Нараняване и смърт – независимо от ужаса, който предизвикава, разкъсването

Нараняване и гибел – без значение от ужаса, който предизвикава, разкъсването на тялото ни, най-често има оптимистично обръщение. То значи, че би трябвало да променим нещо в себе си, алегорично да погребен остарялото, с цел да се „ родим ” за новото. Човек, който на сън вижда себе си в гроба е подготвен за съществена смяна в живота.

Полет, рухване от високо – летенето значи избавление от рестриктивните мерки, само че защото не е присъщо за нас хората, постоянно съществува заплахата да се разбием. Този сюжет нормално се присънва на тези, които желаят да стартират нов стадий в живота. Ако полетът приключи с рухване от високо, то посланието се уголемява. Показва, че при този човек към момента страхът от незнайното е по-силен от желанието за смяна.

Падане на зъбите – здравите зъби символизират експанзия, както физическа (повечето животни хапят и демонстрират зъбите си за предупреждение), по този начин и словестна („ озъбвам се ” на някого). Затова, когато те се клатят и падат на сън, това е израз на възприятието ни за изтощение. Този сюжет подсказва на човек да пази позицията си „ с нокти и зъби ”.

За да можем оправилно да изтълкуваме посланието на кошмарите, би трябвало първо да се освободим от възприятието за смут. Затова не трябва да го проучваме измежду нощ, малко откакто сме се събудили с вик, а да го запишем и да се опитаме още веднъж да заспим. Едва на утрото - към този момент спокойни и отпочинали, е добре да се върнем към сюжета и решенията, които се пробва да ни подскаже.

Детските кошмари
Децата сънуват страшни сънища от най-ранно детство. Те са свързани с отрицателните майчини страсти, до момента в който са били в утробата и с момента на раждането. По късно към тези прекарвания се прибавя и възприятието на боязън, че могат да бъдат изоставени или да изгубят любовта на родителите си.

Как е най-добре да постъпим, в случай че детето ни се разсъни от заплашителен сън? Обезателно би трябвало да го вземем на ръце – телесния контакт незабавно възвръща връзката му с нас и то се успокоява. Ако детето е по-голямо и държи да ни опише кошмара си, дано го изслушаме. Така то ще се освободи от плашещите облици и ще заспи още веднъж. Безсмислено е обаче да го успокояваме с думите, че нищо неприятно не се е случило – за него това не е по този начин. По-добре е да му покажем, че разбираме страховете му, само че сме до него, с цел да го защитим.

Най-неправилният метод е да се скараме на детето, че се е изплашило, изключително, в случай че е момченце. Да считаме, че момчето постоянно би трябвало да е самоуверено и от нищо да не се бои, е непостижимо за дребното създание. То постоянно ще се пробва да извърши упованията ни, а когато това не му се отдаде, тежко ще претърпява неуспеха си. Кошмарът, колкото и да е парадоксално, разтоварва душeвността на детето. То е като клапан, които изпуска натрупалите се боязън и паника. В този миг би трябвало да покажем схващане и поддръжка – единствено по този начин ще върнем възприятието за сигурност в дребното създание. Продължава: Кошмарите