Войната в Украйна: кое е истина и кое е лъжа?
Наред с достоверните изявления за войната в Украйна в обществените мрежи има и доста клюки, подправени вести и неверифицирани фотоси и видеа. Как да разпознаем дезинформацията?
Снимки и видеа на ранени хора, ракетни набези, разрушени здания, танкове и военни коли, преминаващи по улиците. От началото на войната в Украйна обществените мрежи са цялостни с сходни изявления на консуматори от целия свят. Голяма част от тях могат да бъдат верифицирани, само че други наподобяват подозрително. На пръв взор постоянно е мъчно да се откри дали става дума за истина или фалшив.
При множеството фотоси и видеа могат да се проведат инспекции, с които се разпознава мястото, на което са направени. Често е допустимо да се направи и съпоставяне с други фрагменти. Така да вземем за пример бе потвърдено, че още преди заповедта на Владимир Путин за нахлуване специфични системи за разминиране към този момент са се намирали в Украйна.
Лавина от дезинформации
Днес подправените вести към този момент са неизбежни: те съпровождаха американските избори през 2016 и 2020 година, Брекзит, референдумите в Каталуния, Шотландия и в Нидерландия, войните като тази в Сирия, както и политиката в Германия.
При изключителни обстановки като пандемията или в този момент при войната на Русия против Украйна в обществените мрежи има изключително доста заблюждаващи или подправени информации. Наред с другото това е обвързвано с събитието, че сходни обстановки в началото не са еднопосочни, хората бързат да намерят информация и ориентировка - и постоянно е цялостно с доста фотоси или видеа на хипотетични очевидци. А такива наличия се употребяват постоянно за целенасочена дезинформация.
По време на войната в Сирия съветските държавни медии стигнаха даже до такава степен, че използваха фотосите за един игрален филм като доказателство за хипотетична инсценировка на военни закононарушения. В навечерието на нападението против Украйна пък беше цялостно със противоречиви изказвания за хипотетични офанзиви в сепаратистките области - те бяха употребявани от Русия като претекст за признаването на самопровъзгласилите се републики.
Що е то фалшив нюз и по какъв начин да ги разпознаем?
Фалшивите вести (фейк нюз) са разбиране, употребявано от няколко години за описанието на цялостен боеприпас от пропагандистки оръжия. При това не става дума за реторични похвати, езикови грешки или журналистически неточности, които кардинално биха могли да бъдат употребявани като подправени вести. Решаващата разлика е следната: подправените вести са умишлено дефинирани заблуждаващи изказвания, които се популяризират целеустремено. Някои специалисти избират да ги назовават " дезинформация ".
Рецепта за това по какъв начин да се разпознават подправените вести или дезинформациите няма. Но е допустимо с някои лесни стъпки да се получат данни дали фрагментите са достоверни и дали информациите са достоверни.
Източникът е значим знак за това дали фрагментите или информациите са тествани или не. Така да вземем за пример осведомителните организации като ДПА, Франс прес или Асошиейтед прес са достоверни източници, защото ревизират обстоятелствата преди публикуването им. При фотосите и видеата - доколкото е допустимо - източникът, датата и мястото на снимане. Разбира се, обаче и организациите, и огромните медии могат да позволен неточности, които по-късно би трябвало да бъдат съответно поправени.
Признаците, по които може да се откри дали даден профил в обществените медии е благонадежден, могат да бъдат броят на неговите почитатели, датата на откриването му, съществуването на специфичен наследник знак (в Туитър) или неговият шеф. Важно е да се добие общ взор: кой какво ми споделя? И от кое място идва информацията? И какво друго популяризира този източник? Тези въпроси могат да оказват помощ да се оцени надеждността на изявленията. Точно толкоз потребно би било да се оцени и достоверността - по този начин да вземем за пример сега из мрежите обикаля видео, в което Путин сякаш афишира, че ще се изтегли от Украйна. Но тук става дума за манипулирано видео.
Чрез разбора на фотосите могат да бъдат разкрити доста фалшифицирани наличия или пък наличия, сложени във подправен подтекст. Проверките в Гугъл или Yandex да вземем за пример в доста случаи могат да оказват помощ да се откри дали фотосите са настоящи. Търсачките търсят в мрежата същите или сходни фрагменти и по този начин към този момент употребяваните фотоси могат да бъдат разкрити. Тъй като системите демонстрират и фотоси, които наподобяват на търсената, манипулираните фотоси могат да бъдат разпознати.
Който изпитва неустановеност във връзка с това дали материалът е сериозен и достоверен, постоянно може да ревизира дали по въпроса има към този момент извършена инспекция на обстоятелствата. Google предлага специфична търсачка по основни думи и езици.
Първо мисли, след това споделяй
За да могат да бъдат разпознати подправените вести, е належащо човек да има медийна подготвеност, както и подготвеност за сериозно обсъждане на наличията. Така да вземем за пример известията в обществените мрежи не трябва да бъдат споделяни просто ей по този начин, без да са прочетени напълно, защото излиза, че съответното наличие удостоверява личното мнение.
Оценките на източниците на дезинформация демонстрират и друго: че постоянно единствено заглавията са подвеждащи - след което в самия материал наличието е показано значително правилно. Затова е значимо и това: да се четат освен заглавията, а задачите материали.
Снимки и видеа на ранени хора, ракетни набези, разрушени здания, танкове и военни коли, преминаващи по улиците. От началото на войната в Украйна обществените мрежи са цялостни с сходни изявления на консуматори от целия свят. Голяма част от тях могат да бъдат верифицирани, само че други наподобяват подозрително. На пръв взор постоянно е мъчно да се откри дали става дума за истина или фалшив.
При множеството фотоси и видеа могат да се проведат инспекции, с които се разпознава мястото, на което са направени. Често е допустимо да се направи и съпоставяне с други фрагменти. Така да вземем за пример бе потвърдено, че още преди заповедта на Владимир Путин за нахлуване специфични системи за разминиране към този момент са се намирали в Украйна.
Лавина от дезинформации
Днес подправените вести към този момент са неизбежни: те съпровождаха американските избори през 2016 и 2020 година, Брекзит, референдумите в Каталуния, Шотландия и в Нидерландия, войните като тази в Сирия, както и политиката в Германия.
При изключителни обстановки като пандемията или в този момент при войната на Русия против Украйна в обществените мрежи има изключително доста заблюждаващи или подправени информации. Наред с другото това е обвързвано с събитието, че сходни обстановки в началото не са еднопосочни, хората бързат да намерят информация и ориентировка - и постоянно е цялостно с доста фотоси или видеа на хипотетични очевидци. А такива наличия се употребяват постоянно за целенасочена дезинформация.
По време на войната в Сирия съветските държавни медии стигнаха даже до такава степен, че използваха фотосите за един игрален филм като доказателство за хипотетична инсценировка на военни закононарушения. В навечерието на нападението против Украйна пък беше цялостно със противоречиви изказвания за хипотетични офанзиви в сепаратистките области - те бяха употребявани от Русия като претекст за признаването на самопровъзгласилите се републики.
Що е то фалшив нюз и по какъв начин да ги разпознаем?
Фалшивите вести (фейк нюз) са разбиране, употребявано от няколко години за описанието на цялостен боеприпас от пропагандистки оръжия. При това не става дума за реторични похвати, езикови грешки или журналистически неточности, които кардинално биха могли да бъдат употребявани като подправени вести. Решаващата разлика е следната: подправените вести са умишлено дефинирани заблуждаващи изказвания, които се популяризират целеустремено. Някои специалисти избират да ги назовават " дезинформация ".
Рецепта за това по какъв начин да се разпознават подправените вести или дезинформациите няма. Но е допустимо с някои лесни стъпки да се получат данни дали фрагментите са достоверни и дали информациите са достоверни.
Източникът е значим знак за това дали фрагментите или информациите са тествани или не. Така да вземем за пример осведомителните организации като ДПА, Франс прес или Асошиейтед прес са достоверни източници, защото ревизират обстоятелствата преди публикуването им. При фотосите и видеата - доколкото е допустимо - източникът, датата и мястото на снимане. Разбира се, обаче и организациите, и огромните медии могат да позволен неточности, които по-късно би трябвало да бъдат съответно поправени.
Признаците, по които може да се откри дали даден профил в обществените медии е благонадежден, могат да бъдат броят на неговите почитатели, датата на откриването му, съществуването на специфичен наследник знак (в Туитър) или неговият шеф. Важно е да се добие общ взор: кой какво ми споделя? И от кое място идва информацията? И какво друго популяризира този източник? Тези въпроси могат да оказват помощ да се оцени надеждността на изявленията. Точно толкоз потребно би било да се оцени и достоверността - по този начин да вземем за пример сега из мрежите обикаля видео, в което Путин сякаш афишира, че ще се изтегли от Украйна. Но тук става дума за манипулирано видео.
Чрез разбора на фотосите могат да бъдат разкрити доста фалшифицирани наличия или пък наличия, сложени във подправен подтекст. Проверките в Гугъл или Yandex да вземем за пример в доста случаи могат да оказват помощ да се откри дали фотосите са настоящи. Търсачките търсят в мрежата същите или сходни фрагменти и по този начин към този момент употребяваните фотоси могат да бъдат разкрити. Тъй като системите демонстрират и фотоси, които наподобяват на търсената, манипулираните фотоси могат да бъдат разпознати.
Който изпитва неустановеност във връзка с това дали материалът е сериозен и достоверен, постоянно може да ревизира дали по въпроса има към този момент извършена инспекция на обстоятелствата. Google предлага специфична търсачка по основни думи и езици.
Първо мисли, след това споделяй
За да могат да бъдат разпознати подправените вести, е належащо човек да има медийна подготвеност, както и подготвеност за сериозно обсъждане на наличията. Така да вземем за пример известията в обществените мрежи не трябва да бъдат споделяни просто ей по този начин, без да са прочетени напълно, защото излиза, че съответното наличие удостоверява личното мнение.
Оценките на източниците на дезинформация демонстрират и друго: че постоянно единствено заглавията са подвеждащи - след което в самия материал наличието е показано значително правилно. Затова е значимо и това: да се четат освен заглавията, а задачите материали.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ