На 14 май светата Църква почита Св. Исидор. У нас

На 14 май светата Църква уважава Св. Исидор. У нас честват мъжете с име Сидер. В български идва от гръцки и значи желязо.

Св. Исидор е живял в V век († 435 г.). Той се родил в Египет от богати родители, получил положително обучение и на младини оставил света, като желаел уединение. Той бил подстриган в монашество, след това се заселил в пустинно място покрай град Пилусия в Долни Египет. Тук той живеел в строго самоограничение, носел груба дреха и се хранел единствено с корени. Непрестанно се молел и се издигал с мисъл до Бога.

Слухът за неговия непоколебим и благоверен живот привлякъл към него други подвижници и той бил определен за свещеник на манастира. Грижейки се непрекъснато за душевната изгода на братята, той ги ръководел посредством мъдрите си директиви, учел ги посредством слово и образец на примирение, благост, безкористие, битка срещу пристрастеностите и светските намерения.

Не единствено към иноците и пустинножителите преподобни Исидор обръщал своите поуки. Неговите съчинения съдържат доста назидателни неща за индивидите от всяко звание. В писмата, от които до нас са стигнали повече от две хиляди, той се обръщал и към шефовете, и към епископите с мъдри съвети; той опровергава лъжеученията, излага догмите на вярата, изяснява свещеното писание, така че всеки може да почерпи от тях потребна поука.

Освен това на 14 май Църквата уважава и паметта на св. Райко Шуменски – български страдалец от началото на 19 век, чието удостояване е възобновено в края на 20 век, като съществена заслуга за това има и блаженопочившият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.

Св. Райко е небесен настойник на гр. Шумен, а на датата във всички шуменски храмове се служи св. литургия. 

Райко е златар по поминък, живял и работил в центъра на Шумен. Срещу неговата работилница имало турска къща, чийто домовладика имала неомъжена щерка.

Един ден тя извикала Райко да пристигна при нея. Тя му споделила да се приближи, с цел да й вземе мярка от пръста, та да ѝ направи златен пръстен – щемпел.

Хубавият момък се доближил и колкото той стоял със боязън и притеснение, толкоз тази блудница, новата Египтянка, с дебелоочие и безочливост сатанинска го задърпала с всичката си мощ, с цел да го вмъкне в дома.

Райко със мощ си измъкнал ръцете от нейните, а тя – със мощ отблъсната, паднала по тил. Превърнала се любовта в ненавист, почнала да крещи колкото могла, и по този начин наклеветила пред присъстващите Райко, който бил заслужен за безбройни похвали, че дръзнал сякаш да изнасили нейната моминска чест.

Агаряните го сграбчили и го завели пред съдията. Съдията под въздействие на бащата на момичето взел две решения: или да се потурчи и да я вземе за жена, или в случай че това не желае, да бъде обичай, до момента в който почине от побоя.

Райко предпочел смъртта, в сравнение с да се отхвърли от Христа. Всички го уговаряли, а повече от всички го уговарял бащата на момичето, като казвал, че му прости дързостта, единствено да се потурчи и ще го направи собствен шурей и ще го има като собствен наследник – правоприемник на парцела му. 

Решението на тиранина било да почине под ударите на побоя. От жестокия побой паднали ноктите на нозете му.

Вечерта го хвърлили в пандиза, като му дали срок от два дни да размишления какво ще прави.

Блаженият нито ласкателствата нито обещанията им приел и повтарял: " Християнин съм! Няма да се потурча! “ Окачили  го с въже за мишците, след това поставили под него мангал, а разпаленият огън топил тялото му. Но мъченикът единствено отговарял: " Вярвам в Христа. Християнин съм. Няма да се потурча! “

Последното изтезание било ужасяващо - разрязали над пъпа му кожата на корема и вързали ремък от пъпа до гърлото.

Одраните места осолили изобилно с влашка сол, а след това го горили със запалени свещи.

Накрая бил обезглавен на 14 май 1802 година след Христа.