би трябвало да затваряме нашия Бог в кутийка, казвайки на останалите с това неуважение надали не, че нашият Бог е в действителност мъничък господ и би трябвало да си стои в една мъничка рамка. Защо не приемем просто, че в случай че тази Вселена има основател, той е по-велик, в сравнение с си допускате? Или в случай че не приемате съществуването на основател – за какво не приемете, че самата Вселена е величествена?
Защо не си отворим съзнанието към знанието?
