Нас всички ни боли за националния отбор, затова искаме оставките

Нас всички ни боли за националния тим, по тази причина желаеме оставките на управлението на Българския футболен съюз!

Това накратко бе мантрата, която огромният голмайстор и дълготраен кандидат за власт Димитър Бербатов повтори десетки пъти в следващата си медийна изява.
-->
Ако би трябвало да бъдем откровени, първата част от мнението му се споделя от цялата страна – от Бербатов, от Боби Михайлов, от редовия почитател, от треньори, клубове и футболисти. Едва ли има българин, който да е удовлетворен от обстоятелството, че съперниците ни в евроквалификациите явно са от по-високо качество, с повече опит, с повече поддръжка и с по-добри игрища от нас.Това обаче са все условия, които надали биха могли да бъдат изменени с магическа пръчка посредством оставка на управата на БФС, привикване на нов конгрес и внасяне на още повече безпорядък в по този начин или другояче измъчения ни футбол.

Докато страната се тресе от политическа рецесия и сме в очакване на пети парламентарни избори за две години (произвели нулев резултат и безтегловност), екснападателят и свитата му, не без закрилата на съответни политици, усетиха момента още веднъж да яхнат вълната на общественото отчаяние и да я наместят съгласно своите персонални упоритости, написа в коментар БЛИЦ.

Прави ли ви усещане, че съвсем няма мач на националния тим, който да не бъде принудително пречупен през Бербатовата призма?

Може би бе пропусната единствено предходната есен, когато невръстният състав на Кръстаич завоюва борба за националната чест на недружелюбния стадион в Скопие – просто тогава нямаше защо да се хване.

Във всички останали случаи обаче преди и след дуели на селекцията ни по команда пред медиите излиза я „ претендентът “, я някой от придворните му, с откровената цел да капитализира на гърба на националния ни тим.

Всички помним гостуването в Литва, когато бяха употребявани всевъзможни хватки отборът ни да бъде сплескан. Помним и по какъв начин служебно бе назначен конгрес в деня на значимо домакинство против Северна Ирландия. В ден, в който Бербатов записа загуба, а може би и две – тъй като България победи „ на мускули “, а това очевидно не влизаше в проектите му.

Дясната му ръка Стилиян Петров – по сходство на прочут крайнодесен политик – изиска опрощение от Борислав Михайлов, след което изясни по какъв начин всичките му „ триумфи “ с националния тим са се случили поради наличието на опитния Краси Балъков. Същият този Стилиян обществено подлагаше на критика някогашния треньор Ясен Петров, който поддържаше процеса на последователно подмладяване – с гениите, само че и с опитните фигури. В днешното си присъединяване Бербатов пък разгласи, че по-добре тимът да бъде стихотворец от българин, вместо да го води Кръстаич. Е, явно партийната линия на екипа на Бербатов всякога мутира според от партийната полза.

Няма различен метод да си разбираем обстоятелството, че националният тим се употребява като батут за персоналните управнически упоритости на хора, отказали се от фланелката на България. Няма по какъв начин да приемем за откровени популистките вопли на угриженост от страна на човек, симулирал разтежение на контрола със Сърбия, единствено и единствено да не бере позор наедно със съотборниците си. И няма по какъв начин той да ни убеди, че в свят, изтъкан от причинно-следствени връзки, рухването на настоящето БФС ще ни избави от загуби на националния тим.

Чисто и просто става дума за нова порция обяздване на националната тъга за користни цели.

Подобни способи постоянно са ставали причина за войни, освен това – международни. Искаме ли такава и във футбола ни, драги ми Димитре? И не е ли грях да сипваш сол в раните на ранена България. Понеже в никакъв случай не си имал нужния лек, със своите дейности правиш тъкмо това...