Напоследък не съм писал по близкоизточните въпроси, но това изобщо

Напоследък не съм писал по близкоизточните въпроси, само че това въобще не значи, че съм спрял да ги проследявам, в противен случай. Предстоят постоянни президентски избори в Сирия. Те ще се проведат на 26 май, а претендентите са трима – сегашният президент Башар Асад, Махмуд Марей от опозицията и досегашния министър Абдала Абдала. Много от западните наблюдаващи смятат изборите за условност, и това може би не е лишено от съображение.
Това са вторите подред избори в които в Сирия изобщо се позволяват други претенденти. Интересното, и значимо в тази ситуация е, че по време на предизборната акция претендентите получиха достъп до ефирно време във водещите сирийски медии (Сама ТВ, Сирия ТВ, Сирийски ефирен канал, вестник Ал Уатан и др.) - нещо, което бе немислимо в близкото минало. Политическият живот в страната се въздейства от голям брой фактори – преди всичко това е развиването на войната, която сега е в стадий на локализирани спорове, в които, с изключение на сирийската страна, са забъркани всички районни и международни сили.
Едностранните наказания от Съединени американски щати против Сирия удължени с една година
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън реши да удължи режима на едностранните наказания против Сирия с още една година, осведоми ТАСС. Става въпро...
Траекторията на войната в Сирия се разви по метод, по който се обособиха няколко военно-политически лагера. В единия са държавните територии (с поддръжката на съдружниците на Сирия – Русия и Иран), в другия са джихадистко-терористични формирания като Ал Кайда в Сирия и сродните ѝ групировки, в третия са кюрдските автономии, които се употребяват с плаваща поддръжка, по този начин както е комфортно на Великите Сили, разяснява анализаторът.
" Факт е, че след намесата на Русия от 30 септември 2015 година сирийската войска отвоюва основни територии и реализира огромни военни триумфи против терористичните групировки. Преди това силите на Асад бяха в оттегляне на всички места, а загубата на провинция Идлиб напролет на 2015 година даде спомагателен подтик на джихадистките формирования, които към този момент заплашваха и средиземноморските провинции Латакия и Тартус.
Това бе алената линия, която нямаше по какъв начин да бъде пристъпена, тъй като точно в Тартус се намира единствената съветска военна база на Средиземноморието. Военните победи на Асад му дадоха политически картбланш, макар, че Западните страни надали скоро ще признаят неговата „ легитимност “. В резултат, Сирия продължава да се намира под жестоки стопански наказания, които удрят не по какъв да е, а по сирийския народ. Километричните колони от коли, чакащи да заредят някакво гориво (ако има такова) са нормална картина. Енергийната рецесия, изключително в зимните месеци, въздейства тежко върху сирийския народ и проектите на страната за следвоенно възобновяване. Това са наболелите въпроси, по които би трябвало да работи идващия президент.
Въпреки военните победи, обстановката в Сирия надалеч не може да се дефинира като спокойна. Социално-икономическото напрежение ще нараства, в случай че енергийната рецесия не бъде позволена. Правителството в Дамаск няма достъп до забележителната част от петрола, който се намира под контрола на кюрдските формирования източно от р. Ефрат. Още един фактор играе решаваща роля за задълбочаването на енергийната рецесия - тазгодишната суша. По данни на министерство на земеделието в Сирия, тя е най-тежката от 1953 година Нивото на водите в язовирите е единствено 52%, а стотици хиляди декари посеви ще имат нулева годишна продукция. Освен това, немалка част от електричеството в Сирия се създава от основни хидроенергийни уреди по поречието на р. Ефрат - Водноелектрическа централа Тишрин (630 MW), Водноелектрическа централа Табка (824 MW), Водноелектрическа централа Ракка (81 MW) и така нататък
Башар Асад ще има двама противници на президентския избор
Бившият сирийски министър и член на толерираната от Дамаск съпротива ще се изправи против Башар Асад на президентските избори този месец,...
Справянето с такива рецесии, изключително в разрушена страна, изисква многомилиардни вложения в построяването на нова инфраструктура и подобряването на към този момент съществуващата. Това е непостижима задача за властта в Дамаск, която първоначално би трябвало да търси помощ от своите най-близки съдружници, само че и би трябвало да се ослушва за всяка една опция за интернационално съдействие.
Привличането на задгранични вложители, изключително в този район, изисква преди всичко сигурност, а такава може да се обезпечи единствено когато има институционализирана власт. Въпреки властническият темперамент на властта в Дамаск, нейната опция (групировки, анклави и т.н.) е още по-лоша. Тя не може да обезпечи нито политическа предвидимост в териториите, в които се е разпростяла, нито дългогодишен стопански разцвет. Ето за какво отговорността на Асад и държавното управление е голяма. Военната поддръжка на Русия и Иран надали скоро ще завърши, тъй като те преследват и свои геополитически цели.
Тежките санкционни режими, на които е подложен Дамаск от западните държавни управления, не оставят доста варианти на Асад за маневриране – той ще гледа на Изток за нови партньорства, евентуално и с Китай. Инвестициите във енергийна инфраструктура, възобновяване на транспортните коридори и жилищата са от първостепенно значение за сирийската стопанска система. Наред с това властта в Дамаск би трябвало най-накрая да реши въпросът със сигурността на енергийните доставки, които към този момент няколко зими се оказват проблематични, най-много поради санкционните режими, под които попада Иран – главен снабдител на нефт за Сирия. Ако Техеран, обаче, успее да реализира нова нуклеарна договорка със Съединени американски щати и Западните страни, и наред с това получи достъп до международните петролни пазари, това неизбежно ще се отрази удобно върху енергийните доставки за Сирия.
Липсата на легитимност, съгласно западния свят, не би трябвало да тормози Асад, тъй като тази политика се води към този момент цяло десетилетие по отношение на неговата власт. По-важното, върху което той би трябвало да се концентрира е икономическото възобновяване и реконструкцията на разрушената страна. А това рано или късно ще наложи и смяна в властническия модел на ръководство, изключително в стопанската система. Естествено, не може да се чака кой знае каква съществена смяна, поради политическата и обществена специфичност на района, само че всяко разведряване, в случай че се случи оправдано, ще бъде стъпка в вярната посока. "
Как преди 10 години стартира кошмарът в Сирия
В началото на март 2011 година започнаха първите митинги в град Дараа в Сирия, напомня Der Standard. Към средата на март се организираха пър...