Съкровищата на Черния Сам
Напоследък все по-често непознати предприемачи влагат в търсачи на съкровища, като най-модерни са гмурканията на огромна дълбочина в търсене на потънали кораби.
Неотдавна подводният изследовател на съкровища Бари Клифърд от Съединени американски щати съумя да извади от дъното на морето част от съкровищата на именития пиратски транспортен съд „ Вайда ”.
Той претърпял корабокрушение на 26 април 1717 година до крайбрежието на Уелфлит, през днешния ден Масачузетс. Той бил екипиран с 29 оръдия и се оказал в плен на пирати за няколко седмици.
Корабът доставял жив товар – плебеи – за Ямайка. След като ги оставил на местоназначението, той потеглил, препълнен със злато, сребро и скъпоценни камъни назад към Лондон.
Край крайбрежията на Куба корабът бил нападнат от досат по-малък по мярка, само че и доста по-подвижен транспортен съд, който развявал значмето на Веселия Роджър на мачтата си.
Този транспортен съд бил част от огромна пиратска флотилия под командването на Сам Белами, прочут като Черния Сам. Той ръководел тайфа главорези, които се наричали хората на Робин Худ.
Сам, именуван още Принцът на пиратите, бил елементарен моряк, само че когато се влюбил в масачузетската хубавица Мария Холит, родителите й се усъмнили в неговото финансово състояние.
Сам станал изследовател на изгубени съкровища, само че откакто не съумял да извади от дъното на морето потъналото злато на испански транспортен съд, той станал корсар.
Сам станал прочут като Черния, тъй като обичал да носи черни облекла и връзвал черна забрадка на главата си. Въпреки страшното си име той не се отнасял зле към пленниците.
Винаги, когато пленявали някого, той бивал оставен на първия попаднал се бряг, дружно с дребен ресурс от храна и компас. В няколко случаи Черният Сам даже върнал назад на притежателите им заграбените от него кораби.
Но да се върнем към съдбовния ден на корабокрушението през 1717 година. Тогава 145-те пирати трябвало да си поделят плячка от към 200 000 лири стерлинги.
Това било голямо богатство, защото по това време елементарният моряк изкарвал по 24 лири на година. Членовете на екипажа решили да си поделят парите и да се пенсионират.
Тогава Сам се сетил, че годеницата му го чака и решил да й се показа в целия си искра, отпред на флотилията пиратски кораби. Това се оказало последното корабоплаване на флотилията.
Тя била застигната от адска стихия и корабът на Черния Сам се разрушил на скалите. Капитанът, екипажът му и 5 тона злато потънали. Спасили се единствено двама пирати, които били екзекутирани, само че преди този момент разказали историята на кораба.
Десетки водолази са се опитвали да открият потъналия транспортен съд, само че единствено Бари Клифърд излязъл късметлия. Той извадил от дъното на морето над 200 000 предмета – златни монети, златни съдове, бъчва със златен пясък, златни кюлчета.
Вместо да продаде съкровищата на богати колекционери, Клифърд, като същински академик, какъвто в действителност се оказал, дарил всички открити експонати в научна лаборатория към университета Принстаун.
